На 3 март (19 февруари ст. стил) 1878 година в малкото селце Сан Стефано, което днес е квартал Йешилкьой в Истанбулското предградие Бакъркьой, е подписан предварителен мирен договор между Руската и Османската империя. Той слага край на Руско-турската освободителна война 1877-78 година, но той трябва да бъде одобрен от останалите Велики сили. Русия се представлява от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а пълномощници от турска страна са Савфет паша и Садулах бей.
В този договор чл. чл. 6-11 се отнасят до създаването на автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Неговите граници обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор от 1878 година.
Ревизирането на Санстефанския договор предизвиква масови вълнения и стартира петиционна кампания. Идеята за национално единство обединява населението от всички български земи. В името на Санстефанска България поставят своите подписи представители на различните социални слоеве – търговци, селяни, занаятчии, общественици… Когато Берлинският конгрес започва своята работа, кампанията определено придобива протестен характер. Но тези, които трябва да вземат решение не се вслушват в гласа на българската нация, която няма дори свой представител на конгреса.
На 1 юли 1878 година Берлинският договор е подписан окончателно. Той разпокъсва новата българска държава на няколко части. На север от Стара планина се създава автономно Българско княжество, което е васално на Турция, а Източна Румелия (Южна България) остава под властта на султана, като получава известна административна автономия. Освен това Българското княжество се задължава да носи бремето на всички договори, сключени от империята до този момент. Останалите български земи се връщат на Османската империя – Македония и освободените части от Одринска Тракия са върнати на Турция. Сърбия запазва българските земи в Нишкия санджак и получава градовете Пирот и Враня. Румъния се разширява в Добруджа. Срокът на временното руско управление е намален от две години на девет месеца.
Най-многобройното население на Балканите – българското, остава без единна национална държава. Берлинският договор откъсва от току-що проходилата свободна държава 2,5 млн българи и около 150 хил. кв. км територии. Решенията на Берлинския конгрес предизвикват бурни протести по всички български краища. Всеобщата радост от Освобождението е много кратка, а народът ни се изправя пред нови исторически изпитания. Борбата срещу Берлинския договор много бързо прераства в общонационално дело. Обединяването на всички българи се очертава като главна задача при решаването на българския национален въпрос.
Поклон пред подвига на всички български знайни и незнайни герои, взели участие в национално-освободителните ни борби! Поклон и пред саможертвата на български, руски, украински, италиански, финландски, полски, норвежски, чешки и румънски бойци и опълченци, които като участници в боевете за Освобождението на България през Руско-турската война (1877-78 г.), оставиха костите си в темелите на българската национална държава. Вечна им памет!
