Пандемията с коронавируса постави българските деца и училищното ни образование в условия на онлайн обучение. Винаги съм казвала, че за успеха водеща е ролята на учителя, родителя и на самите ученици. Онлайн обучението изважда на проактивна позиция родителите, които имат и нормативната възможност да са в платен или в неплатен отпуск, ако децата им са малолетни или непълнолетни. Онлайн преподаването очертава и нови предизвикателства. Те са свързани и със самоподготовката на учениците. Придобиването на знания и на умения е процес, който изисква търпение и нагласи за справяне. Отнася се и за родителите, и за техните деца. Затова аз ще се опитам в няколко поредни публикации да помогна на онези от вас, които имат ученици в семейството и са решили да сътрудничат и да им помагат да се справят по-лесно с ученето, така че то да не е непреодолимо изпитание.
Мисля, че ще е удачно да започна с един въпрос: ”А сигурни ли сте, че познавате добре вашето дете?” Ако някой от вас към този момент е оставил на училищото и на учителите всичко, свързано с възпитанието и учебната подготовка, време е да се коригира. За вас и за вашето дете се появява редкия шанс да сте заедно и не само да споделяте ученето, а и да станете част от този процес. Имате възможност да разберете дали вашето дете среща проблеми при справяне със самоподготовката. Самите вие ще се запознаете с конкретното учебно съдържание. Ще разберете, че ученето е придобиване на знание, но е и усвояване на редица учебни и интелектуални умения. И най-важното е, че ще трябва да извадите вашето дете от състоянието на общ интерес към ученето и формалното справяне с учебните задължения. Това няма как да стане от само себе си, защото ще е нужна и вашата помощ при формирането на контретни интереси.
Ако вашият ученик е по-малък, вие трябва да се постараете да компенсирате онова, което той не може да получи от учителя при тези условия. Малките ученици работят добре при непосредственото стимулиране от страна на учителя. Сега вие ще трябва да поемете тази роля. Подкрепата ви е важна и за психическото му състояние. Трябва да отчитате факта, че малкият ученик извършва много действия, които са предметни, умствени и словесни. Например, на първокласниците по-лесно им се отдават предметните. Имайте го предвид, и онагледявайте знанието с изображения, които ще помогнат на детето да го осмисли. Аз не съм съгласна, че на този етап познанието се изгражда само на нагледно-практическа основа. Моят опит в преподаването на латерално мислене на 7-8-годишни деца показа друго – те са склонни и на разгърнато мислене. Важен е начина на препредаване на знанието. За мен беше изненадващо да установя, че дори латералното мислене стана достъпно за тях не само чрез образното представяне на информацията. Знанията и уменията, които те придобиваха в т.н Час по мисленe, им помагаха в осмисляне на целия процес на запаметяването. А както знаете, той е в основата на ученето.
Присъственото обучение има много предимства, свързани с укрепване на груповата психика. Децата се сближават, сдружават се в групи по интереси и се научават да си сътрудничат и да си помагат. Развиват чувствителност към различното мнение В същото време съществуват и условия за неутрализиране на някои негативни прояви и явления под въздействието на общността, която представлява учебната паралелка. Сега неговите потребности от общуване в по-голямата си част ще трябва да бъдат удовлетворявани в семейна среда. За онлайн комуникацията между децата и младите хора сме свикнали да говорим като за обсебваща цялото им време. Сега ще се наложи да преосмислят общуването във физическа среда, каквато е училището. Липсата й те усещат не само като дефицит на пряко общуване, но и като целеполагане при организирането на учениковите задължения. Не говорим за обикновено пребиваване в училище, а за комплекс от учебни и извънкласни занимания по интереси. Едновременно с това протича и паралелен процес на опознаване на света и натрупване на опит. Ученикът усвоява и умението да самосанкционира собственото си поведение, т.е. да се съобразява с правилата и с дисциплината.
При неприсъственото обучение родителите трябва да поемат една голяма част от онези задължения, които до сега са смятали, че са изцяло на училището. В условията на семейството вие трябва да създадете максимални условия за реализиране на учениковите възрастови и индивидуални възможности. Не пропускайте да обърнете внимание на физическото им развитие и опазване на тяхното здраве. Не бъдете компромисни по отношение проявленията на свръхактивност и отсъствие на внимание. Бъдете настоятелни относно стриктното и навременно справяне с учебните задължения. Слушането и научаването са двете части в процеса на запомняне. Така се формира и се изявява познавателната активност. Изрично искам да наблегна на умението детето да се самооценява. Самооценката е важен фактор, който поддържа познавателния интерес към учебната дейност. Такива ученици обикновено изявяват и висока мотивация. Без мотивация се блокира неговото личностно развитие.
Сега има време родителите да обърнат внимание на социалната мотивация на тяхнато дете. С помощта на родителите то трябва да разбере, че с ученето е свързано неговото бъдеще и реализацията му като успешен гражданин. Без съмнение, тази връзка трябва да бъде осъзната през познанието за човешките ценности и с примери, които да развиват неговите морални представи за живота. Това няма как да стане с “четенето на конско”, казано на жаргон. Четете заедно книги и използвайте сюжетите като източник за житейски обобщения. Медийната информация е предизвикателство за насочване вниманието на ученика към обществени проблеми, за които всички говорят. Не гледайте на това като на периферно познание, а като на допълнителна възможност за познавателно развитие. Така можете да поддържате чувството за общност, докато трае неприсъственото обучение. Не забравяйте, че и от родителите зависи как тяхното дете си взаимодейства със средата, която е съществен фактор за личностното му развитие. Трябва да наблюдавате този процес и да му влияяете, за да предотвратите дезадаптацията от училищния живот.
