„Не може да има ситуация, в която американците да действат, а европейците само да реагират”.
„Не може да има ситуация, в която американците да действат, а европейците само да реагират. Ние сами трябва да понесем отговорността”. Това каза Жозел Борел – върховният представиетл по сигурността и външните работи на ЕС, по време на пресконференцията, която той даде тези дни след среща с министъра на външните работи на Полша Радослав Сикорски. Коментатори на тези негови думи са убедени, че като казва това, той има предвид темата за мира и войната в Украйна и ролята на ЕС и САЩ.
В моята публикация „Европа след изборите” от юни т.г. ненапразно споделих не само моите очаквания – като европейски граждани да получим отговорите на много въпроси, свързани с европейската сигурност. Сигурност, която в нашите усещания изглежда все по-относителна. Не може да отречем истината, че на фона на войната на Русия в Украйна, Европа преминава през един преходен период. А той изисква пренастройване на политическия елит и завръщане към изначалните ценности, които след Втората световна война ни осигуриха почти осемдесетгодишен мир. През това време Европа успя да затвърди мястото си на център на хуманизма. Дори политическите сътресения в Източна Европа от края на 80-те години на миналия век, когато падна Берлинската стена, бяха преживяни и възприети като навременно общоевропейско усилие за надмогване на онова статукво, което беше в основата на разделението между европейските народи. Тогава поколението, което се роди и израсна по време на „Студената война”, не можеше да повярва, че пак то ще е свидетел на нейния край. И това обяснява защо същото поколение изпълваше площадите под знамената на новородената свобода.
Оттогава минаха тридесет и пет години от живота ни в очакване, че Европа завинаги е смазала главата на Злото, наречено война. И че повече никога няма да чуем дрънкането на оръжие. Поне не в оня аспект, че да убиваш в 21 век все още да е политика, на която – изглежда, че Европа не може да се противопостави с адекватност, която да спре геноцида над един народ. А вие отправяли ли сте въпрос към някой украинец, свързан с преживяванията му във войната? А какво си мислят те, когато от две години и половина чуват:„Трябва да уверим Украйна, че нашата подкрепа ще продължи, докато трябва”? Знаете ли, че за тях „докато трябва” отеква със силата на екзистенциалното му значение. Защото всеки ден умират децата им, синовете и дъщерите им. Ако не са останали погребани под развалините на домовете си, те виждат как пред очите им заедно с тях се срива и живота им.
И няма никакво значение кой е американският президент и кои подходи той ще приложи по отношение на Украйна, ако Европа не поема собствената си отговорност. Чуваме някои да казват, че бъдещето на Европа зависи от американските избори, но аз мисля, че изходът от днешната ситуация зависи най-вечо от европейците и от европейския политически елит. Означава, че ЕС и всяка страна-членка ще трябва да преразгледа собствените си отбранителни способности и възможности. И затова няма как да не се съглася с другата теза на Жозел Борел:”Но знам, че европейците трябва ясно да разберат какво искат да правят при днешните всякакви обстоятелства”.
И вместо да гадае кое от казаното от Тръмп в предизборната му кампания ще се окаже вярно, европейският политически елит трябва да се съсредоточи в измеренията на собствените си ангажименти към европейската сигурност. Колкото до американската външнополитическа доктрина, не мисля, че тя ще претърпи големи промени що се отнася до нейната предвидимост. Разбирам ги онези, които се опитват да я персонифицират с особеностите на новоизбрания президент Тръмп. Но не трябва да забравяме, че американската система не допуска своеволия и хаос във външнополитическата доктрина. Всякакви внушения в обратна посока са по-скоро фалшиви новини и пропаганда, насочена персонално към Тръм. А това, че информацията от Белия дом засега има повече касателство към организирането на президентската администрация и приоритетното придвижване на някои въпроси от вътрешнополитически характер, едва ли означава маргинализиране на външнополитическите ангажименти, заявени от новоизбрания президент.
Днес не само пълномащабната война в Украйна създава проблеми. По мое мнение, основният проблем на Европа е, че въпреки засвидетелстваната солидарност с Украйна, все пак няма консенсус сред страните-членки как да продължи помощта и докога да се помага на Украйна. А и много от тях не са убедени, че трябва “да жертват социалната държава”, която през годините на многогодишния мир беше фокус за националните правителства. А сега ще трябва да отделят милиарди за въоръжаване и превъоръжаване на отбранителния си комплекс, увеличаване числеността на националната армия като част от цялостната европейска система за сигурност и т.н. В контекста на бъдещето, европейският елит има пред себе си две переспективи. Едната е – да се остави на течението и да се моли радиусът на пълномащабната война в Украйна да не обхване и други европейски държави, защото Кремъл е непредвидим в имперския си апетит. Другата – да действа ективно и да демонстрира европейски възможности за спиране на войната при запазване националната независимост на Украйна и нейната териториална цялост. Европа трябва да може сама да понесе отговорността за европейската сигурност.
