Тези дни научихме, че Мая Манолова била сложила подписа си под някаква “дясноцентристка платформа”. Зад нея заставали четири партии, обединени около идеята за гражданско управление. Веднага забравям кои са тези партии и колко са десноцентристки, за да задам същия въпрос, който тази сутрин зададе и Коритаров в предаването “Свободна зона” на ТВ Европа. Защото няма как веднага да не запитаме, а в този контекст къде е мястото на БСП? Партията, която хем проповядва, че ММ е независима кандидатура, хем залага на нея като на нейна кандидатура. Това не прави ли очакванията им твърде противоречиви? Става така, че Манолова, която няма как да излезе от образа на Костинброд, Орешарски и “червеното острие “, си слага подписа под “дясноцентристка платформа”, а неотдавна публично заяви, че не й трябва партийна подкрепа. Парадоксът се подсилва и от факта, че тя не уважи нито конференцията на Софийската партийна организация на БСП, която издигна нейната кандидатура, нито се яви на техния НС, когато се взе решение за подкрепа. Това не прави ли актуален въпроса – след като БСП подкрепя ММ, легитимираща себе си с този подпис като “дясноцентристка” кандидатура, с това приключва ли процеса на отказ на социалистическата партия от “лявото”? А това знаят ли го нейните леви избиратели?
Истината ние я знаем. Манолова нито е независима, нито гражданска, нито дясноцентристка кандидатура. Тя остава лицето на “изповядвам единний светлий комунизъм”, но търси избиратели и сред онези, които са повярвали, че “няма ляво, няма дясно”. Това, че някакви делегитимирани партийки, които заставали зад “дясноцентристка” визия за управление на София, я подкрепят, е още едно доказателство, че ММ се опитва да печели избори, заблуждавайки избирателите от целия електорален спектър. Оксиморон и политическа заблуда е този опит да бъде хвърлена въдицата с различна стръв, а който се хване… Не трябва да се заблуждаваме, че e възможна подобна трансформация на Манолова. Тя просто флиртува със софиянци – и от ляво, и от дясно, и от центъра. Прави го със средствата на популизма, с емоционално “гъделичкане” и с много шум как “ще управлява с гражданите” , но без да посочи ясни прагматични ангажименти и ценности за управлението на българската столица.
Това се подразбра веднага и от начина, по който в интервюто в БНТ, се опита да разобличи “страшния” управленски модел на кмета Фандъковa. На въпроса какво е спорното в този модел на управление, отговорът беше:”Генерално е сбъркан!” Последваха “аргументите”, развити в изложение – неубедително в езиково отношение и фразирано от характерното за нея а-кане и ъ-кане. Самите “аргументи” бяха сюжет за бъбрене “на маса”: “неефективно се харчат публични пари“, „свалят се журналисти и се арестуват фотожурналисти“, „строшените плочки и акулите“, „харчат се милиони за чистотата, а София е мръсна“, “няма детски градини и има много чакащи деца”, “обърнат е модела за боклука“…
В този контекст, Манолова не успя да засвидетелства компетентно интерпретиране на същността на управлението на един голям град като София. Няма как по друг начин да си обясня отсъствието на подобни познания, освен с голям дефицит на самооценка и търсене на осъзнат отговор дали става за кмет на българската столица. Податки за абсурдността на някакво очакване за глобално мислене и за проактивност, извън многократно повтореното изречение “гражданите ще решават”, е демонстрираното непознаване на самото понятие управленски модел. Е, как тогава да очакваме да чуем и някаква концептуална гледна точка. Непрофесионално, некомпетентно и безотговорно, на зрителите им бе поднесено някакво незряло говорене за бъдещото управление на София.
Впечатлението, което тя остави бе, че елиминира Общинския съвет, защото “легитимните органи са тези с гражданите”. Кои граждани? Ами те, гражданите, не са ли тези, които на изборите ще да са дали доброволно своята воля на онези, които да ги представляват в Общинския съвет? Депутатите в местния парламент ще защитават интересите им, а решенията ще се вземат на база мнозинство. Така е при демокрацията! Популисткото спекулиране с понятието “граждани” играе преди избори, но истината за вземането на решения е друга! Законодателството, касаещо функционирането на една община ясно казва, че решенията се вземат от ОбС а кметът менажира тяхното изпълнение. Неизпълнението на решенията от страна на кмета се счита за престъпление, а несъгласието си кметът изразява с процедура по обжалване.
Тази моя статия е резултат на разсъжденията ми, провокирани от фантазиите на Манолова, свързани с нейното разбиране за “гражданско управление” и категорично заявеното – “ще управлявам с Oбществен съвет”…И това се търкаля доста опасно под носа на онези, които са готови да й повярват. Според мен, подобна фразеология е маска, която да скрие, да замъгли говоренето за истинската демокрация. Защото какво е демокрацията – управление с участието на народа. А народа са гражданите. Интересно ми е, защо и тя като президента Радев, не демонстрира никаква вербална привързаност към демокрацията и нейната ценностна същност. Едно основание да имам същите съмнения, които съм споделяла по отношение и на българския президент.
