Време е да се погрижим за живота на българската демокрация
Не поставям за първи път тази тема. Даже мога да кажа, че тя е водещ лайтмотив в моите публикации. Винаги съм отстоявала позицията, че успехът на една демокрация е в спазването на принципите, от които зависи дали я има, или я няма. Но ракурсът винаги трябва да e свързан с предявяването на изисквания, както към действителното функциониране и същински проявления на демокрацията, така и към мотивацията на гражданите да се грижат за нея всеки ден, като смисъла на техните усилия е да я направят по-съвършена.
Това, което ме тревожи е, че през последните три-четири години българите станахме прекалено толерантни към вандалщината, свързана с нарушаване на Конституцията и на законите. А правовия ред е в основата на демокрацията и ако той се нарушава на институционално и на гражданско ниво, дали може да говорим за правова държава? В никакъв случай! Защото демокрацията се оценява най-вече по способността й да произвежда справедливост чрез върховенството на закона, прилагано еднакво спрямо всеки и всички. Но българите някак много лесно свикнахме с нарушаването на Конституцията и на законите от онези, които би трябвало най-много да се съобразяват с тяхното действие. И май сме станали твърде адаптивни в средата, формирана от същите тези политици, депутати и държавници. Нежеланието ни в качеството на избиратели да ги изхвърлим зад борда по време на избори, показва преди всичко гражданско безразличие и толерантност към проявленията на видим разпад на правовия ред.
Единствено здравата основа на демокрацията са нейните ценности. Именно поради това те трябва да бъдат съхранени, ако искаме това завоевание на човешката цивилизация – демокрацията, да го бъде. Но това едва ли ще стане, ако си затваряме очите – ние като граждани, и правоохранителните органи, пред оная мила картинка с пудела и пачките, превърнала се в символ на корупцията. И когато част от тази мила картинка се оказват също толкова милите образи на „борци срещу корупцията”, какво друго доказателство ви трябва за деморализиращата роля на подобни примери? И когато с бездействието си съответните органи и институции не успяват да доведат до край прилагането на върховенството на закона по отношение на подобни деяния, най-естественият резултат е захранването на високо ниво на адаптация и затруднения в ефективната борба с корупцията.
Парадоксът е, че най-големите нарушители на Конституцията и на законите, се представят за антикорупционери, докато се опитват през противоконституционни промени да овладяват държавата с единствената цел – саморазправа с политическия опонент и демонизирането му, захранвайки с омраза към него най-податливите на манипулиране. Кой може да отрече, че през последните три-четири години ние станахме свидетели на „държавност” и на управление на ПП/ДБ, разяждани от патологии, неприемливи за демокрацията. Медийни публикации са категорични, че влизайки във властта, въпросната коалиция успя много бързо да проведе т.н. вертикално разпределение на ползите от овладяване на държавата през всички сфери. Достатъчни са примерите, свързани със Софийска община и от които става ясно, че управлението „работи” по механизъм, осигуряващ източване на публичен ресурс по същото вертикално разпределение по посока на „наши хора” и на „наши фирми”.
Ако има нещо, което бих определила като „позитив” с негативна конотация е, че ПП/ДБ бяха разконспирирани в същността им. Антикорупционното им говорене е наистина само говорене и се прави с единствената цел – получаване на политически дивиденти за оцеляване. И очаквано – това говорене не се трансформира в зрели конституционни и законови текстове. Напротив, изглежда въпросната коалиция има голямо желание да адаптира корупционния механизъм към своите нужди и да получава значителни бонуси от това. Един от тези „бонуси” е отглеждането на толерантност към злоупотребата с власт и към корупцията. Може да изглежда, че българите се вълнуват от темата за корупция, но те са и тези, които нямат нищо против да прощават или да забравят за фрапиращи случаи на корупционни практики. Ще се съгласите, че точно това води до високия адаптивен капацитет на корупционната система в България.
Демокрацията има много измерения. Но най-добре е, когато представите на гражданите за демокрация съвпаднат с нейното реално функциониране. Много важният критерий е свързан с процедурните елементи на демокрацията. Такъв пример е изборният процес и неговото честно провеждане. Съмнения за купен или корпоративен вот остават на нивото на спекулациите, ако за тях не бъде подаден сигнал и ако не се докажат в съда. Иначе си остава предизборно говорене и „основание” за подронване доверието към честността на изборите. Но не по-малко важно е продължението на този процес – сформирането на редовно правителство. В най-честите случаи става въпрос за споделена отговорност между парламентарно представените партии, когато една партия или коалиция е недостатъчна да сформира мнозинство. Това е и момента, в който се проявява парламентарната култура и политическите нагласи за консенсус. В една демокрация отговорността е на всички парламентарно представен политически субекти, тъй като влизайки в парламента, всеки от депутатите вече носи отговорност за всеки един български гражданин, а не само за неговите избиратели. Всякакви „размишления” на ДенковЦИ как „демокрацията не е вторият да е длъжен да подкрепи първия”, е профанизиране на демократичния принцип за признаване вота на народа, изразен на избори. А поставянето на условия, свързани със “санитарен кордон” около цяла политическа сила – в случая „ДПС-Ново начало”, е добре познат подход в оня вариант с ГЕРБ и Бойко Борисов, а сега и с тази измишльотина. Определено говорим за изкривяване на демокрацията и незачитане вота на избирателите, който е с политическа тежест за разлика от субективното говорене на представителите на една коалицийка, която свързваме единствено със съмнения за реалното й съществуване..
В горния контекст нека да припомня, че демокрацията е универсална ценност и едва ли ще се намерят аргументи за обратното твърдение. За България по-скоро проблемът е как реално функционира нашата демокрация. И ако аз по-горе изведох проблема с корупцията, то е защото там, където я има, тя действа като сярна киселина върху фасадата й. Другата опасност е ерозирането на парламента. Неговият качествен състав е в основата на шанса ни като парламентарна република. Нахлуването на депутати, които са все по-неподходящи за парламентарна работа, се отразява и на качеството на законодателната дейност, А определено появата на все по-радикализирани политически проекти е тенденция, свързана със задкулисието. Обществена тайна е, че проектирането им води към “Дондуков” 2 с ясната цел – да се докаже, че настоящата партийна система е в криза и вече не може да отговори на обществените потребности и очаквания за ролята на политическите субекти. Има и по-далечна цел – създаване и разширяване на президентска пропутинска клиентелска мрежа, която един ден да бъде мобилизирана около мераците на настоящия президент за овладяване на държавата.
