Вече е известно, че ПП/ДБ са внесли в деловодството на НС законопроект за промени в Закона за съдебната власт, засягащи избора на главен прокурор и на председатели на ВКС и ВАС. Текстът на документа можете да откриете на сайта на Народното събрание, както постъпих и аз. Ако се доверя на авторите му, които в края на мотивите ни уверяват, че „законопроектът дава принципно, балансирано и конституционно обосновано решение на временно създадена ситуация с изтеклия мандат на членове на ВСС”, то това съвсем не отговаря на истината. Защото предложените промени и допълнения се разминават с критерия за принципност, балансираност и конституционна обоснованост”. Защото най-малкото, това е законопроект, написан заради един човек – настоящият, изпълняващ функциите на Главен прокурор. А целта е как да бъде спряна стартиралата процедура по избора на нов Главен прокурор и как да му бъде отнето правото да се кандидатира за тази позиция. И тъй като спокойно този законопроект може да бъде определен като „закон против точно определен човек”, няма как да не прозрем неговия дискриминационен характер.
Все още не е отшумял ефекта от провала с промените в „шестата поправка” на Конституцията, поради противоконституционността им, сега сме пред новата хипотеза за още един предстоящ провал. И основата, върху която стъпва подобно предположение е усещането за разминаване на авторите с основополагащия принцип на функциониране на властите в правовата държава – принципът на разделение и на независимост. Запознавайки се с текста на предлаганите промени и допълнения, у мен остава усещането, че съдебната власт е част от законодателната. И това не е само усещане, а е даден ход на продължаващ през последните години процес на саботиране на вече установени демократични взаимоотношения между трите власти. И ако не бях убедена, че повече български граждани трябва да са наясно с “похода” на ПП/ДБ срещу демокрацията под прикритието на „съдебна реформа”, която между другото не е по „експертните” им възможности, нямаше да пиша тази статия. Защото и тези „промени”са ситуационни и се правят за да сменим „ваши хора с наши”- дори през противоконституционно законодателство. Важно е да се печели политическо време и да си осигурим наши“бухалки”срещу политическите опоненти.
Въпросният законопроект се цели в „РАЗШИРЯВАНЕ НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА НОМИНАЦИЯ на кандидати за главен прокурор”, което ще означава, че всички членове на ВСС, а не само прокурорската колегия, ще могат да правят предложение. Нали се сещате, че след отхвърлянето от КС на онази промяна за двата съвета, сега се търси начин да се прокара старата идея за включване на съдиите при номинирането на кандидати.
И тъй като с промените през 2023-та година мнозинството за избор на главен прокурор бе намалено от 17 на 13 гласа, то в случай, че президентът откаже да назначи предложения кандидат, се предвижда въвеждането на ДОПЪЛНИТЕЛНО МНОЗИНСТВО от професионалната квота (заедно с изискуемото мнозинство от 13 гласа ). Така се включват членове, избрани от съдиите. Това щяло да гарантира „висока степен на конкурентноспособност” на кандидатите. Според мен, авторите предварително са се упражнявали по аритметика за начален курс.
Самата процедура по избор трябвало да трае най-малко 6 месеца, а при отказ на президента – повторното предложение да се прави най-рано 2 месеца след отказа. Нали имате въображение? Продължавайте да го използвате! Важно е да се печели време във връзка с настоящия случай, докато НС се натутка, а и се разчита, че ако законопроектът бъде приет или ако някой реши да се обърне към КС, да бъде предвиден допълнителен тайминг за спряната процедура по избор на нов главен прокурор. Предвижда се и ПРЕКРАТЯВАНЕ на стартирала процедура за избор, при откриване на такава за избор на нови членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Отново ви напомням, че КС се е произнесъл – законодателната и изпълнителнатат власт не могат да спират или да възпрепятстват ВСС да изпълнява конституционно определените му правомощия.
И сега, шок! Предлага се ИЗСЛУШВАНЕ в НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на кандидатите за главен прокурор, което било “в духа на конституционния модел за разделение на властите”?!? Така се осигурявало ”ниво на публичност и включване на други институции и представители на гражданското общество в процеса”. E, тука съвсем сгазиха лука! Нали си представяте как депутати с висящи досъдебни прозиводства преценяват кой става за главен прокурор? Те нямало да преценяват! Вероятно само ще вдигат гирюлтия! Какво ти разделение на властите! Това е грубо газене на принципа за разделение и независимост на съдебната власт. ВСС е с ясни конституционни правомощия и не е случайно, че го наричат „правителството на съдебната система”.
Законопроектът предвижда „ЗАБРАНА за продължаване на изтекъл мандат чрез назначаване на временно изпълняващ функциите за определен период от време. Позоваването е на решение на КС 4/21април 2005г. по к.д. 11/2004 г., в което се казва, че е противоконституционно, ако се “допуска фактическо продължаване на фиксирана продължителност на мандата – например, до встъпването на следващ титуляр и ограничаване срока на периода, през който може да се изпълняват временни функции”. Нали знаете оня израз „Както дяволът чете евангелието? Разбирате, че проблемът се връща в НС, което не изпълнява конституционните си задължения в срок и допуска фактическо продължаване на изтеклия мандатен срок.
Със законопроекта се въвежда и друга ЗАБРАНА – временно изпълняващият да не може да се кандидатира за главен прокурор, защото имало „конфликт на интереси” – зависимостите били между прокурорите и главния прокурор. А в случай на неуспешен избор в първите шест месеца след прекратяване на процедурата, кандидат НЯМА ПРАВО да бъде определян за временно изпълняващ съответните функции. Опровергайте ме, че законопроектът не е за едно определено лице!
Авторите на законопроекта са предвидили всичко, свързано с това определено лице към момента на внасяне на тези промени и допълнения! Включително и ПРЕКРАТЯВАНЕ на стартирала вече процедура за избор на главен прокурор и председател на ВАС, към момента на обнародване на този закон. Дори е затворена възможността при изтекъл 7-годишен мандат, никой административен ръководител да не може да бъде назначаван за изпълняващ функциите за неопределен период от време. Затова пък авторите на законопроекта са предвидили за НС – в срок от 6 месеца от влизането в сила на въпросните промени да започне процедура за нов избор на членове на ВСС.
И тъй като става въпрос за съдебната власт, ще запитам авторите на законопроекта – къде се изпари принципът за разделение и независимост на съдебната власт? Знам, че отговор няма да получа, но финално ви предлагам да се уверите сами в „експертния стил”на авторите. Каламбури, игра на думи, с които се опитват да прикрият истинското си намерение. Но тъй като проблемът е достатъчно сериозен, ще остана коректна и ще цитирам заключителната част от мотивите. А защо точно нея ли? Защото въпросният абзац е показателен, че върху законопроекта е работено непрофесионално и несериозно. И най-вече отразява “кашата” в главата на авторите:“България е парламентарна република и НС има ключова роля в осъществяването на обществен контрол върху съдебната власт през назначаването на парламентарната квота на ВСС, при изтекъл мандат на ВСС не може да се вземат решения с дългосрочен ефект върху системата, каквито са изборите на главен прокурор и председатели в нарушение на принципа на мандатност на членовете на ВСС, затова е необходимо да се даде време на НС да изпълни конституционното си задължение за избор на парламентарната квота, и докато НС успее да направи това, съдебната система ще бъде упражнявана във временен режим. НС от своя страна има задължение максимално бързо да изпълни своето конституционно задължение и да избере нови членове на ВСС”.
И какво разбрахте от току-що прочетеното? Авторите на законопроекта ви казват, че докато НС се мотае и не изпълнява конституционното си задължение в срок да попълни състава на парламентарната квота във ВСС, последният трябва да преустанови изпълнението на правомощията, дадени му от Конституцията. Ами това вече продължава с години закъснение и за други мандатни органи! Вие разбирате ли колко неграмотно звучи подобно заключение? Трябва ли да припомням решения на КС, които съм коментирала в други мои статии, и от които става ясно, че един от принципите на демокрацията е т.н. континуитет на управлението. Мандатните органи с изтекъл срок са легитимни и решенията им са законни. И не същестува такава зависимост – ако законодателната власт не изпълнява конституционните си задължения по отношение на мандатните органи и руши правовия ред, може да си позволи с промени в законите да възпрепятства или да спира дейността им. Парламентът е този, който в случая не реализира конституционното си задължение. Но за това няма да прочетете нито ред!
Политици и конституционалисти вече коментират,че този законопроект е противоконституционен, защото атакува най-важния и основополагащ принцип на демокрацията – разделението и независимостта на трите власти. Но явно ПП/ДБ предпочитат да вървят по изпробваната от тях пътека – законопроектът минава в НС, но КС обявява части от него или целия като противоконституционен. Да, но вносителите си осигуряват политическо време за постигане на конюктурни партийни интереси по овладяване на съдебната система.
