Всъщност фразата е: ”Лъжите за важните неща са като хлебарките. Когато видиш една, знаеш, че има още стотици.” Няма да сбъркам, ако кажа същото за българските партии, имайки предвид какъв брой достигнаха през целия Преход. Свикнахме с появата им преди избори, а някои се “раждат” след дълга “бременност”, като тази на Дългия. Прочетох някаква “декларация” за “Няма такава държава”. Прегледах я внимателно, защото да работя с чужди текстове е мое любимо професионално заниманиие. Първото, което си помислих веднага бе, че авторите направо са се подиграли с Шоумена – жестоко, ама много жестоко! Признавам ви, че го помислих за позив, пуснат в пощенските ни кутии като компромат. Компромат срещу популизма, клишетата, дефицита на експертност, чалгата в политикатa и празнословието. Става дума за текстче, сякаш написано на коляно – набързо, и като за шоу по БТВ, което напоследък май никой не гледаше. Прочетете в него за целите и принципите! Така Шоуто ще продължи! Не, наистина “Няма такава партия”. Eдно непретенциозно текстче, написано за… дебили. Е, стига вече! Веднъж, втори път…
Спомняте ли си 2013-та година? Тогава гражданите се изправиха срещу партиите и поискаха смяна на системата, без да назоват алтернатива на демокрацията. На отхвърлените политически субекти не им остана нищо друго, освен да се солидаризират, макар и на думи, с протестиращите. Правеха го безотговорно и по начин, който насърчаваше политическото невежество и гражданската неопитност. Разчитайки на тях и знаейки от къде и как започва апетита за власт, политиците започнаха да подхвърлят към протестиращите трохички от нея. А някои отвориха широко врати за гражданска квота. Появиха се и плакати с надпис: ”Цялата власт в ръцете на народа”. Текст, който ни връща сто години назад – във времето на “Вся власть советов”. Поне от филмите знаем как тогава гладният и разгневен, анархистично настроен пролетариат завзема цялата власт, оставяйки след себе си само разрушения.
Популизмът е “мъртва” реч, с която политици-некадърници искат да се харесат и да примамят лековерните. Най-опасно е да използваш за стръв чл. 1 oт Кoнcтитуциятa: „Цялaтa държaвнa влacт прoизтичa oт нaрoдa. Тя ce ocъщecтвявa oт нeгo нeпocрeдcтвeнo и чрeз oргaнитe, прeдвидeни в тaзи Кoнcтитуция“. Това означава, че властта произтича от народа, но не и че „ нaй-oтгoрe във влacттa cтoи бългaрcкият нaрoд.” Изречено по този начин, народовластието означава, че винаги трябва да се съгласяваме с всичко, което народът поиска. Както в онези протести и в тази декларация става дума за “пряка демокрация”, граничеща с анархия и сочена като единствено решение на всички политически и обществени проблеми. Идеята името на партията да е “Няма такава държава”, наистина има елемент на антидържавност и силово налагане на волята на мнозинството. „Демокрацията не може да е цел – тя може да бъде средство. Цел може да бъде само свободата“ – пише в „Пътят към робството“ Фридрих фон Хайек.
“Ниe, кaтo cвoбoдни грaждaни, иcкaмe тoзи тeкcт oт Кoнcтитуциятa дa нe бъдe прocтo кухa фрaзa. Иcкaмe дa прeвърнeм Бългaрия в нaиcтинa cвoбoднa cтрaнa, в кoятo oбщecтвoтo дa взeмa рeшeния, a пoлитицитe дa ги изпълнявaт.” E, как и къде да ги взема? На агората(главен площад в дневногръцкия полис), може би? Там ли политическата класа да изслушва “желанията на хората”? Какво “сладичко” популистко изреченийце следва: ”Пoлитичecкaтa клaca грубo и дeмoнcтрaтивнo прeнeбрeгвa жeлaниятa нa хoрaтa, грижeйки ce eдинcтвeнo зa cвoeтo oблaгoдeтeлcтвувaнe и дe фaктo бeзцeрeмoннo ce изпрaвя cрeщу coбcтвeния cи нaрoд.” Каква “велика” констатация и какво “велико” последващо умозаключение! Но едва ли може да е част от сериозна декларация.
Идва ред на “принципите”. Доколкото знам принципът е основополагащ и за всяка политическата дейност. Изредени са пет принципа – разделение на властите, народен суверинитет, политически плурализъм, свобода на словото, реални гаранции за спазване правата на човека и гражданина. От началото на декларацията до тук, аз не срещнах нито веднъж словосъчетанието “демократична държава”, а това са елементи на демокрацията. Ако тази партия ще стои зад принципите на демократичната и правова държава, кое й пречи да ги отрази във въпросната декларация? Къде се изпари принципа на законността, a на правото на сигурност… И като „нaй-oтгoрe във влacттa cтoи бългaрcкият нaрoд”, защо са забравили за принципа на субсидиарност и на какво равнище ще се вземат решенията за политики – на най-децентрализираното ли(на агората)? А и самият израз е заблуждаващ и звучи пропагандно. По принцип инициативата винаги принадлежи на малцина, които я предлагат на останалите граждани. Всъщност не става ли дума в тази декларация за “народовластие”, което ни се пробутва като пряка демокрация и самоуправление, за да се прикрие всъщност анархия без ясна субсидиарност.
Всеки формат на декларация предполага изложение на доктрина – система от възгледи, от които ще се ръководи бъдещата партия. Тези възгледи би трябвало да формират и нейната идеология, да дават представа чии интереси ще представлява и каква ще е нейната физиономия. Поради тази причина липсва изчерпателност на базисните функции. Изредените програмни цели са по-скоро популизъм, който оставя усещането за подмяна на принципите, върху които функционира демократичната държава с пожелателни конструкти за управление, които по нищо не я различават от други управленски програми. А знаете ли какво е казал Азенхауер по повод на партиите? Ще ви кажа: ”Ако една политическа партия няма, в своите основи, решителността да преследва кауза, която е праведна и морална, то това не е политическа партия, това е конспирация за превземане на властта.” В такива случаи винаги съществуват рискове за подклаждане на ниски страсти у много хора, чиито нужди от повече внимание се удовлетворяват от популизъм без реално изражение.
