ТРИТЕ СТЪЛБА НА МАКРОН

Еманюел Макрон
Време за четене: 6 минути

Преди дни Макрон се обърна директно към европейските граждани. Обръщението му в навечерието на евроизборите бе повод за коментари, визиращи амбициите му да доминира като евролидер. Самото обръщение представлява свободно изложение на идеи за обновление на Европейския съюз около три стълба – свобода, защита и напредък. Стартира с констатация за криза на Европа, чийто символ за него е Брекзит. Търсейки аргументи за избора на британците изтъква, че на тях никой навреме не им е обяснил какво бъдеще ги очаква, подкрепяйки с гласа си излизането на страната от ЕС. Нещо повече – по никакъв начин не им е била обяснена опасността за мира, след евентуалното връщане на старите граници с Ирландия. Според него, не членуването в ЕС е клопка, а клопката е в това, че ЕС няма стратегия за противопоставяне на невярната информация, която цели единствено разрушаването на съюза. Допускам, че с това въведение Макрон има предвид и досегашното състояние на комуникационната стратегия на съюза, насочена към европейските граждани. За него е ясно, че е належащо провеждането на координирана политика по изясняване на съвременните заплахи, провокирани от сили, които са извън съюза.

Като контрапункт на манипулациите, разединяващи Европейския съюз, Макрон напомня колко е важно днес да си спомним какво представляваше Европа след Втората световна война и как този проект се превърна в проект за мир, благоденствие и свобода. Цитирайки новите заплахи, френският президент е убеден, че днес никоя европейска държава не би могла да е суверенна, ако реши сама да се изправи срещу тези заплахи. Да не говорим, че благодарение на солидарността в съюза, през тези години обликът на държавите-членки се променяше и се променя ежедневно. Но настоящето не е нещо дадено и то трябва да се отстоява с много усилия. В центъра на тези усилия са именно европейските ценности, които трябва да продължат да обединяват, защото те са доказани през всичките тези десетилетия на интегриране. Но според него, на фона на променящия се свят, е дошло време за обновление около три цели:свобода, защита и напредък. Върху тези три стълба той развива и своето обръщение към европейските граждани.

Тръгвайки от разбирането за Европейският модел, основаващ се на свободата на човека, Макрон извежда като първа демократична свобода – свободата да избираме правителствата си. Но днес тя е заплашена от чужди сили, които се опитват да наклонят нашия избор в желана от тях посока. Затова той предлага създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията. Целта е чрез експертна помощ да бъде защитен избирателния процес от кибератаки и манипулации. Той се обявява и за забрана на чуждото финансиране за европейски политически партии. Категоричен е, че трябва с европейски правила да се противопоставим на омразата и насилието, защото уважението към индивида и зачитането на неговото достойнство е в основата на нашата цивилизация.

Своето виждане за сигурността и защитата на нашия континент, Макрон развива през призмата на преосмисляне изцяло на Шенгенското пространство. Според него това означава, че всички, които са негови членове трябва да изпълняват задълженията си по опазване на граничния контрол, да реализират една и съща политика за убежище и еднакви правила за прием и за отказ. Вижда решение в създаването на обща Гранична полиция и Европейска служба за убежище, а израз на европейската солидарност да е и Европейски съвет за вътрешна сигурност. Навярно в предвид мигрантския поток, Макрон вижда решение в подкрепата на Европа за развитието на Африка, като я подпомага с инвестиции и партньорство в образованието. Френският президент предлага принципите на контрол и солидарност в граничния контрол да бъдат приложени и в отбраната. От един бъдещ Договор за отбрана и сигурност, трябва да произтекат и задълженията по увеличаване на военните разходи, оперативна взаимна защита и Европейски съвет за сигурност с асоциирането към него и на Великобритания.

Въпросът за честната конкуренция в ЕС, той разглежда върху плоскостта на спазването на правилата при обмена, както и изграждането на търговската политика на нови основи. В нея да действат санкции и забрани за онези предприятия, които извършват посегателство по отношение на общите стратегически интереси и ценности – екологичните стандарти, защитата на данни и справедливото плащане на данъци. В същото време да бъдат подкрепяни с преференции, по примера на американските и китайските конкуренти, онези производства и обществени поръчки, които са стратегически.

Макрон свързва напредъка с прогреса, който е водещ в развитието на Европейския съюз. В условията на доминанта на технологиите, той предлага европейски надзор над големите платформи, като санкционирането на конкуренцията и прозрачност на алгоритмите им. Той обвързва идеята за финансиране на новостите с нов Европейски съвет за иновации, който да разполага с голям бюджет, за да се справи с всеки технологичен пробив, свързан с изкуствения интелект. Според него, належащо за бъдещето на ЕС, е той да се развие като проект за конвергенция, а не за конкуренция. Върху този подход Макрон извежда идеята за социален щит, който да осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална европейска заплата, която да е съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година. Очевидно е, че има предвид догонване на заплащането от страна на изоставащите страни-членки. Част от всеобщия европейски прогрес е и решаването на големия проблем, свързан с опазването на природата. За реализирането на успешни политики по контрола, той предлага Европейска банка за климата, която да финансира екологичния преход, както и Европейска санитарна сила, която да упражнява дейности по контрола на храните, заплахата от лобита, както и прилагане на независима научна оценка на веществата – опасни за здравето и за околната среда.

И докато българските политически партии избягват коментари, що се отнася до идеите на Макрон и България, аз ще се опитам да направя моя коментар по темата, тъй като усещането ми е, че има съвпадение с националната ни платформа – солидарно противопоставяне на съвременните заплахи, опазване на суверинитета с колективните усилия на всички страни-членки, подкрепа на ценностния пакет “свобода, защита и напредък”, В същото време, ние като българи най-добре разбираме колко опасни са опитите да се руши демокрацията с фалшиви новини и спекулации. Всекидневно се сблъскваме с политическото поведение на най-голямата опозиционна партия БСП, която разчита основно на фалшивите новини, манипулациите и спекулирането. Време е и в България да се предприемат законови мерки по отношение чуждото финансиране на български партии, които по този начин се изявяват като проводници на чужди интереси. Има какво самите ние да изискаме по осъществяването на граничния контрол и Шенгенското пространство, в който контекст нre реализираме успешешна концептуална стратегия за ограничаване и регулиране на мигрантския поток. Още едно съвпадение е, че неведнъж Бойко Борисов публично е наблягал на възможността този процес да бъде ограничен с европейски инвестиции в Африка, от където най-вече тръгват мигрантите. Що се отнася до един договор за отбрана и сигурност, страната е поела ангажиментите по увеличаване на военните разходи и участва равноправно във всички европейски и институционални форуми. Страната ни е наясно, че заплахата от кибератаки и опитите да се въздейства на изборния резултат изисква колективна защита и пълна яснота за източниците на външна намеса за наклоняване на нашия избор в друга посока. България подкрепя и онези инициативи, които касаят екологичните проблеми и тяхното преодоляване. Вече имаме опит, както в защитата на принципите на честната конкуренция в рамките на ЕС, така и във връзка с контрола на качеството на храните. Разбирането за социалния щит при заплащането на индивидуалния труд, го виждам по-скоро като взаимодействие между изоставащите и напредналите страни-членки.

До тук се опитах да резюмирам обръщението на Макрон, подкрепяйки го с мои тълкувателни допълнения, като си позволих и да го обвържа с българските нагласи към този момент. Ако все пак искате обобщеното ми мнение, ще ви кажа, че това е усилие от страна на френския президент. То е насочено към подтикване активността на европейските граждани, преди евроизборите. Неговата формула, така както аз я разбрах, се цели в засилването на европейския инстинкт за солидарност и обединение около базовите ценности в битката с реалните заплахи. Какво се е получило като резултат? Навярно всеки от вас е направил своя прочит. Моето впечатление е, че идеите на френския президент са свързани с няколко реални компонента на настоящата европейска ситуация и той търси решения в създаването на нови структури за взаимодействие и контрол. Между другото, аз винаги съм гледала с резерви на предложения, които свързват решаването на проблеми непременно със създаването на нови структури. Имам предвид, че и сегашният ЕС е достатъчно бюрократизиран. Ако трябва нещо да се предприеме незабавно, то е в оптимизирането на съществуващите структури в посока на максимално бързо и динамично реализиране на всякакви бъдещи политики, вкл, и тези по трите стълба на Макрон. По- различно стоят въпросите, касаещи сигурността и общата отбрана, затова там може да се помисли сериозно по конкретиката на неговите предложения. Предвид тази моя оценка, считам че обновлението трябва да стартира с най-важното – в кои направления и области ще продължи да се реализира конвергентното развитие на Европейския съюз и какви ще са конкретните му изражения в политиките за солидарност. А предвид настъплението на патриотизма по посока на съхраняване на националните идентичности, възниква един въпрос, свързан с патриотизма като понятие, което да не разделя, а да укрепва европейския ценностен консенсус. Навярно трябва да се тръгне оттук, и по този начин да бъде положен крайъгълния камък на старта за обновление. Така ще бъдат неутрализирани опитите в бъдеще да се реализира някакво ценностно фрагментиране на Европейския съюз.

error: Свържете се с автора за разрешение!!