„По конституция външната политика се разработва от правителството”. Това заяви в интервю пред БТВ Александър Маринов, известен с агентурното има Майстора и председател на Стратегическия съвет към президента. Вярно е, но изречението би трябвало да има продължение, което той умишлено пропусна. Касае текста на чл.92. (1) Президентът е държавен глава.Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.” Означава, че работи в сферата на външната политика, без да може да я определя, а я представлява. Като президент е длъжен да изразява позицията на българската държава, но това нали разбирате, че става във взаимодействие с правителството, за да е позицията единна. Така се действа и вкл., когато става въпрос за присъединяване на България към публично изразена международна солидарност – на европейската или на световната общност, по повод нарушаване на човешките права. А и става дума за един хуманитарен акт на приобщеност в случаи на преследване на лица, заради политическите им убеждения. Това в никакъв случай не може да бъде определено като намеса във вътрешните работи на друга държава. Случаят с Навални е такъв, доколкото личността му е във фокуса, заради преследване по политически причини.
Българският държавен глава е задължен по конституция да ни представлява в международен план. В този контекст няма нищо страшно той да изрази позиция, като си послужи с неутрална лексика, както го изисква дипомацията и както го направи премиерът Борисов. Това е начин да бъде декларирана българската приобщеност към такава демократина ценност като правото на всеки човек да изразява политическа позиция и да не бъде преследван заради нея. Самата солидарност е своеобразен призив и за справедлив процес. Всяка държава правоприлага нейното вътрешно законодателство. Ако правораздаватените органи на Русия разполагат със законно основание за търсене на съдебна отговорност, свързана с конкретна друга вина на Навални, различна от политическото му преследване, това също може да бъде оповестено публично. В този смисъл солидарността е начин да бъде деклариран международния интерес и в тази посока.
Според Маринов, ако Радев изрази мнение по случая с Навални, щял да наруши конституцията, към което го призовавал премиерът Борисов. Не, той няма да я наруши, ако го направи. Нарушава я като мълчи. А и това няма как да изненада българските граждани, защото вече четири години той ни прави свидетели на неспазване на основното си конституционно задължение – да олицетворява единството на нацията. Доколкото си спомням, през миналата година конституционалистът Георги Марков – депутат от ГЕРБ в настоящото НС, формулира 13 конституционни нарушения, извършени от него. Колкото до “аргумента” на Маринов за мълчанието на Радев – “никой не е казал, че Еманюел Макрон не е дипломат, след като не е подкрепил Навални“, то това негово мнение не е нищо повече от поредното потвърждение, че Радев не е в състояние да взема самостоятелни решения и да носи лична отговорност за тях. Днес той решава да мълчи, докато през тези четири години измисляше всякакви поводи, за да излезе на улицата и да прави какви ли не изказвания на битово ниво, вкл. и да призовава за метеж с “Мутри, вън”.
По конституция българският президент е с ограничени правомощия и не е субект на нито една от трите власти. Но той има най-силното оръжие – комуникацията със слово. Затова най-добрият избор е български президент да е човек, който да е ценностно приобщен към демокрацията, да представлява принципно нейните ценности и да умее концентрирано да вербализира усещанията, нагласите и очакванията на нацията. Само тогава посланията му ще отразяват в пълнота българската позиция, основана на принадлежността ни към европейската демократична общност. Очевидно Радев не успява да го постигне. Причините са комплексни и с много поражения върху демокрацията и междуинституционалния диалог Най-тежкото от тях е, че в този мандат институцията на президентството се възприема от българските граждани като опозиционен център, което я извади от конституционното й място в държавната йерархия, а президентът не е обединител на нацията.
А на вас, моите читатели, ще кажа: ”Вие не мълчете!” Около нас постоянно се случва нещо, текат процеси и назряват тенденции, които променят досегашния ни начин на живот. Не мълчете, защото така ще пропуснете да сте част от света, който не стои на едно място..
