Олигархиятa винаги е съществувала и никога не е била безучастна, когато е ставало дума за използване на властта. Посяга към политиците, за да ги използва като трансфер за своите икономически интереси.
Най-кратко – олигархията е сливане на икономическата и политическата власт. Още по-точно – олигархията не може да съществува без политиците и без властта. Става дума за процес на олигархизация, т.e. на създаване и утвърждаване на олигарахия. И този процес, който датира още от времето на Сократ и Платон, продължава и до днес. Фокусът му е в концентрирането на политическата и икономическата власт в държавата в ръцете на малка група богати хора, чието влияние се базира на притежаваното от тях имущество. Техният финансов статус е определящ за връзките им с властта, участието им в нея, възможностите им за влияние върху политиците и политическия живот. Същите все повече започват да обслужват не обществените, а частните си иконочически интереси.
За да разберем същността на процеса на олигархизация, трябва да сме наясно, че превземането на властта от олигарсите преминава през превземането на политиците и политическите партии. Така най-лесно може да си обясним трансфрмирането на икономическата власт в политическа. Известно е как се случва това при български условия – най-често с предоставяне на финансов ресурс и преплитане на икономически и политически интереси. Не само по време на предизборни кампании, когато олигарси много шедро финансират политици и цели партии. Има такива български партии, за които можем да кажем, че са с олигархично-корпоративен характер. Нещо повече! Свидетели сме как с годините икономически кръгове са успели да формират обвързаности с партии, медии и държавни институции, поддържайки зависимости, видими за обществото. Без съмнение, свързаните с тях политици са също толкова видими в амплоато им на лобисти в парламента, в изпълнителната и в съдебната власт. В края на краищата не е ли това “пленената държава”?
Темата за „пленената” или за „завладяната държава върви паралелно с „инвестирането” в политика. По различен начин и с различни инструменти. Не само през финансиране, но и през човешки ресурс. Нещо като „наше” МВР, “наша” БНТ, „наш” СЕМ и „наш” ВСС, „наш”Главен прокурор…и още много „наш.. наша… наши”. Трябва да сме дебили, че да не разбираме, че крайната цел са лобистки интереси, в чиято основа са т.н. пари за превземане и влияние върху властта от страна на олигархията. През последните пет години на политически хаос и на служебни президентски правителства, тази тенденция на агресивно превземане на държавата чрез легитимиране на олигархията като част от политиката и от управлението достигна своя връх при настоящото правителство.
Би трябвало да сме силно обезпокоени, че публично известни и демонстрирани връзки и взаимоотношения между новата власт и определени олигарси, може да бъдат пренебрегвани. Те са прооявления на онова, което се е наложило като народна мъдрост – „нашите олигарси са по-добри от вашите”. А когато олигарси и политици се обединят, възниква въпроса за това докъде могат да стигнат? Защото аз нямам предвид само видимата страна на олигархизацията на политиката. Добавете и лицата, които са министерски позиции в това правителство, а за много от тях обществото очаква осветляване на източниците на публично оповестен имотен статус. Голямо богатство не се постига с тананикане „парите падат, падат от небето”. Неестествен ръст на имотното състояние поражда съмнеиия за „специални” връзки с всяка власт преди това, вкл. и осигуряващи достъп до публичен ресурс. И как да вярват гражданите, че днес точно това правителство с тези министри могат да се борят срещу олигархията?
Стоте дни на правителството са най-безуспешния опит да се управлява България. Управлението се изчерпва с агитационно-пропагандния стил на една отминала предизборна кампания. Доминиращата констатация – виновните са тези преди нас, продължава да е все така непродуктивна. А всеки проблем остава единственото усещане за неспособност да бъде решен Сглобката между управляващи и “наши” олигарси очевидно не е без негативни последствия за обществения интерес. Това ми дава повод да кажа, че през тези сто дни ставаме свидетели на варбализирана пропаганда с клеймо за предишните (сякаш пет години не ни управляваха служубните правителства на презивдент-премиера), но без осезателни конкретни резултати. И нама как да е друго! „Прогресивна България” е популистка партия. Тя се заяви като такава и по време на предизборната кампания, и сега като управляваща. А всеки популизъм много бързо се изчерпва. Очевидно управляващите го знаят, защото поне засега усилията им са в посока как да укрепят властта със свои хора, въпреки парламентарното си мнозинство. Както искате го наречете – непотизъм или „зетьо -шурьо- баджанакизъм” според определението на Захари Стоянов. Все ще сте прави. Не е случайно, че познатият модел от времето на управлението на ПП/ДБ се повтаря с пълна сила – шуробаджанащина и роднинско-корпоративни назначения, скрити и явни лобисти, назначения от един и същ професионален кръг – близък до премиера, лица с публично известни зависимости…. Олигарсите са и в правителството, и в парламента – като депутати и съветници, с пропуск и служебен паркинг.
Както казах в началото – олигархиятa винаги е съществувала и никога не е била безучастна, когато е ставало дума за използване на властта. Тя винаги е посягала към политиците, за да ги използва като трансфер за своите интереси. Но когато някоя партия действат като олигархично-корпоративна структура, нещата с българската демокрация не са никак добри. Но Ввъзможно ли е завинаги да се отреже пъпната връв между властта и олигархията? Едва ли! Иначе тя не би съществувала. Но връзката между тях може eдинствено да бъде ограничена. Затова бях много шокирана, когато управлавящите отчетоха, че са приключили с …деолигархизацията. „На първо място елиминирахме олигархията от политическата власт. Те вече са извън нея”. Тогава Радев добави още, че на второ място е пресичането на достъпа на олигархията до публичен ресурс. По нея направихме конкретни не малки стъпки и работим за още. Работим активно с нашите партньори и съюзници и за установяване на подставени лица, защото олигархията не е само двама души. Те са на върха на пирамидата, но под тях има т. нар. „лейтенанти“ и ние вървим надолу по тази структура, каза още премиерът.”
И как стана това? Кои са тези олигарс и „лейтенанти“? Коя е тази олигархия? Какви са тези стъпки? Как за такова късо време успяха да спрат досъпа на олигархията до публичен ресурс? Kазаното продължава да предизвиква смях и недоумение не само заради многото възникнали въпроси. Защо ли? Защото деолигархизацията е процес на премахване на влиянието на олигарсите върху държавната власт, политиката и публичните финанси. Постига се като се разделят икономическите ресурси от управлението на страната и се спре задкулисния контрол върху институциите Говорим за постигането на конкретни цели и предприемането на мерки, които няма как да станат ясни с едно обичайно медийно декларативно изявление. Остава тайна дали в действителност и как правителството раздели властта и бизнеса. Вие сигурни ли сте в прозрачността на обществените поръчки, ако е имало такива? Кой и как ни гарантира, че няма скрити връзки между задкулисието и държавните служители? Колко лесно може да се неутрализира скритата власт на влияние на онези, които щедро финансираха предизборната кампания на ПБ, осигурявайки й мястото на победителя с купен и корпоративен вот? А и „благодетелите” едва ли са се отказали да получат “тяхното”….
Вие вярвате ли в ДЕОЛИГАРХИЗАЦИЯТА? Защото „ние не върваме в щъркели”, като в оная забранена пиеса на Недялко Йорданов от средата на 60-те години на миналия век.
<<<По тази тема може да прочетете в този сайт също: „Олигархизацията на политиката”, “Олигархията и демокрацията са смъртни врагове”, „Демокрацията не е само да спечелиш едни избори”, “Докато в България пирамидата е обърната обратно” и др.
