Или как по време на избори се манипулира общественото мнение
Става въпрос за манипулиране на общественото мнение чрез различни техники и похвати, с които се цели въздействие върху нагласите на гражданите в един или в друг политически интерес. Имам предвид не само реалната власт и начина, по който тя се упражнява от управляващите. Но и посредниците в лицето на НПО-та, фондации, финансирани от правителството или от чужди източници, тинк-танк центрове и лобистки формирования, частни и обществени медии. Изкривяването в позициите им на коригиращи фактори в интерес на обществото е вече факт, който се възприема еднозначно от обществото. Много от тях са ясно определени да изпълняват обслужващи функции за манипулиране на общественото мнение. И това не е тема, която засягам за първи път.
Изучавайки техники и методи, принадлежащи към системата на латералното мислене на професор Едуард де Боно, имах възможносттаО да вникна в дълбочината на когнитивния ефект от взаимодействието на личността и средата. Eдно от заключенията ми е, че когато познаваш техниките и методите за реагиране на външни фактори, рисковете да се превърнеш в обект на манипулиране се минимизират или те правят неуязвим. Впрочем, не винаги ние вземаме нашите решения, основани на рациото. И това обстоятелство е като „отворена врата” за нахлуване на „меката сила”. И това е по същество психологическа война срещу гражданите за спечелване на тяхната подкрепа със средствата на манипулирането. Манипулацията е в арсенала на политическите субекти, които са лишени от идеология. Те разчитат на слабите места в нашите когнитивни характеристики, за да манипулират мнението и чувствата ни. В този контекст чух по време на eдно вчерашно участие на политолога Румяна Коларова, тя да говори за афекта като за преследвана от политиците цел. Точно това е, което отдалечава политиката от нейното същинско предназначение и я превръща в безскрупулно противопоставяне, наситено с насаждане на омраза и подклаждане на недоверие към устоите на демокрацията и нейната институционална същност.
Последните две години в нашия обществено-политически живот са добър пример как действа идеологическата конструкция на лъжата, на измамите и на заблудите. По-страшното е, че на една голяма част от българския народ му се харесва да бъде мамен и заблуждаван. Само така мога да си обясня защо позволява и е готов да бъде въвлечен в нови заблуди за някаква имагинерна „промяна”, която се оказа завръщане към познати заблуди отпреди 1989-та година, представяни от хора, свързани с онова време или от такива, които репродуцираха в управлението позабравени подходи и демонстрираха потъпкване на законите и на Конституцията. Може ли „шарлатани” да са в основата на някакво очаквано благо за хората? В никакъв случай! А трябва ли българските граждани да бъдат лъгани? Някои ще кажат, че нещо, което е обичайно за българския политик означава, че е и допустимо.
Днес лъжата, спекулациите и фалшивите новини са част от комуникационната среда. Въпросът е, а дали гражданите се интересуват от истината? Или обръгването от лъжите е убило у тях всякакво желание да се ориентират в нея? Не се чудете защо народът е все по-апатичен и защо все по-малко са желаещите да отидат до изборните урни. Симптом за какво е това? Отговорът може да е само един – деполитизиран е, и е наясно, че е оставен сам да се оправя. Омръзнало му е да е свидетел на консуматорския манталитет на голяма част от политическата класа. В същото време отказът от усилия да се артикулира ясно несъгласие с пропагандната конструкция на „променкаджиите” може само да ни безпокои, защото в нейната същност не са ценностите на демокрацията и на правовата държава.
Съществува ли риск или вече това се е случило – безпомощните и неграмотни случайници в политиката да използват лъжите, спекулациите, фалшивите новини и компроматите като инструмент за постигане на политически афект? Огледайте се и се ослушайте – отвсякъде се сее омраза и разделение! А знаем, че предназначението на партиите е да развиват политическото съзнание на гражданите. Но колко от политиците имат интерес да развиват политическа зрялост? Много малко. Мнозинството от тях се отдават на пропаганда със средствата на когнитивната и афективна манипулация. Насаждай омраза и противопоставяй! Народът няма нужда от убеждения, а от противопоставяне и от сочене с пръст. Така плавно, но сигурно се завръщаме към тоталитарното минало. Там, където само една идеология е призната и там, където не са разрешени различните политически убеждения.
Моето впечатление днес е, че предизборната пропаганда на повечето партии разчита именно на афективния метод за въздействие върху нагласите на гражданите. Това е и най-директния начин за отклоняване на вниманието от себе си и от собствените провали и за насочване на обществения фокус към желаната посока – дискредитиране на политическия опонент. Така постъпват и водещи в ТВ и в радиопредавания. Вниманието на зрителя или на слушателя трябва да бъде много бързо отклонено, ако позицията на интервюирания не съответства на редакционната политика на медията, обвързана с определена политическа сила. Сама по себе си подобна наблюдавана тенденция говори само за едно – подклаждането на омраза става както директно, така и индиректно. И бъдете сигурни – на зрителя/слушателя винаги му става ясно към кого тя трябва да бъде насочена. В социалните мрежи може да проследите различни мнения, отнасящи се до автоцензурата на водещи журналисти или касаещи техните опити да възпрепятстват артикулирането на неудобни за тях и за менторите им тези и факти. Докато в същото време безпрепятствено се лансират неаргументирани твърдения, разпространяват се подозрения или оклеветяването и дискредитирането се приемат като нещо нормално.
Целта на всяка манипулация е да провокира конкретни нагласи и да форматира точно определени убеждения и така да ни попречи сами да стигнем до тях. Трябва да ви е известно, че години наред едни и същи хора ни гледаха от телевизионните екрани, за да въздействат на нашия светоглед. И днес те пак са същите, но я ги вижте какви барикади на омраза и разделение издигат! Погледнете лицата им и чуйте клишетата им! Това също допринесе и допринася за усещането ни, че днес много от нас са престанали да възприемат голяма част от медиите като обективен източник за адекватно отразяване на обществената и политическа ситуация. И аз мисля като вас, защото те вече се възприемат като част от пропагандната машина на определени партии. Констатира се много лесно – не се излагат различните гледни точки и се пречи за идентифицирането на истината. Впрочем много са критериите, които могат да послужат като основание, че един медиен продукт клони към пропаганда или е пропаганда. И това вече не е нещо инцидентно, а се е превърнало в политика на определени медии.
Бих ви запитала дали одобрявате начина на комуникиране и опростяването на новите политици, което граничи с общата и политическата неграмотност. Отразява се негативно и на цялата гражданска аудитория. Посрещам подобни проявления като характерна черта на популизма и на популисткото поведение. Някой очевидно бърка неграмотността с “приземяване до народа”, както преди години Живков бе възкликнал: „Приземяване! Приземяване!” Затова пък стигматизирането на политическия опонент чрез дискредитиране с фалшиви новини и като се спекулира, се възприема като нещо нормално и едва ли не право на монопол само на една политическа сила. Подобно поведение в политиката спокойно може да бъде определено като екстремистко, а в случая с Народния театър – като дискриминационно, и извън наратива за демокрация. Задавате ли си въпроса какъв е генезиса на подобно поведение с главен герой един режисьор? Ще ви помогна за отговора с поговорката:”Всяка крушка си има опашка”. Затова избирам това да е последното ми изречение…Не всичко може да се каже в една статия. Оставям нещо и за вас….
