Тенденцията, заплашваща демокрацията и която някой трябва да спре
Най-кратко – олигархията е сливане на икономическата и политическата власт. Още по-точно – олигархията не може да съществува без политиците и без властта. Но тези две изречения не са достатъчни, за да се разбере как се стига до опасната тенденция на олигархизация на политиката, която през последните две години става все по-реална и опасна за демокрацията. При олигархизацията демократичното управление постепенно преминава в олигархично. При него олигарсите получават властта като превземат политическите партии и така по-лесно трансформират икономическата си власт в политическа. Затова някои автори говорят за “олигархично-демократична смес”, която по същество руши устоите на демокрацията и на правовата държава.
След най-новите разкрития на прокуратурата все по-назряващ е въпроса – кой всъщност ни е управлявал през последните две години? Къро, Мъро, Цецо, Черепа, Бобока….Кой дърпа конците на политиците от ДБ, ПП …., чиито предизборни кампании са щедро финансирани от едри представители на олигархията. Не е ли това основание и не е ли време експертите да заговорят публично за олигархично-корпоративния характер на тези политически субекти. Още повече, че те не крият връзките си с олигархията, а някои от нейните представители са и лица, преследвани и издирвани от закони. В този контекст въпросните политици се явяват нещо като айсберга на определени олигархични кръгове. Не е ли това „завладяната дъражава”?
За никого не е тайна, че олигархията се стреми да запази и увеличи богатството си. Много са механизмите, които тя използва. Такъв механизъм е инвестирането в политиката, като обичайно се има предвид финансирането от големи донори на партии и на политици по време на предизборни кампании. Примери много….А резултатът е известен – създава се един порочен кръг на трансформиране на икономическата власт в политическа. Трябва да сте дебили, за да не се досетите, че става въпрос за „политически пари”, както ги определят някои автори. Бъдете сигурни, че крайната цел са лобистки интереси и вкарване във властта – законодателна, изпълнителна и съдебна, на техни хора. Това за какво ви говори? За превръщането на икономическата власт в политическа. Ще кажете – нищо ново! Нали на това бяхме свидетели през целия преход. Там е работата, че през последните две години сме свидетели на агресивно превземане на държавата чрез публичното легитимиране на олигархията като част от политиката и от управлението.
Би трябвало да сме силно обезпокоени, че вече не е проблем и се смята за нещо нормално да бъдат публично демонстрирани връзки и взаимоотношения на партии и представители на олигархията. Това е само видимата част на олигархизация на политиката. А при вникването по-дълбоко в нейните проявления, ще се натъкнем на апетита за oвладяване на трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Да не забравяме и четвъртата – на медиите. Тази тенденция е повече от доминираща през последните две години. Най-честите механизми за прокарването й са – както вече споменах, финансиране на партиите от големи донори, прокарване на лобистки закони, превземане на регулаторите и на съдебната власт, провеждане на политики, удовлетворяващи интересите на определен олигархичен кръг или на отделни олигарси. Така например, под прикритието на т.н. “реформиране” на прокуратурата и поради сглобката между политици и олигарси, ставаме свидетели на комбинация от вербална „демокрация” и завладяна от олигархията държава. А резултатът е известен – разруха.
Не си мислете, че финансирането на партиите от големи донори остава без последици. Подобна обвързаност води до идеологическо западане на партиите и заличаване на разликите между ляво/дясно, както и до засилване на популизма. А защо никой от коментаторите и анализаторите не говори за това, че въпросното финансиране е чиста проба купуване на изборите от тези големи донори. И както вече казах – начин олигархията да превземе ключови позиции в трите власти и в държавните институции. Така те превземат и партиите. Разбира се, доминиращ е апетита към регулаторите, които действат в отделните икономически области, както и към съдебната власт. Нали не допускате, че закриването на специализираното правосъдие беше случайно?. А отговаряте ли си кой напоследък пише законите и дали това не е в противоречие с демократичния принцип за разделение на властите? И не се сърдете какво е написал служебният министър на правосъдието или неговия предшественик от ДБ в законопроекта за контрол и разследване на Главния прокурор. Не те са го писали. Нито пък – някой от средният ешалон на администрацията. Писан е – както и много други законопроекти, от хора, които са проводници на задкулисни олигархични интереси.
Да не се заблуждаваме – превземането на трите власти е в същността на олигархизацията на политиката. Говорим за „пленената държава”, която през въпросинте две години е с ясните очертания на корупция в последното редовно правителство, на корупционни схеми и завръщане модела на шуробаджинащината и роднинско-корпоративните връзки, на управлението в сянка и на търговията с влияние. Засили се тенденцията на търсене на законодателни промени за ограничаване или за блокиране на конкретните функции на съдебната власт, респ. на прокуратурата. По думите на Главния прокурор:”Мафия, олигарси и политици се обединяват…” Да не забравяме и за превземането на медии и „слагане ръка” върху информационния поток. Проследявайки инфрмационното съдържание на отделни медии, прави впечатление натрапването на доминиращи конотации срещу ПП ГЕРБ – политическият опонент на ПП/ДБ, поднасяни като опорки и от политици от двете партии, както и от техни “стипендианти”, представящи се за коментатори и политически анализатори. За сметка на това, се пропуска обективната оценка за реалните проблеми на хората и липсата на решения, тъй като това би се категоризирало като неприемлива критика на управляващите през тези две години. Иначе няма ограничения в „претоплянето на стари манджи”, отнасящи се до Борисов или неговото управление.
Олигархият винаги е съществувала и никога не е била безучастна, когато е ставало дума за използване на властта. Тя винаги е посягала към политиците, за да ги използва като трансфер за своите интереси. И това винаги е най-силно изразено при слаби и при служебни правителства и при неясно мнозинство. А когато цели партии действат като олигархично-корпоративни структури, нещата с българската демокрация не са никак добри. В този контекст, както и във връзка с очакването за успешно сформиране на редовно правителство, е важно кой декларира готовност това да се случи и да засвидетелства отговорност при съставянето и приемането на бюджета, да е коректен в продължаването на евроатлантическата вътрешна и външна политика. И за да отпаднат всякакви съмнения за олигархични зависимости, трябва да е ясно кое е парламентарното мнозинство, какви поименно изброени цели си поставя и за какъв период. Ако ме питате за личното ми мнение, няма начин част от бъдещото правителство да са партии, чийто провал в управлението и в държавността, а и поради олигархичните им зависимости, ги нареждат до онези, които докараха България до големия фалит през 90-те години на миналия век.
