д-р Лонгин Цехелски, 1914 г.
“Може би малцина българи знаятъ, че при Шипка и Плевенъ цѣли полкове отъ руската армия, които се биха за свободата на българския народъ, бѣха чисто украински.
Великиятъ съврѣмененъ украински драмитически артистъ и директоръ на театръ, Садовски, напечата миналата година своите крайно интересни спомѣни отъ тая освободителна война. Тая отчужденость не можа да се разсѣе и отъ могжщия умъ на професора отъ Софийското Висше Училище, Михаилъ Драгомановъ, емигрантъ отъ Киевъ, който отъ София духовно подхранваше политическото движение въ своя роденъ край
— Киевъ и Лъвовъ. Драгомановъ даде сжщо цѣненъ приносъ за българската наука, а именно за фолклора.
Едва въ най-ново врѣме се проби прозорецъ въ тая китайска стѣна и тя съвсѣмъ скоро ще се събори, защото не напраздно българския поетъ Славейковъ, прѣвеждаше стиховетѣ на Шевченко, а нашиятъ украински поетъ Федьковичъ, въодушевенъ отъ борбитѣ на българитѣ за освобождение, посвѣти на тая борба поемата си “Кжрджали”.
Между двата народа има много общо, а нищо не ги дѣли. Общи ни сжъ стремежитѣ за политическа свобода, за обединението на всички сънародници въ една държава.
Българитѣ винаги сжъ смѣтали тия стремежи за най-важни, а ние сме ги написали на знамената си и за тѣхъ проливатъ своята млада кръвь украинскитѣ доброволци „Сичови стрѣлци“.
Общи сжъ за двата народа и страданията, които тѣ понесоха и има да понасятъ.
Галиция страда сега подъ „освободителното господство“ на руситѣ, тъй както Македония подъ сърбитѣ.
Първата работа на „освободителитѣ“ бѣше да затворятъ украинскитѣ училища и съюзи, да опустошатъ украинскитѣ музеи и библиотеки и да ги прѣнесатъ въ Москва, да арестуватъ украинскитѣ народни дѣйци (въ това число и митрополити Шептицки) и даже да конфискуватъ намиращитѣ се въ частни ржце украински книги.
Възкръсването на Украйна може да бжде само въ интереситѣ на България: да я освободи отъ руския колосъ и отъ неговитѣ интриги на Балканитѣ. Издигането на украинската държава ще възстанови нарушеното равновесие на Източна Европа и Черно-море. И това е въ интереситѣ на българитѣ.”
Кой е автор на горните редове? Доктор Лонгин Цехелски е роден през 1875 г. в Камянка-Струмилова (понастоящем Камянка-Буска в Лвовска област), Галисия и умира на 13 декември 1950 г. във Филаделфия, Пенсилвания. Той е адвокат, издател, журналист, дипломат и политически лидер. След като завършва академичната гимназия, той постъпва в юридическия факултет на Лвовския университет. Докато учи право, той е основател на Академичната громада, съредактор на студентското списание “Молода Украйна” (1900-2) и автор на брошурата Rus’-Ukraïna i Moskovshchyna-Rosiia (Рус-Украина и Московия- Русия, 1901 г.), което има голямо влияние върху развитието на националното съзнание сред хората в Галиция и управляваната от Русия Украйна. Той поддържа връзки с „Дило“ (1908), „Свобода“ (1907-8) и „Українське слово“ (1915 Революционната украинска партия, особено с Микола Михновски, чиято Samostiina Ukraïna (Независима Украйна, 1900) той публикува в Лвов. Докато редактира -18), той е активен в политиката и е избран през 1907 и 1911 в австрийския парламент като депутат от Ярослав, който сега се намира в Полша.
С избухването на Първата световна война той се присъединява към Върховния украински съвет, ръководството на „Сичови стрѣлци“. Активен участник е в Съюза за освобождение на Украйна и пише неговите политически брошури (публикувани на няколко езика) и статии. През 1918 г. става член на Украинската национална рада и държавен секретар на вътрешните работи на Западноукраинската народна република. На 1 декември 1918 г. той и Дмитро Левицки подписват първоначалното споразумение с Директорията на Украинската народна република за обединението на Украинската народна република и Западноукраинската народна република. На 22 януари 1919 година в Киев той прочита акта за Съединението им.
През януари 1919 г. е назначен за директор на секретариата на външните работи на Западната провинция на Украинската народна република и заместник-министър на външните работи на УНР. След като е изпратен в Съединените щати през 1920 г. от Евгений Петрушевич като представител на правителството на ЗУНР, той се установява във Филаделфия и работи през 1943 година в екипа на Ameryka, като редактор. Той е един от основателите и вицепрезидентите на Украински конгресен комитет на Америка и вицепрезидент на Панамериканската украинска конференция. През 1960 година неговите мемоари са сериализирани и публикувани като „Vid legendy do pravdy“ (“От легендата към истината”).
Публикуваният откъс е от неговата мемоаристика. На фона на войната на Русия в Украйна, текстът звучи актуално – все едно, че е написан днес. Убедена съм, че една истина става още по-истина, когато се потвърждава и в исторически контекст. Нещо повече – в текста откриваме потвърждение, че “между двата народа(б.а. българския и украинския) има много общо, а и нищо не ги дѣли”, както твърди Цехелски. A последните няколко реда са впечатляващи с актуалното си звучене и затова избирам да ги използвам за финал на моята публикация:”Възкръсването на Украйна може да бжде само въ интереситѣ на България: да я освободи отъ руския колосъ и отъ неговитѣ интриги на Балканитѣ. Издигането на украинската държава ще възстанови нарушеното равновесие на Източна Европа и Черно-море. И това е въ интереситѣ на българитѣ.”
*д-р Лонгин Цехелски, украински депутат от Австрийския райхсрат, “Не освободителка, а потисница на народить” (Как Русия освобождава Украйна), издание на Съюз за освобождение на Украйна., С., 1914.
