Убедила съм се, че нашите, български работи не винаги се случват, защото много бързо забравяме кой какво ни е казал, кой какво ни е обещал и кой c какво ни е излъгал. А вие помните ли коя беше Вивиан Рединг? Аз я помня от едно нейно посещение в България, почти в края на мандата й като заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдието. Годината беше 2013-та – една бурна година в нашия обществено-политически живот! Запомних и нейния блестящ реторичен стил и важните неща, които изрече по време на организирания дебат, посветен на Европейската година на гражданите, предаван на живо. Тогава тя каза нещо много важно: ”Демокрацията не може да бъде построена върху олигархията от стари времена.“ Тогава много започнаха да се питат коя е тази “олигархия от стари времена.” А отговорът беше прост – вечната олигархия, чиито български корени се оказаха неизкореними и до днес. Тя е онази част от политическата класа и от т.н. икономически “eлит”, която ограби банките с предизвикани фалити, възползва се от приватизацията и после разпродаде активите на безценица, тихомълком подмени държавното представителство на български фирми в чужбина и приватизира активите им, която се възползва от близостта си с властта и натрупа лично и семейно богатство.
Ако можем да говорим за някакъв български консенсус през годините, то той е в примирението ни за съществуването на олигарси, които непрекъснато се сменяха, а някои успяха да оцелеят и до днес, променяйки политическия си цвят, за да се възползват от всяка власт. Мине, не мине време, и някой от тях решава да напомни за себе си. Разбира се, в ролята на ментор или на недоволен от “недемократични” действия, спрямо собствената му особа, или като учредител на някоя партия, или даже като кандидат за президент. Къде от недоглеждане и подценяване, къде от прекалена доверчивост, народът ни свикна с олигархията като част от обществения ни живот. А тя, олигархията, продължавашe да ни управлява през всичките тези години, използвайки властта за свои цели. Правеше го – къде директно, къде с поставени лица в управлението или с лобисти в парламента. Защо не – и с някой добре спретнат протест.
Аз помня думите на Рединг и за корупцията – вирусът, който съпътства всеки олигархичен модел? А те бяха, че “корупцията изяжда демокрацията отвътре”. И беше права, защото когато разсейките й засегнат целия организъм на българската демокрация, може да се превърне в нелечима болест. В своята агресивност, тя може да възпрепятства, и дори да стопира най-смелите усилия за промяна. И ако перефразирам пак нея, eдновременното съществуване на олигархия и демокрация се свежда до една битка на смъртни врагове. Те просто не могат да съществуват заедно. Ако днес все още продължаваме да си задаваме въпроса – олигархията или демокрацията, означава, че не сме били достатъчно категорични в своите нагласи да се преборим с нея. А корупция има там,където олигархията надделява. Тя умее да се промъква, дори в най-малките пукнатини, търсейки ги не само в институциите и в системите за контрол, но и в човешките ценности.
И накрая, аз мисля, че съществуването на олигархията не зависи само от това кой ни управлява, или кой се възползва от властта, а дали гражданите контролират този процес. Българите трябва да се научим да използваме предимствата на демокрацията, а това означава и да се преборим със свикването с олигархията. Това може да направи всеки за себе си, но също да помогне и на други хора да направят това. Ето един добър пример за гражданско лидерство в борбата с олигархията! Но и начин, гражданите да покажат колко по-мощни могат да са жизнените им сили, в сравнение с тези на олигархията. Защото няма съмнение, че олигархичният модел е държава в държавата. Затова завършвам с отворен въпрос към вас – кои са днес олигарсите и в кои политически среди ги намирате? Важно е, защото там е и “паралелната” държава!
