Това е въпроса, който навярно си задават избирателите на БСП от последните парламентарни избори. Не работят в парламента. Не материализират доверието им, защото ги няма там, където те са ги изпратили. Усещанията им определено клонят към политическа катастрофа. Какво се получава? Да имаш шанса да си парламентарна опозиция, която роля е с по-голяма тежест от това да принадлежиш към управляващото мнозинство, и да не можеш да го осъзнаеш и да се възползваш!? На всички тези хора, ако ме питат, бих им отговорила, че всяка безпомощна политическа партия постъпва точно като БСП. Докато бяха в парламента, социалистите не успяха да влязат в ролята на конструктивна опозиция, както и да ни убедят, че са алтернатива на сегашното управление. Избраха най-лесния начин за “алтернативност”, изолираайки се на “Позитано”. И в това им поведение няма нищо неразбираемо – БСП се провали като парламентарна сила, а днес тя не може да предложи на обществото отговорен дневен ред, свързан с предстоящите евроизбори.
БСП предпочита болезненото фиксиране в ГЕРБ, в преследването на властта и в свалянето на правителството. А може би става въпрос, по-скоро, за идейното лутане на тази партия и за оцеляването й като социалистическа в условията на несвобода от собствения председател? И това естествено резонира във вземането на неправилни и неразумни политически решения, каквото е напускането на парламента. Още повече, че за никого вече не е тайна съществуването на вътрешни проблеми – резултат на ценностни различия. Социалистическата партия умишлено не ги разглежда като такива, защото би означавало да направи публично признание за съществуването на разцепление. Затова и отсъства такъв дебат в партията. Вземайки предвид и интелектуалния дефицит, свързан със смислено политическо говорене, което засега се свежда до внушения за опонента, социалистите полагат много усилия обществото да не усети идейната им обърканост. Превзета отвътре от тези, които са неприсъщи за социалистическите идеи, БСП държи в заблуждение по-голямата част от електората, който я подкрепя.
Днес за БСП е много късно да успее с тактичeски ходове да елиминира усещането за вътрешни проблеми в нейните редици. Имайки предвид истинската политика, сегашното й състояние и поведение ни препращат единствено към определението за географското понятие депресия. Нали сте чували за Мъртво море, което е най-дълбоката депресия в света? И за това си има причини – БСП е с неясни политически приоритети, свързани с идейната й платформа за предстоящите евроизбори. Днес партията не би могла ясно да заяви как и къде ще се позиционира в идейното пространство на бъдещия Европарламент, след противоречивата същност на взаимоотношенията й с ПЕС и с председателя й Сергей Станишев. Какви тези ще представи БСП и с каква идейна аргументация ще ги защити? Как ще обори интерпретациите на политическите опоненти, след като смята да сведе присъствието си в европейския парламент до същата махленска врява за “оградата, магистралите, мафията, шайката..”
Няма съмнение, че икономико-олигархичните кръгове в БСП държат да се влияе на реалността с внушения и изкуствени скандали. В същото време самата партия продължава да бяга от европейското разбиране за морал и не действа от тези позиции. За нея двойния аршин е водещ – социалистите са невиновни до доказване на истината, но за другите това не се отнася. В този дух е и публичното им говорене, сведено единствено до битово, а не до политическо ниво. Разбира се, че целта е да се въздейства на чувствителността на онези, които не полагат никакво интелектуално усилие да идентифицират един чисто тактически ход за печелене на електорална подкрепа, докато БСП страда от дефицит на реални политики за решаване на проблеми. А как може да бъде решен един проблем? Разбира се, че главно със законодателна дейност и с парламентарни дебати, но едва ли – с политическа изолация, когато става дума за партия. Но къде е БСП? Защото от днес тя има още един голям проблем – „БСП за България“ или „Коалиция за България“?
