Теми

Популярни

ОСВОБОЖДЕНИЕ ИЛИ ОКУПАЦИЯ

девети септември 1944

През последните години темата за девети септември 1944 година продължава да е част от дебатa за русофилството и русофобството. И това ще е така, докато истината не бъде изречена докрай. Има факти и събития, свързани с тази дата, които не просто трябва да се знаят, но и да бъдат разтълкувани от позицията на историята и от гледна точка на настоящето и бъдещето. Причината – преди 1989-та година тази дата е част от идеологията на БКП, и обслужваше не българските, а руските интереси. У няколко поколения българи беше възпитавано това усещане за еднопосочна зависимост на България от Съветския съюз, докато всъщност ставаше въпрос за зависимост на комунистическото управление, което идва на власт след влизането на съветските войски в страната ни по време на Втората световна война.

Когато на 1 септември 1939 година Германия напада Полша и започва началото на Втората световна война, България запазва външнополитически курс на неутралитет и следва линията на мирно разрешаване на противоречията. По мое мнение, връщането на Южна Добруджа по Крайовската спогодба е успех именно на тази външна политика. Нещо, за което малко се говори е, че по това време държавата ни се очертава и като един от факторите да бъдат спрени амбициите на Тристранния пакт за разширяване на войната и на Балканите. Предвид курса на Германия за ревизия на следвоенните граници и българските интереси, външната ни политика се ориентира към оста Рим-Берлин, надявайки се на преразглеждане на Версайската мирна система. Отказано е съветското предложение за сключване на пакт за взаимопомощ, както и се отказваме от идеята на Англия за сформиране на Балкански отбранителен блок.

В същото време се засилва натиска на Германия. Поради своето геололитическо място на Балканите, в оня момент България трябва да вземе правилното решение, предотвратявайки военен погром и хиляди жертви. След навлизането на германските войски в Югославия и в Гърция, ние си връщаме части от Егейска и Вардарска Македония, но и Западните покрайнини. След настъпването на обрат във войната през 1943-та година, и двете правителства – на Добри Божилов и на Иван Багрянов търсят неофициални контакти за сближаване с Англия и САЩ, но завой по отношение на Германия няма. Междувременно София и други български градове са бомбандирани от английски и американски самолети. Правителството, което на 2 септември 1944 година слага край на дипломатическите отношения с Германия, е това на Константин Муравиев.

Съветските войски нахлуват в България на 8 септември 1944 година. Три дни преди това, СССР обявява война на Царство България, без да сме водили война срещу съветската държава. На 9 септември е извършен държавен преврат. Цялата военна операция по окупирането завършва на 10 септември. Какво се случва по-нататък? Комунистите идват на власт, защото бързо е задушена всякаква възможност за демократично развитие. Нанесен е удар на политическата опозиция. Започва саморазправа. Организиран е т.н. Народен съд. Идва ред на изселванията и концлагерите. България е третирана като победена страна, въпреки факта, че към 8 септември страната ни е във война с Германия. Не сме сред съвоюващите и според Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 година.

B публикация на “168 часа” от 14 април 2017 година, открих колосалната сума от 133 280 719 447 лв, колкото е струвала съветската окупация на България, вкл. всички преки и косвени плащания, заради участието ни във войната. Тази сума се равнява на 300 млн тогавашни долара. Изчислението е направено по архиви на БНБ. Ако към това прибавим и загубите от последствията по силата на чл. 15 на “Съглашението за примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Обединеното кралство и САЩ”, нещата изглеждат пагубни. Съгласно този член, “българското правителство трябва редовно да плаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки(гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното Главно командване за изпълнение на неговите функции”. Това озоначава правомощия за безконтролно разпореждане с всичко в България – стопанство, активи, финанси, резерви, имущество, ценности, ресурси…без да пита и без да съгласува с някого в държавата. В продължение на три години от 1944 до 1947-а, 600 000 войници и офицери пребивават на нашата територия. Реално те са окупирали държавата ни. По настояване на съветската страна, заплатите на всички се изплащат в долари, а размерът им е няколко пъти по-висок от доходите на българските граждани. За ваше сведение, държавният бюджет за 1945 година е бил 48 млрд лв, а през периода 1944-45 година за издръжка на съветската армия са били изразходвани 25 млрд и 500 млн лева.

Нашите “освободители от фашистко робство” посягат на всичко, до което могат да се докопат. Сами си направете извод какво е било стопанското и финансовото състояние на държава като България, която по това време е била деветата икономика в Европа. Стопанство, финанси, банково дело, държавни резерви, модерна пенсионна система,,, Всичко това се стопява в ръцете на “нашите освободители”. Те конфискуват български предприятия, но стават собственици или съсобственици и на 159 предприятия с германско участие, за да ги продадат на българската държава през 50-те години. И тогава България е имала развита банкова система – всичко до шушка е обрано, до последната монета. Само намереното в трезорите на БНБ, е било натоварено на осем вагона и отнесено в Москва. Задигнат е златния резерв на държавата и ценности – част от националното ни богатство. Изнесен е целият архив на държавата, до който и до днес не ни се връща, но не ни се предоставя и достъп до него.

Издръжката на съветските войски в България изсмуква много средства. И когато в един момент държавният бюджет не е в състояние да ги осигури, се посяга и на Заема на свободата – 24 млрд лева. Това е размера на приходите, придобити от закупуването на акции. Българските граждани, фондации и фондовe били задължени да ги закупят, за да бъде решен проблема с издръжката на съветските войски в България. Подобна е съдбата и на пенсионния фонд. Към датата девети септември в пенсионния фонд е имало 2 млрд. долара. Тази цифра с много условности фигурира в Държавния архив, защото тя е била може би три пъти по-голяма, тъй като набързо била унищожена документацията. За тези 2-3 години са източени всички фондове, сметки и резерви, конфискувани са спестяванията на хората и капиталите на собствениците на предприятия. Една от причините била – изплащане на възнаграждение на съветските войски, които им помогнали да дойдат на власт. В същото време на българските граждани им били отказани пенсии с аргумента, че “те били обещани от фашистката власт”.

Българското национално стопанство, финансовата и социалната система на деветата икономика в Европа, каквато по това време е България, са ограбени, унищожени до корен и занулени. Тук няма да стане дума за грабежите по домовете на българските граждани – лично имущество, моторни превозни средства, добитък, както и за насилието над мъже и жени, за изнасилванията и самоуправството на съветското командване в отделните населени места, за което свидетелстват много запазени и архивирани документи. България получава лошия шанс да продължи да се развива като страна от Съветския блок – от Източната страна на “Желязната завеса”.

Почти пет десетилетия продължи този мит за два пъти “подарената” ни от Дядо Иван свобода. Но историята трябва да се помни с фактите и със събитията. И тъй като истината не се казва докрай, лесно се поддържат митове, които са част от идеология, която цели да затвърждава нашата зависимост от чужди интереси. И за да не стават грешки, накрая искам да ви припомня и как Александър III си търси дълга от 10 милиона и 618 250 хиляди рубли, и 40 копейки. „Освободителите” ни от 1878 година са ги поискали за своите освободителни услуги. По тогавашния курс на рублата спрямо златото тази сума се равнява на 32,5 тона злато или на 53 милиона златни франка. …На 10 януари 1884 г. с Указ № 1144 Княз Александър I Батенберг утвърждава Конвенцията от 1883 г. за изплащане на Русия на „Разноските по окупацията на Княжеството от руските императорски войски”….

Сега можете да се върнете и към предходната част на статията, за да се убедите, че в историята някои неща се повтарят, но и че нищо даром не сме получили. Поради това и няма за какво да благодарим по начина, по който продължават да ни го внушават. Истината е на наша страна, и тя е най-силния аргумент, за да се защитим от чужди интереси и най-вече – от изкривяване на историческата истина…

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!