След като Русия нападна Украйна през 2022-а година, искаме или не искаме – трябва да признаем, че не само Европа, но и светът се озова в нова ситуация. И не е само заради реалната война, а и заради тектоничните промени в мислите и в очакванията ни след повече от седемдесет години мир. Новата ситуация в нейните измерения – идеологически, политически и икономически, предизвика и нови конфигурации в международните отношения. Станахме свидетели на промени в европейския елит, но според мен – и на дефицит на лидерство в новата ситуация. След ерата “Меркел”, която беше се превърнала в синоним на европейскa интеграция и икономически просперитет, някак изведнъж – след нейния залез, глобализацията започна да придобива белезите на криза в демокрацията и на икономическа дестабилизация. Например, броят на компаниите в Германия, изпаднали в несъстоятелност през миналата година, са се покачили до нива, сравними с финансовата криза през 2009 г., заяви Щефен Мюлер, ръководител на изследванията на несъстоятелността в Института за икономически изследвания в Хале (IWH). „Намираме се в диапазона, в който отделните месеци лесно могат да достигнат 20-годишни върхове. По време на финансовата криза през 2009 г. имахме около 1400 случаи на компании, изпаднали в несъстоятелност на месец. Сега отново достигнахме това ниво“, добави Мюлер. Тогава обаче това ниво обхващаше приблизително същият брой неплатежоспособни микропредприятия. В момента около 500 фирми, тези с до 10 служители, са изправени пред несъстоятелност.
Европа преживя десетилетия в настъпление на либералната демокрация. И някак не забелязвахме, че едновременно в стремежа да догоним и да се включим в общоевропейското ускорение, бяхме се оставили на неговото вдъхновение и пропущахме най-важното – нещата около нас, които се променяхa със същата скорост. Затваряхме си очите за потенциалния риск от конфронтиране. „Преяждането” с „европейски ценности” ни лиши от проницателност за бъдещи конфликти, защото мирът в неговия пряк и преносен смисъл не е даденост завинаги. В тази връзка удовлетворяването на екзистенциалните човешки нужди не е единствено желаното. Изчезването на идеологиите и заместването им с популистки интерпретации се отрази катастрофално и на „модераторите” на общественото развитие. Целенасочено или непрофесионално те излъчваха погрешни сигнали. В същото време вървеше процес на промяна в общите цивилизационни условия. Но либералната демокрация продължи да върви по утъпкания път със самочувствието на онези империи, от които днес са останали само имената им.
Днес светът е многополюсен и битката е за това кой да доминира в него. Проблемът е в оцеляването на истинската демокрация. След падането на Съветския съюз и мерките, които бяха предприети по разоръжаването на Европа, въпросът за европейската сигурност е отново централен. На фона на войната на Русия в Украйна, Европа трябва да придобиие собствени възможности и капацитет за контрол на мира в Европа. И не е достатъчно само Тръмп да ни го напомня. Въпрос на национална вътрешна политика трябва да е трупането на силови фактори за защита и охрана на националното небе на всяка държава-членка. Защото националната сигурност е гаранция за икономическото ни развитие, политическата ни стабилност и качеството ни на живот, но също и за осигуряване на политическата ни свобода. И не се чудете, че в днешните консервативни идеологии националният суверенитет е най-защитаваната ценност.
И на тази игра на мерене на сила, когато тя е подчинена на националната и на европейската ни сигурност, не трябва да се гледа буквално като на подготовка за война. Това е една възможност Европа да се превърне в опора на самата себе си и да престане да разчита единствено на НАТО и на САЩ, за които новият американски президент и неговата бъдеща администрация имат друга стратегия. Но нищо не пречи ЕС и САЩ да продължат да координират общи политики и да си гарантират взаимно сигурност. Eвропейският съюз трябва да прояви последователност в укрепването си като политически съюз на суверенни държави. А и трябва да се сложи край на дестабилизирането на националните идентичности с една нова политика за спиране на миграционните потоци чрез протекционизъм и икономическа помощ за онези части от света, чието население се нуждае от хуманитарна помощ и от експертиза за политическо устройство и икономическо развитие. И не става въпрос за износ на революция, а за прагматични политики в глобален мащаб. Още повече, че някои европейски държава вече отчитат негативите от широкото отваряне на техните граници за нелегална миграция и затова въведоха политики за граничен контрол.
Днес Европейският съюз се измерва с политическата свобода и със свободния пазар. Но истинската му стойност се измерва с окончателната победа на демокрацията. А този процес върви заедно с това всяка държава-членка да служи на общия интерес на европейските граждани. Факт е обаче, че европейската и световната конюктура се променя пред очите ни. Наблюдаваме пренареждане в света на демокрацията. Началото започва със завръщането на Тръмп в Белия дом. Не можем да крием, че светът и Европа са в очакване на една нова реалност. Дни ни делят от този момент, когато новият американски президент ще засвидетелства колко достоверни са били предизборните му обещания. Но вече е факт, че изявленията на Тръмп и на Мъск предизвикват съответното отражение във вътрешен аспект не само в Европа. Минути след като премиерът на Канада Джъстин Трюдо обяви, че ще подаде оставка, Илон Мъск възкликна:”2025 година изглежда добра!” Публикацията му в социалната мрежа Х гласи:”Тръмп спечели. Трюдо подаде оставка. Кийр Стармър беше разкрит. Найиб Букеле намали престъпността с 95% в Салвадор. Хавиер Милей създаде първия излишък от 2008 година насам в Аржентина. Мъжествеността се завръща. Великите мъже са във възход. И точно навреме. Ще ни потрябват“.
Не се питайте кой и защо се плаши от Тръмп и от Мъск! Появиха се и първите коментари, че Тръмп и администрацията му се готови да преразгледат отделни американски политики, които отсега вбесяват либерал-глобалистите. Вече има недоволни и сред тях са правителствата в Германия, Великобритания и Канада.Тръмп нарече Трюдо „губернатор“ и предложи на страната му да се присъедини към САЩ като 51-ви щат. А представителят на Консервативната партия Полиевр премина в открита атака срещу Трюдо, обвинявайки го, че „прокарва токсичната политика на идентичностите”, разделяйки хората по раса, пол, ваксиниран статус, религия, регион, възраст, богатство и т.н. „И освен че разделяте хората, вие систематично разрушавате всички устои, които са в състояние да ни обединят, твърдейки, че Канада е „постнационална държава“ без „основна идентичност“, продължава Полиевр.
Не беше пощадено и германското правителство, когато последната седмица на миналата година Илон Мъск директно заяви, че сегашното германско правителство е пагубно за нацията и трябва да бъде изметено от властта, „докато не е станало късно“. В статия във всекидневника „Велт ам зонтаг“ милиардерът написа, че страната има само един изход да се справи с безконтролната миграция на Азия и Африка и с ислямистките атентати – правителство на партията „Алтернатива за Германия“. На това изявление на Мъск реагира Хабек – лидерът на Зелената партия, който се провикна: „Долу ръцете от нашата демокрация, г-н Мъск“. А какво ще се случи през февруари, когато в Германия предстоят извънредни избори, ще видим! Но тогава Тръмп вече ще е в Белия дом.
Очертава се конфликт и между Мъск-Тръмп и настоящото либерал-глобалистко правителство на Великобритания в лицето на министър-председателя Киър Стармър от Лейбъристката партия. Чрез серия публикации на Мъск в социалната мрежа Х, той се нахвърли върху лейбъристите и ги обвини директно, че докато са били на власт от края на 90-е години на миналия век до 2010 година умишлено са прикривали пакистански банди, които са отвличали стотици бели момичета, давали са им наркотици и са ги изнасилвали многократно. Много от тях са били убити. Случаите били укривани от властите, докато в същото време полицаите били пращани на курсове по „толерантност, мултикултурализъм и етническо разнообразие“. Самият Мъск призова от профила си в Х британския крал Чарлз да разпусне незабавно парламента и да свика нови избори. Милиардерът подчерта, че единственото спасение за страната е правителство на партията „Реформирай Обединеното кралство“ с лидер Найджъл Фарадж. Да не пропусна да добавя и последното решение на австрийския президент Александър Ван дер Белен, който даде мандат на Херберт Кикъл – лидер на крайнодясната Партия на свободата, да се опита да сформира нова управляваща коалиция.
Светът се променя. Част от новата реалност е новината, че в платформите на Meta хората вече ще могат да изразяват себе си свободно. Според него възпрепятстването на речта, колкото и добронамерени да са причините за това, често укрепва съществуващите институции и властови структури вместо да дава възможност на хората. „Някои хора вярват, че даването на глас на повече хора води до разделение, вместо да ни обедини. Повече хора от целия спектър вярват, че постигането на политическите резултати, които смятат за важни, е по-важно от гласа на всеки човек. Мисля, че това е опасно. Твърде много безобидно съдържание се цензурира, твърде много хора се оказват погрешно заключени в „затвора на Facebook“ и ние често сме твърде бавни, за да реагираме, когато го направят“, обясни Зукърбърг. И ето, че соственикът на Meta обяви, че социалната платформа променя подхода като прекрати текущата програма за проверка на факти от трета страна в Съединените щати и вместо това ще започне преминаване към Програма за бележки на общността. Така ще се даде възможност на общността да решава кога публикациите са потенциално подвеждащи и се нуждаят от повече контекст, а хората от различни гледни точки решават какъв вид контекст е полезен за другите потребители. „След като програмата започне да работи, Meta няма да пише бележки на общността или да решава кои да се показват. Те са написани и оценени от участващи потребители.“Точно както при социалната мрежа X на Мъск, Бележките на общността ще изискват съгласие между хора с различни гледни точки, за да се предотврати пристрастното оценяване. Зукърбърг призна, че платформата му е изтривала милиони публикации всеки ден. А що се отнася до тези промени, то те „са опит за връщане към ангажимента за свободно изразяване, който той изложи през 2019-та година в речта си в Джорджтаун.
Вече се появиха и коментари, че публичните изяви на Мъск и Тръмп са в духа на „ето какво донесе либерализмът”. Мисля, че не бъркат. И аз откривам такава тенденция, свързана с бъдещите политики на новия стопанин на Белия дом. Очаквам това да бъде подкрепено и със законодателна дейност, която да обърне либерализма с хастара навън. Естествено е да очакваме и съответните промени в обществените нагласи в Европа. Новата дума е адаптация, свързана с пренареждане и завръщане към т.н. консервативни ценности. Ще трябва да забравим за джендър идеологията, за фалшивата демагогия и всичкоговоренето, за изкуствените “санитарни кордони”, предназначени за неудобните ни политически опоненти, за еквилибристиките с демократичните ценности…Въпросът е къде се намира България в този кръстопът? И защо е много важно сега да бъде излъчено силно правителство начело с авторитет като Бойко Борисов и с преобладаващо число политически лица за министри от спечелилата изборите партия ГЕРБ. И защо трябва да бъде потърсена отговорност на “Промяната”, която отне историческо време и нанесе големи поражения на демокрацията и на правовата държава. И докато всичко негативно и компрометиращо, изговорено за управлението на ГЕРБ и на Борисов е вербално и недоказано, то същото не може да се каже за ПП/ДБ. Затова не трябва да се позволява да ни управляват тези, които очевидно имат интерес агонията, до която докараха държавата ни, да продължи. Да искаш да управляваш с тях е същото като да си купиш фабрика на осми септември…Знаете смисъла на тази българска фраза. А какво ще избере ГЕРБ/СДС за България – все така закотвенa в балканското блато на неевропейското си съществуване и далеч от новата реалност, която ще остане за нас една химера, илюзия. Или ще намери сили да изведе страната ни на пътя, по който вече са тръгнали останалите европейски народи.
