“НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ВЪЗПРИЕМАМЕ МИРА И СВОБОДАТА ЗА ДАДЕНОСТ”

Време за четене: 5 минути

Това каза бившият германски канцлер Ангела Меркел в речта си по повод оттеглянето на Райнер Хофман – нейн близък съратник, от поста на председател на Германската синдикална конфедерация. След като престана да е канцлер през декември 2021 година, това е нейната първа публична изява. Речта й беше сравнително дълга. Меркел имаше какво да каже и Европа имаше какво да чуе. Тя беше влиятелният политик, който водеше шестнадесет години държавите-членки на ЕС – от ноември 2005-та до края на 2021-а година. Винаги съм си мислила, че само голям политик от нейния ранг може да разбере, че дългото му присъствие в политиката може да се дължи на умението да се разчитат знаците на историята. А Меркел очевидно го можеше, защото опазването на мира и по нейното време изискваше преди всичко баланс в преодоляването на противостоянието. Защото винаги има такива, които искат война и такива, които се борят срещу техните милитаристични намерения.

И докато беше канцлер, и днес, отношението към Меркел не е еднозначно. И всеки от коментаторите би имал право, водейки се от неговата гледна точка. Разбира се, че на фона на войната на Русия в Украйна, беше много важнo да се чуе какво мисли тя, макар че очакванията не можеха да бъде други – Меркел я определи като „крещящо нарушение на международното право“ и „дълбок разрив“ в историята на Европа след Втората световна война. Бившият канцлер на Германия не пропусна да сподели прозрението си, че последиците от войната ще понесе не само Украйна, но и цяла Европа. И както сама каза, тя се въздържа от конкретното навлизане в коментaр за развоя на войната, протичането на самия процес за намиране на решения за излизане от войната, както и да изразява мнение по начина на действие и от двете страни на военния конфликт. Но Меркел не пропусна най-важното – да изрази солидарността си с Украйна и народа й, който има право да се защитава. Публично подкрепи политиката на германското правителство и усилията на ЕС, САЩ , НАТО, Г-7 и ООН, акцентирайки на гаранциите, които те могат да осигурят за преустановяването на “тази варварска война на агресия, водена от Русия“. Не пропусна ужаса в Буча, Ирпен…. като пример за злодеянията срещу цивилни и невинни украински граждани. За нея беше важно и да отбележи ролята на солидарността и подкрепата за украинските бежанци от страна на европейските държави, и особено от съседните на Украйна – Полша и Молдова.

Впрочем и преди тази реч, не можем да сме категорични, че Меркел мълча през цялото това време. Защото тя реагира още на другия ден след нападението на Русия с публично изявление. Не отминаваше и критиките от украинска страна и лично от президента Зеленски, когато през април т.г. той я обвини за това, че преди четиринадесет години Германия е била против приемането на Украйна в НАТО. И тази й публична изява не бе отмината безпристрастно от страна на украински политически анализатори. Много от тях си спомниха за определенията, които й даваха особено след анексирането на Крим от Русия. Наричаха я „Фрау Рибентроп“, „Приятелката на Путин“ и я обвиняваха най-вече в колаборация с него. Подобно отношение е в техния контекст да посочват дори минималната вина за агресивното поведение на Русия и Путин. На украинците не им харесваше меркантилната политика на Германия спрямо Кремъл. Те не могат да простят на Меркел, че тя се съгласи с проекта “Северен поток-2“, защото според тях тя го е направила в най-неподходящия момент – през пролетта на 2015 година, т.е. една година от анексията на Крим и при продължаващата война в Донбас. В същото време, и веднага след подписването на Минските споразумения, Путин изпрати войските си под прикритието на „миньори и трактористи“. На украинците не им се хареса също, че тя отиде да се срещне с Путин и заедно да очертаят бъдеще за бизнес отношенията между Германия и Русия.

Не трябва да забравяме, че всеки политик е призван да следва приоритетно националния интерес. Няма как да бъде пренебрегнат факта, че тогава германското общество и германският бизнес искаха точно това – просперитет на икономиката. И германските политици го виждаха в осигуряването на руски нефт и газ, както и на други руски суровини, сътрудничество с руски предприятия и с руския пазар. Да, на фона на настъпателните действия на Русия и нейните териториални претенции към суверенна Украйна, националната политика на Германия може да бъде разглеждана и в морален аспект, върху който се формира и гледната точка на Украйна. Украинците добре помнят и как през януари тази година германският вицеадмирал Кей-Ахим Шьонбах каза, че Крим ще остане руски завинаги: „Няма Кримски полуостров, той никога няма да се върне… това е факт“. А страховете на Запада от нахлуване на Русия в Украйна, той ги определи като “глупости”. Разбира се, Шьохенбах бе уволнен, а германското правителство се дистанцира от изказването му. И днес властта в Киев е категорична, че руската агресия може да бъде спряна, ако бъде спрян и потока от милиарди петродолари, които Кремъл използва за превъоръжаване и модернизиране на армията. Украйна смята, че е бил пропуснат един голям период от време, когато Европа и НАТО можеха да реагират по-адекватно и с по-строго санкции.

Днес, когато сме свидетели на най-ужасната война след 70 години европейски мир, името и заслугите на Меркел няма как да бъдат отминати. За нея не може да се говори неутрално, защото в продължение на шестнадесет години тя беше най-влиятелната личност в Европейския съюз. За Европа е важно да има лидери и затова съм притеснена от отговора на въпроса дали скоро мястото й може да бъде заето от лидер с нейния мащаб. Между другото, аз нямам доверие на претенциите на френския президент Макрон. За него народът ни има точното определение – “въздух под налягане”. Докато Меркел беше канцлер, тя не принадлежеше само на Германия, а и на Европа. Трябва да сме справедливи и да признаем всичко, което тя правеше и за Украйна. Меркел беше тази, която инициира Споразумението за асоцииране на Украйна в Европейския съюз. Позицията й беше подкрепена с отпускането на милиарди помощи за реформи в украинската държава. Германия не остана безучастна към събитията на Евромайдана, както и към анексирането на района на Донбас. Германия упражняваше натиск върху Русия, която искаше да наложи нейното разбиране за Минските споразумения. Меркел не позволи на онези, които искаха да бъдат премахнати санкциите на ЕС срещу Русия.

Според мен, през времето, когато Ангела Меркел беше канцлер на Германия, тя умееше да комулира политическият опит с баланса, което е много важно при воденето на диалог между държавите-членки на ЕС, както и в международните отношения. Ще ми се да повярвам на признанието й, че няма намерение да се отказва да бъде активна:”Ще разочаровам онези, които мислят, че ще напусна.” Нямам прогноза в какво й качесто ще продължи нататък, но знам, че и в момента, и след войната, има много причини да се анализира и да се осмисли как и защо се стигна до тази жестока война. Истината – след повече от 70 години държава-агресор като Русия да си позволява да убива и да руши с непозната за няколко поколения жестокост, е най-важната причина да се търси отговора на този въпрос. Без него Европа няма да може да премине нататък. Затова на преден план e темата за новата архитектура за сигурност, която не би могла да бъде изградена без радикална промяна и трансформация на сега съществуващите европейски и международни организации. Налага се, защото последствията от тази пълномащабна война ще са не само за Украйна и Европа, но и за света. А и защото “никога не трябва да възприемаме мира и свободата за даденост”. И те като демокрацията, трябва да се защитават всеки ден.

error: Свържете се с автора за разрешение!!