Нееднократно в мои публикации пиша за риска от заличаване на напредъка, който страната ни посигна след 1 януари 2007 година, когато бяхме приети в ЕС. В онова време не можеше и да става дума за достатъчен напредък в областта на съдебните реформи, корупцията и организираната престъпност. Затова ЕК създаде Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) като преходна мярка за стимулиране и подпомагане на реформите. Целта на МСП беше поемането на взаимен ангажимент – на България като изпълнение, и на ЕК като съдействие за изграждането на ефективна административна и съдебна система, които да гарантират правилното прилагане на законите, политиките и програмите на Съюза. На базата на критерии („показатели“) за оценка на напредъка, се подготвяха доклади с подробен анализ по всеки един от тях. Тези показатели обхващаха въпроси като независимостта, професионализма и ефективността на съдебната система, борбата с корупцията и действията за борба с организираната престъпност. От 2007 година до 2019-та Комисията излизаше с писмени доклади до Европейския парламент и до Съвета на министрите. За изготвянето им допринесоха контактите с държавите-членки, гражданското общество, международни организации, независими експерти и различни други източници. Заключенията на Комисията, както и методиката на МСП получаваха силна подкрепа от държавите-членки чрез заключенията на Съвета на министрите.
В първия доклад по МСП от януари 2017 година беше направен преглед на 10-те години от прилагането на механизма. Тогава Комисията отправи 17 препоръки, като позицията на Комисията беше, че ако бъдат изпълнени, биха могли да са достатъчна предпоставка за приключване на МСП, освен ако други промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка. В доклада се казваше също, че от скоростта на процеса ще зависи и дали той ще стане необратим. Но тази оценка се оказа все още недостатъчна, за да се заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен. От следващия доклад се очакваше той да съдържа удовлетворителна оценка по изпълнението на 17-те препоръки по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност в контекста на МСП. Затова България продължи да полага усилия за изпълнение на препоръките. В следващия доклад от ноември 2018 година Комисията приветства напредъка към бързо прекратяване на действието на МСП и стигна до заключението, че няколко от последните препоръки са изпълнени, а други са съвсем близо до етапа на приключване. Въз основа на това тя счете, че първият, вторият и шестият показател могат да се считат за временно изпълнени. По отношение на другите три показателя, свързани с продължаващата реформа на съдебната власт и борбата с корупцията, все още бяха необходими допълнителни усилия, за да се осигури пълното изпълнение на препоръките от януари 2017 година. Съветът взе под внимание заключенията на Комисията и насърчи България да използва положителния импулс към оня момент, за да консолидира напредъка по убедителен и необратим начин. Изискваше се тази положителна тенденция да бъде запазена в рамките на МСП и се отчете нуждата от продължаващо наблюдение от страна на българските органи след приключването на МСП. Комисията се ангажира да продължи да следи отблизо напредъка и да направи допълнителна оценка на постигнатите резултати преди края на мандата си и очаква, че с това процесът по МСП за България ще бъде приключен.
Докладът от 2019-та година разгледа предприетите от България действия след ноември 2018 година, отрази напредъка и оцени положително продължаващите усилия и решимостта на България в изпълнението на останалите препоръки. Комисията изрази убеждението, че ако задържим тогавашната положителна тенденция, страната ни ще съумее да изпълни всички оставащи препоръки. Това ще даде възможност процесът по МСП за България да приключи преди края на мандата на Комисията. Подобна увереност изрази и първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс: „В доклада се отчита, че България продължава да отбелязва стабилен напредък в изпълнението на окончателните препоръки, които отправихме през януари 2017 г. Тези реформи са необходими за ефективната борба с корупцията и организираната престъпност. Убеден съм, че ако настоящата положителна тенденция продължи и ако напредъкът се запази трайно и необратимо, процесът по МСП за България може да бъде приключен преди края на мандата на настоящата Комисия“. Подобен ангажимент – наблюдението да бъде прекратено, изрази публично и председателят Жан-Клод Юнкер.
От казаното до тук – макар и накратко, става ясно, че в периода 2007 – 2019 година, България беше обект на ежегодни доклади по линия на МСП. Макар и формално незакрит от страна на Европейската комисия, за периода от 2019 г. насам се счита, че България е изпълнила всички препоръки, поставени към момента на нейното присъединяване към Европейския съюз. Счита се, че обхватът на механизма е изпълнен и необходимост от нови доклади няма. И както знаете, такъв не последва – за разлика от този за Румъния. Според Еврокомисията има още какво да се свърши в областта на реформите в борбата с корупцията, независимостта на съдебната система и безотчетността на главния прокурор. Затова напредъкът в тези области продължи да бъде следен чрез новия Механизъм за наблюдение на върховенството на закона, който в момента се прилага спрямо всички държави-членки. Той е с по-широк обхват от МСП, защото включва наблюдение на борбата с корупцията, съдебните реформи, борбата с организираната престъпност, медийната свобода и институционалните механизми за контрол. Между другото, след последния доклад през есента на 2019 година, съгласувано с Еврокомисията беше създаден Съвет за координация и сътрудничество, оглавен от тогавашния вицепремиер Екатерина Захариева, който като национален орган трябваше да продължи наблюдението на оставащите задачи. Като негови членове бяха привлечени представители на Висшия съдебен съвет, ръководителите на двете върховни съдилища, главният прокурор, правосъдният министър, вътрешният министър, председателят на антикорупционната комисия КПКОНПИ и други. Дали в момента има такъв орган и дали той фуннкционира, защото е ангажимент, който страната ни пое, аз не мога да ви кажа.
До тук става ясно едно – МСП беше създаден специално, за да бъде наблюдаван напредъкът на България и Румъния в областите съдебна реформа, корупция и организирана престъпност. Той беше условие за приемането на двете държави в ЕС и действа от 2007 година. Макар и формално незакрит от страна на Европейската комисия, се счита, че от 2019 година насам, България е изпълнила всички препоръки, поставени към момента на нейното присъединяване към Европейския съюз. По същество обхватът на механизма е изпълнен и както вече споменах – нови доклади няма, а страната ни бе включена към новия механизъм за наблюдение на върховенството на закона, който вече се прилага спрямо всички държави-членки и не е наказателен. Целта му е изготвянето на доклад, който да отразява положителните и отрицателните тенденции във връзка с върховенството на закона в ЕС, както и специфичната ситуация във всяка държава-членка. Състои се от общ доклад и 27 глави по държави, в които се представят специфични оценки за отделните държави членки. Проследява се утвърждаването на върховенството на закона, предотвратяването на възникването или задълбочаването на проблеми и справянето с тях, както и определянето на най-добри практики. Докладът обхваща четири ключови области: правосъдните системи, уредбата за борба с корупцията, плурализмът и свободата на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Във връзка с пандемията, се обръща специално внимание и на въздействието на COVID-19.
Както и първият доклад, този от 2021 година е също резултат от приобщаващ процес с всички 27 държави членки и със заинтересованите страни, и е изготвен в съответствие с обхвата и методите, обсъдени с държавите членки, като за първия доклад. Комисията допълнително задълбочава оценката си, и по-конкретно – предприема последващи действия във връзка с предизвикателствата и тенденциите, установени в първия годишен доклад. Дали новият механизъм за върховенството на закона заменя МСП за България? Обхватът на новия механизъм за върховенството на закона е по-широк от този на МСП, прилаган по отношение на държавата ни до 2019-та година, тъй като включва не само съдебната реформа и борбата с корупцията, но и свободата и плурализма на медиите, както и взаимозависимостта и взаимоограничаването на институциите. Проучвайки източници по темата на публикацията трябва да ви призная, че аз доста се пообърках в един момент, когато стигнах до съдържанието на втория доклад на ЕК за върховенството на закона. Всъщност за мен остава да виси един въпрос, свързан с инструментариума за комулиране на информация за състоянието на върховенството на закона в България. Макар това да e ясно като методика на ЕК, за България остава усещането, че единственият източник за оценката на страната ни са не безизвестни НПО-та и познати лица, правейки си изводи от медийните им изяви. Тяхното мнение – няма никакво съмнение, е персонално мотивирано и съпътствано от фиксации. Далеч не става дума за рефoрми в съдебната система, тъй като тя се оказва в епицентъра на публичния дебат. Oт години това говорене се изчерпва единствено с търсене на пропаганден ефект за извличане на политически ползи. А през последната година недвусислено обслужва и реваншистки амбиции, свързани със завладяване на държавата. И тъй като е модерно сега Гугъл да ни дава “аргументи” за едно или друго, може да изпишете “втори доклад на ЕК за върховенство на закона България” и ще се убедите колко удобно и спекулативно се коментира съдържанието на въпросния доклад от същите тези медии – част от НПО-та или близки до тях.
Докладът за 2021 година няма да ви изненада, защото той отразява същото това пропагандно говорене, което отразява известните фиксации за липсата на отчетност и контрол над главния прокурор, контролът върху решенията на магистратите и съдебната отговорност, а напоследът – специализираното правосъдие, КПКОНПИ, ВСС… В главата за България Комисията разглежда четири сфери, сред които съдебната система, антикорупционната рамка и медийната среда. Сочи се безпокойство за състава, функционирането на ВСС и назначенията на съдиите на по-високи позиции. Отправени са и критики за недостатъчен брой присъди на политици. Остава високо и усещането на бизнеса за корупция в публичния сектор. Отделено е място на медийната свобода и на политическата намеса в медиите. Само веднъж – и то под черта, са споменати американските санкции по закона „Магнитски“, наложени срещу шестима българи. По повод на доклада от прокуратурата коментираха лаконично, че представеният доклад е реалистичен, а съдържащата се положителна оценка в него е заради работата на Спецпрокуратурата по разкриването на корупция по високите етажи на властта.
Какво се опитах да ви кажа до тук? В периода 2007-2019 години в България беше извършена огромна работа по реформиране на административната и съдебната система. Това се дължи на усилията и на експертизата на армията на българската администрация и на политическите правителства, управлявали през това време. Същинската работа по изпълнение на критериите и препоръките, а всичко това се случваше под зоркия контрол на ЕК и нейните специализирани институции, бе извършена от правителствата на ПП ГЕРБ и на Бойко Борисов. В периода 2007-2019 години в България беше извършена огромна работа по реформиране на административната и съдебната система. Това се дължи на усилията на политическите правителства, управлявали през това време, но и на експертизата на българската администрация. Същинската работа по изпълнение на критериите и препоръките, което се случваше под зоркия контрол на ЕК и нейните специализирани институции, бе извършена от правителствата на ПП ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Да говорим, че всичко започва от днес и това да го казват представители на днешната власт, които са били невръстни деца, не са били родени или са живеели отвъд границите на България, е признак единствено на дефицити – на огромни дефицити, на непознаване на всичко, което беше свършено в изпълнение на критериите за реален напредък, но също – и на безпаметство. Следих и отразявах процесите, които протичаха през последните тридесет години. Самата аз съм била част от тях и познавам отблизо съпротивата, с която се посрещаше всяка промяна.
Действителна промяна! Промяна, която едновременно със структурните реформи моделираше и нов европейски манталитет, защото всичко това се случваше през призмата на европейските ценности. От една година и повече наблюдаваме обратен процес и това няма как да не предизвиква възмущението на просветените български граждани. Влошаването качеството на българската демокрация е факт. Невежеството е завладяло правителството и българския парламент. Ние вече не сме свидетели на институционално поведение у представителите на властта и това застрашава демокрацията и държавността на всички нива. И това не са празни думи. Само преди дни Economist Intelligence Unit (Икономист интелиджънс юнит) публикува своя Индекс на демокрацията за 2021-а година. Във въпросната класация България е за втора година в групата на т.н. “дефектни демокрации”. Заема 53-то място по демократичност на обществото, т.е. слизаме с пет пункта надолу и с оценка 6,64 точки от 10 възможни спрямо 2019-та и с един пункт надолу спрямо 2020-та година. Понижението на общата оценка на България се определя от спада на оценката за „функциониране на правителството“. В доклада се подчертава също, че в страната ни през 2021 година се проведоха три пъти парламентарни избори и управлението е било поверено на служебни правителства. Това наистина е сигнал, че демократичният процес в България е под заплаха. Налице са рискове да изгубим нивото на постигнатия напредък, който е резултат на общи усилия през тези 32 годинина – не само на едно поколение, а най-активно – през периода 2007-2019-та година.
Нищо не започва от днес…. Демокрацията трябва да се защитава, а правовата държава – да се отстоява.
Използвани източници: Сайта на ЕК и на ЕП, Доклади по МСП и Годишни доклади по Механизма за върховенство на закона в ЕС
