ОПАЗВАНЕТО НА ВОДИТЕ – НАЧИН НА ЖИВОТ

опазването на водите
Време за четене: 5 минути

„Опазването на водите ще се превърне в начин на живот на Калифорния“. Това бяха думи, изречени през 2017-та година от Маркус Фелисия в качеството му на председател на УС на службата “Държавен контрол на водните ресурси”. Тогава бе обявен края на извънредното положение, наложено заради многогодишната суша в щата Калифорния.

Защо се сетих за тази негова ключова фраза? Защото тя ще продължи да е такава и през следващите десетилетия. Ако някой си мисли, че това не се отнася за нас, греши. Променливост на климатичните условия има, и ще продължи да има. И затова не мога да приема, че покрай проблема с водната криза в Перник – типично за българските ширини, избуява единствено политическото говорене. Аз не чух един от тези представители на различни тинк-танк центрове да извади проблема за безводието. Нали разбирате, че захранването на т.н. повърхностни води – язовири, реки, езера… става благодарение на…. небето и с благоволението на Господ.

Въпросният язовир “Студена” бил изпразнен! Използването на неговите води регламентирано ли е? Регламентирано. Кой и как упражнява контрола по източването му, след като и с просто око се е виждало снижаването на неговите нива. Кой, кога и в кой момент е задължен, и е в правомощие да информира за проблема? Нима на него не му е било известно, че всяко безводие предизвиква социални, екологични и икономически проблеми? И не трябва ли неговата реакция да е очаквано действие в резултат на проследяване на някакви индекси на засушаването, свързани с климатичните промени. България разполага с толкова научни звена, които не знам дали се използват за нуждите на правителствените политики. Няма как някое правителство да работи по опазване на водните ресурси и използването им за различни нужди, ако държавата не използва научния потенциал в прогнозиране на баланса между наличните водни количества и употребата им. Може и да греша, и такава практика да съществува.

Между другото, в моята публикация до тук, а и по-надолу, ще се опитам да повдигна въпроси, които ще се радвам, ако те вече са решени по този начин. Защото стратегия за опазването, икономичното ползване и разходване на водата, която да включва контрола и регулацията в степенуването на нуждите, трябва да има. Подобна стратегия трябва да е не само национална, но и местна. Задача на местната власт е да проследява състоянието на местните водоизточници, захранващи с питейна и промишлена вода. Контролът по състоянието на реките и подземните води задължително да е обвързано с аварийното им включване като допълнителни източници в случаите, когато се налагат бързи и спешни мерки за предотвратяване възникването на проблеми в снабдяването за питейни нужди и за икономиката. Въвеждането на водни режими е нормално като мярка, като с предимство ограниченията трябва да се правят в интерес на населението – особено ако става въпрос за използването на питейна вода за други нужди. Всяка община трябва да има карта на водоизточниците, вкл. и за наличните подпочвени води на нейна територия, които са също един резервен източник.

Случилото се в Перник е сигнал и към държавата, и към гражданите. Проблемът оттук-нататък е как да бъдат използвани водните ни ресурси. Засушаването е климатичен проблем. Сами разбирате, че захранването на въпросния язовир с водна маса зависи от валежите и от зимните температури, в резултат на които реки и потоци замръзват, а те са реалните доставчици на вода. Това няма как да не доведе до източване резервоарите на язовирите. И най-праведният управленец не би могъл с “молебен за дъжд” да измоли вода и да ги напълни. Било е необходимо да се реагира своевременно. Как? Още при първия сигнал за спад на нивото, се разработва спешна програма за аварийно употребление, въвеждане на режим, степенуване на нуждите и включване на допълнителни източници за захранване.

В пика на засушаването в Калифорния, вода е била осигурявана с танкери от Аляска и даже е бил сключен годишен договор за доставки от Мексико. Защо пак се връщам в Калифорния ли? Защото става въпрос за действия и мерки, които целят да компенсират щетите, засягащи на първо място населението. Няма как да не отбележа, че недостигът на вода засяга всички всички икономически сектори, земеделието, състоянието на отделните екосистеми. Може да се отрази катастрофално на производството и осигуряването с продоволствени стоки, производството на електроенергия и т.н. Предвид последствията, най-важна се оказва системата за контрол. Не ми е известно дали централно се събират данни за употребата на вода в национален мащаб, да кажем всеки месец. Не знам друг начин за балансиране на употребата и наличните водни количества. Колкото до нивата на язовирите, те трябва да се следят, а прогнозиране нивата на националните водни запаси е задължение на всяка държавата. Предвид статистиката, свързана с моментното състояние на водните ресурси и с прогнозата за тях, всяка община трябва да има разработен план за реагиране и за прилагане на рестрикционни мерки относно потреблението и ограничаване на разхищението.

Опазването на водите е проблем на държавни политики. За мен ВиК са регистратори на потреблението. Мое мнение е, че там липсва държавнически интерес да се решава проблема с губенето на вода по водопреносната мрежа, защото те си избиват загубите с нашите сметки. Обобщението ми не се отнася за всички, но е факт, с който трудно се преборваме сами като граждани. В същото време е необходима и култура на пестене на водата, както и ясно разписани и прилагани строги мерки при нейното разхищение. Колкото до това има ли виновни и невинни за водната криза в Перник… Очевидно има, и те са на всички равнища по йерархията. Моето мнение се базира на разбирането ми, че няма как да оправдая отсъствието на контрол, административното недоглеждане, недобросъвестното изпълнение на служебните задължения по подаване на своевременна информация или скриване на такава. Да не пропускаме състоянието и натрупаните проблеми, свързани с eксплоатирането и текущата поддръжка на водопреносната мрежа. Но в конкретния момент е важно да се диференцират отговорностите и да се отчетат всички фактори, довели до кризата. Трябва успешно да приключат предприетите мерки и алтернативни възможности за решаване на проблема. Да се консолидират повече експертни мнения за преодоляване на бъдещи нови кризи и се разработи правителствена стратегия за опазване на водите за един десетгодишен период. Защо десетгодишен? Защото дава възможност за провеждането на една по-интензивна политика в областта на опазването и контрола на водите.

Целта на тази моя публикация не е за да кажа на заинтересованите от решаването на проблема какво да правят. Моята цел е да провокирам повече хора да мислят за стойността, която може да се извлече дори от една конкретна водна криза. В края на краищата човешкото мислене е най-важният ресурс, който притежаваме. Затова продължавам да не приемам празнословното политическо говорене, против което се обявих и в моята статия „2020 – нова година и ново мислене”? Време е опозицията да излезе от кожата на змията, която само гледа как да ухапе и да свали правителството. Това вече не “играе” и отдавна трябваше да е останало в отминалия XX век. Тази “стилова” форма продължава да води към провал много политици. Ако някой иска това да не го застигне, трябва да се научи да предлага нови и различни идеи за решаване на обществените проблеми. Спекулативното атакуване на политическия опонент продължавава да отблъскав проактивните български граждани. Впрочем, и политиката има дизайн – не всичко има място в нея….Но това е друга тема! Защото основната ми задача беше да използвам моя мисловен навик да анализирам една критична ситуация, свързана с Перник, за да ви призова към по-коректни съждения. А те непременно трябва да ви отведат при по-глобалния проблем – да се научим да гледаме на опазването на водите като на начин на живот….

error: Свържете се с автора за разрешение!!