В сънищата и в мечтите на “променкаджиите” КПКОНПИ е като кристална магическа топка, която ще изпълнява всяко желание на управляващите (в тях те виждат само себе си ), свързано с преследване на политическия опонент. И затова от година и половина залагат я на закриването на специализираното правосъдие, я на бивш следовател от времето на Живков, я на свалянето на Главния прокурор. И ако може – на пълното овладяване на независимата съдебна власт. Така че оная реплика на настоящия министър на правосъдието:”Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо”, не си мислете, че е слязла от дневния ред. А и народът е казал, че “каквото ти е в главата, това ти е на устата”. Не допускам, че човек – дори той да е станал случайно министър на правосъдието, би могъл да се освободи от подобни мераци. Поне общото впечатление от този бивш депутат-социалист и настоящ министър на правосъдието е, че той е най-точното олицетворение на наследен следдеветосептемврийски плам за преследване и за отмъщение.
Министърът на правосъдието представи предложението си за нов орган, който да се занимава само с корупцията по високите етажи на властта – Комисия за противодействие на корупцията. Досегашната КПКОНПИ се разделя на две. Според него, „eдната ще се занимава с разследване и с аналитична дейност, свързана с корупционните престъпления, а другата ще се занимава с конфликт на интереси, публичност на имуществата и отнемане на незаконно придобито имущество“. И хоп! Идеята е новата Комисия за противодействие на корупцията да има разследващи функции и да може да обжалва откази на прокуратурата за образуване на дела. Особено последното, е като идея фикс на “променкадижиите”. Нали тази пуста независима прокуратура и Главният прокурор са им като “трън в очите”. А и защо й е на демокрацията независима съдебна власт, като може да стане послушна наша….бухалка.
Изчетох информацията за публичните изяви на министъра на правосъдието по темата и едно е повече от ясно – да си направим “наше” отроче, на “нашата” власт, че да я развъртим тази бухалка! А защо да не превърнем новата Комисия за противодействие на корупция нещо като “наша” прокуратура, тъй като независимата не ни харесва. И тя да е като част от изпълнителната власт – послушно да изпълнява политическите ни поръчки и да се концентрира „върху висшите публични длъжности – тези, за които казват, че няма достатъчно присъди като премиери, министри, кметове, областни управители, шефове на ключови комисии…” Ами защо тогава закрихте специализираното правосъдие? Защото не ви харесваше неговата независимост ли? Та ако на някой все още не му се е прояснило защо бе закрито то, нека да му се проясни. За да си направим такова, но “наше”.
Според правосъдният министър новият орган ще разследва за корупцията най-висшите длъжностни лица – премиер, министри, кметове, областни управители, шефове на комисии, агенции, които са с особено чувствителна дейности, от които зависят много неща и много пари, каза служебният правосъден министър Крум Зарков в предаването “Лице в лице” по bTV. Той обясни, че КПКОНПИ се занимава с много неща, но не ѝ да разследва корупцията:“Има едно объркване, което се насложи в последните години. Тази комисия се занимава с гражданска конфискация, с конфликт на интереси, с декларации, с анализ с оперативна дейност, но не и с разследване на корупцията”. “Ако въпросът, който ни се поставя от Европа и от българските граждани е защо няма достатъчно присъди за корупция, то КПКОНПИ не може и никога не е могла да му отговори, защото тя се занимава с много неща, но не и с наказателна репресия“, коментира министърът.
Нека не забравяме какво пише за реда на наказателното производство в чл. 1 на НПК – “да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона”. В момента функционират не един, а няколко специализирани в разследването органи. Очевидно работата не е в тяхнато съществуване, а в мерака да си направим някой наш, в който да сме сигурни, че можем да го превърнем в пряк изпълнител на политически поръчки. Е, това няма как да е демокрация, а по-скоро намирисва на нейн хибриден вариант. По думите му установяването на конфликт на интереси няма място в антикорупционната комисия. Новият орган щял да разследва престъпления като подкуп, длъжностни присвоявания, престъпления по служба, пране на пари, престъпления против финансовата и данъчната система. Кое е вярното? Или министърът не е наясно, че корупицията вирее най-вече там, където има конфликт на интереси, шуробаджинащина, необявяване и укриване на доходи…Това е и най-благоприятната среда за съществуването на корупционни рискове, констатират най-често представители на правоохранителние органи. И тези корупционни рискове трябва да бъдат установени само след задълбочена и аналитична оперативна дейност и проследяване, а не с безотговорно публично говорене и нарочване, както го правеше министърът на вътрешните работи от Четворната коалиция и както го правят много политици.
Промените предвиждат комисията да се ръководи от петима членове – двама да бъдат избирани от парламента, един да бъде назначаван от президента и по един член да избират общите събрания на двете върховни съдилища – ВАС и ВКС, за да бъде органът равно отдалечен от всички власти. Предлага се всеки от петимата да председателства комисията за по една година на ротационен принцип. В комисията ще работят два вида служители – оперативни и разследващи, като те ще се назначават от самата комисия като колективен орган, а не от председателя. Доколкото си спомням имаше много противоречиви мнения относно т.н. оперативни и разследващи служители, което може да е предмет на друг коментар, а не на този. По-скоро бих задала въпроса доколко конституционно е започната и прекъсната процедура по определен законопроект от предходно НС да бъде продължена предвид казаното от правосъдния министър: “В миналото мнозинство се взе решение да се представи проект на закон и той беше внесен отпредишното Народно събрание, да се създаде този орган, който да се занимава само с това с разследване на определен брой хора, за определен вид престъпления. Ние от служебното правителство взехме тази концепция и дадохме своите предложения – как да бъде конструиран, така че да не се превърне в “бухалка””. В последното се съмнявам, защото отдавна е ясно, че се преследват нелегитимни цели, свързани с преследване на политическите опоненти на управляващите – които и да са те.
Въпросният министър да вземе да прочете Конституцията, че да не ни се случи нещо като на Унгария. И да спре с това – президентът да е „на всяко гърне мерудия” – eдин от членовете на КПКОНПИ да бъде назначаван от държавния глава, защото това е пълзящо разширяване на президентските пълномощия чрез непряко участие в трите власти. И най-важното- законодателството няма как всеки път да бъде прекроявано, за да обслужва политическите интереси на всяка нова власт. А и на това как “друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо”, трябва да се сложи край. Иначе наистина ще последваме съдбата на Унгария. Както е известно, тези дни ЕП осъди „целенасочените и постоянни усилия на унгарското правителство“ за подкопаване на европейските ценности. Докладът бе приет с 433 гласа „за“, 123 „против“ и 28 въздържали се. В него бе отчетена и липсата на решителни действия от страна на ЕС, което е допринесло за появата в Унгария на „хибриден режим на изборна автокрация“, т. е. конституционна система, при която се свикват избори, но не се зачитат демократичните норми и стандарти. Една поучителна констатация, която провокира въпроси, свързани с постоянната изборна ситуация в България и с установяването на президентска автокрация, което влиза в тежко противоречие с парламентарната форма на управление.
