ОЛИГАРХИЯТА И ДЕМОКРАЦИЯТА СА СМЪРТНИ ВРАГОВЕ

олигархията и демокрацията
Време за четене: 4 минути

Преди много години на посещение в България беше Вивиан Рединг – тогава заместник-председател на ЕК и еврокомисаер по правосъдието, която каза “че олигархията и демокрацията са смъртни врагове. Те не могат да съществуват заедно.” Но тя каза и още нещо: “Демокрацията не може да бъде построена върху олигархията от старо време.” Цитирала съм я многократно и по различни поводи в други публикации. Става въпрос за олигархия, чиито корени са наистина много дълбоки. Тя е онази част от политическата класа и от икономическия “eлит”, която ограби банките с предизвикани фалити, възползва се от приватизацията и после разпродаде активите на безценица, за да ги превърне в златни умивалници в палатите си. Това са онези, които тихомълком подмениха държавното представителство на български фирми в чужбина, отпреди 1989-та и приватизираха сметките и активите им. Които стояха “на входа” и “на изхода”… Дали “тълпата” и “лумпените”, както ги нарича вдъхновителят на днешните протести, знаят това? Лесно е да бъдат използвани точно те, за да бъде дестабилизирана държавата, а олигархията да продължи по стария начин и необезпокоявана да краде и да разделя гражданите.

Демокрацията съществува, ако се зачитат правата и се спазват законите. Чета тези дни, че протестите са незаконни. Никой не е заявил по съответния ред кои са организаторите, какъв е маршрута на протестиращите и кой носи политическата отговорност за всичко случващо се. Последният запис, разпространен от прокуратурата разкри, че ги ръководи “задграничното бюро” на обвиняем по 19 престъпления (последното е „за опит за преврат”), а в България го представлява(т) негов(и) “фигурант(и). В т.н. “паралелна държава” е така – олигархията си има “фигуранти”. Ако не знаете какво е паралелна държава, не е нужно да отваряте “дебели” книги, защото последният президентски случай със секретаря по правни въпроси и антикорупция е учебникарски в това отношение. “Паяжината” на задкулисието, наречено още “дълбоката държава”, тук присъства в класическите й измерения. Аз познавам т.н. български преход и съм събрала много документален материал. Знам също и как действа задкулисието в съдебната система, защото петнадесет години ми се наложи да се сблъскам и да изследвам този “феномен”.

Знаете ли, че ако до сега имаше сигурен консенсус в българското общество, то той беше в отношението ни към олигарсите. Ще кажа с голямо съжаление, че този консенсус вече не съществува. Какъв парадокс наистина! Да се оставиш да те води онзи, който те е ограбил, а в същото време да обърнеш гръб на върховенството на закона и на правовата държава. Няма как по друг начин да го кажа, защото става въпрос за двама бегълци от закона, които правораздават, а според публично обявените разкрития на прокуратурата били водачи и лидери на протестите. Вие разбирате ли въобще за какво става дума? Обикновено истинското гражданско общество се обединява за протести около зададени ценностни стандарти за правене на политика. Факт е, че острието на недоволството винаги е било насочено към морала на управляващите, но зад това винаги са стояли партийни субекти. Сега няма такива или ако има, никой от тях не се легитимира лидерски. Виждаме едни овехтели “политици”, представяне като “нови лица”, когато имената им се свързват единствено с провала и със задкулисието. Мислещите граждани знаят, че ако един политик или държавник излъже веднъж, той ще излъже и втори, трети път. Ако не знаете, лъжите за важните неща са като хлебарките. Когато хората видят една, те знаят, че идват стотици други. Тези провалени политици и сега може да се видят разпръснати сред протестиращите, защото както стана ясно, такива са инструкциите на В.Б.

Колкото и тъжно, и разочароващо да е, трябва да кажа, че днес противопоставянето в този сценарий е между две координатни ценностни системи. От едната страна е правовата държава, а от другата – престъпния политико-мамфиотски-олигархичен елит, който се почувства застрашен от настъплението на върховенството на закона. “Мълчаливото мнозинство” излезе от прикритието на задкулисието, за да използва “тълпата” от социалните мрежи, изпитвайки удоволствие от това да споделя как ги ръководи с “отидете там, а сега натам”…Това е унизително и е издевателство над нормалния разум! И на този фон един “фигурант”, уплашен единствено за себе си и за политическото си бъдеще продължава с хибридните си обръщения да изкривява действителността и да манипулира обществеността. Истината не е в клишетата на Радев. Сега битката е на правовата държава срещу мутрите, мафиотите и олигархията. А фокусът и целта на този режисиран сценарий е да я спре и ако може всичко да става тихо и скрито-покрито. А къде отиде прозрачността, Радев?

И през 2013-та, преди нея и много пъти след това, както и сега, шаманите на прехода – “политолози” и “социолози”, се опитват да ни обяснят какво искат протестиращите. Искали “остаФка” на правителството и на главния прокурор. Но едва ли за подобно искане е достатъчно основанието да викаш „Мутри, вън!”, разчитайки единствено на агресивните нагласи на едно ценностно неразвито тинейджърско съзнание на преобладаваща част от лицата на протестите. Те ли ще предложат на обществото нова политическа алтернатива? Та те нямат даже лидери! Нямат говорители, които да артикулират какви са им исканията. Ако сред тях имаше мислещи и образовани млади хора, за каквито “райчевците се опитват да ни ги представят, все някой щеше да проговори. Все някой от тях щеше да разбере и да се почувства неудобно, че е само инструмент в ръцете на мафиотско-олигархични червени кръгове, които искат да превземат държавата. Защото това е „политиеската алтернатива”, която ни предлага задкулисието. А това означава по-близо до Евразия, по-малко Европа и НАТО, но много…. несигурност.

Има един американски психолог и философ. Казва се Уйлям Джеймс и той смята, че най-голямото откритие на неговото поколение е прозрението, че “хората могат да променят живота си чрез промяна на нагласите.” Винаги съм била за това и голяма част от моята смислена професионална дейност е свързана с това – хората да се научат да мислят и да вземат самостоятелно решения. Днес голямата битка е битката за нагласите ни чрез хибридно въздействие върху тях и изкривяване на действителността. Тези протести са много податливи на манипулиране, защото са лишени от лидерство. А само от позицията на лидерството, протестиращите могат да следват определени ценности. Това е аксиомата за всеки истински протест. Обратното е проявление единствено на хаос с участието на “тълпа” и “лумпени”. Ако пък лидерът е В.Б., това говори за дълбоката духовна и ценностна криза, обхванала българското общество. Означава, че то няма памет, всичко сме забравили и нищо не сме научили! Cлучващото се е поредното потвърждение, че политическото лидерство не само е компроментирано, но то вече го няма, а политическите партии отдавна са делегитимирани.

Започнах с казаното от Рединг по време на посещението й в Българаия преди много години, но тогава тя каза също, “че олигархията и демокрацията са смъртни врагове. Те не могат да съществуват заедно.” В сегашния случай избираме олигархията ли? На коя страна сме? Какво искаме – да подкрепим усилията на държавата и върховенството на закона или да позволим на олигарсите да използват за инструмент незрялата част от българското общество, за да опазят досегашното си статукво на недосегаемост?

error: Свържете се с автора за разрешение!!