…които удобно се отминават
Всичко щеше да е наред, ако ставаше въпрос за един нормален и законен протест. Конституцията е ясна относно правото на всеки български гаржданин да протестира, спазвайки разпоредбите на Закона за събранията, митингите и манифестациите. И тъй като предмет на публично недоволство е агресията на втори септември по време на т. н. “Велико народно въстание”, добре ще е да припомня чл. 6. (1) В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които:
1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;
2. са в очевидно пияно състояние;
3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.
(2) Всеки организатор или участник отговаря за вредите, които по негова вина са причинени при провеждането на събранието, митинга или манифестацията.
В този закон точно е записан и реда, при който такива публични събирания могат да се провеждат. Първото условие е уведомлението до общината – кой го организира, времето на провеждане, брой участници, маршрут и т.н. Въпросният протест не отговаря на това изискване и е незаконен. В един момент той бе обявен за “гражданско неподчинение”. В българското законодателство и в основния закон няма такова понятие. Имайки предвид казаното до тук, кой може да каже, че става въпрос за законно “мероприятие”? И при това състояние на фактите, а и протестиращите яуж са за закона и неговото спазване, дали имат основание да представляват подобни претенции? A легитимно ли е и искането им за оставка на правителството и на главния прокурор?
Всъщност кое е легитимно и кое е нелегитимно? Опитах се да го обясня преди време в моята статия “Легитимно и легално ли е настящото правителство“. Поводът беше едно изказване на депутат-социалист, че “правителството може да е легално, но не е легитимно”. Доколкото моите познания по латински език ми позволяват, и двете понятия – „legitimus“ и „legalis“, са свързани със законността. Легитимен означава законен, а в случая става въпрос дали правителството е законно. Легалността е също законност, но във формално правния й смисъл, т.е. тя е средата, създадена от обществото и държавата, в която гаранцията за право се обективизира. Сами разбирате, че става въпрос за две качества на властта, олицетворявана от правителството. Явно въпросният депутат нещо се бе пообъркал. България е демократична държава, а при демокрацията властта е легитимна, когато произхожда от народа и е упражнявана в съответствие с преобладаващата народна воля, т.е с мнозинство.
Настоящето правителство е избрано по законоустановения ред – след парламентарни избори, както е по конституция. Последните парламентарни избори бяха организирани от служебното правителство на Радев. И защото той също иска оставката на кабинета, този факт. е още един ресурс за легитимността на проведените избори и на правителството. Сегашното мнозинство бе сформирано на базата на доверието, което избирателите дадоха чрез резултатите от изборите. ГЕРБ като първа политическа сила нямаше абсолютно мнозинство. Това определи и коалиционният характер на правителството. Към този момент мнозинството съществува и продължава да е устойчиво. Докато го има, правителството ще продължи да е легитимно. И ГЕРБ, и “Обединени патриоти” заявиха публично, че коалицията работи и имат решимостта да довършат заедно мандата, за да изпълнят управленската програма. Когато едно правителство в парламентарна република идва на власт по законоустановения ред, то трябва да си отиде по силата на същия правов ред.
Кога легалността и легитимността се превръщат в проблем? Когато едно правителство идва на власт не по законоустановения ред, а под натиск и с насилие, с метеж или с преврат. Когато то не произтича от народа и не съответства на преобладаващата народна воля. Изборите са законоустановения начин да се смени една власт с друга. Легалността и легитимността се превръщат в проблем и когато властта се упражнява не в съответствие с изискванията на правото и на действащите закони в парламентарната република. Но колко са гражданите, които днес знаят, че легалността е качество не само на правителството, но и на обществото като цяло и на отделните граждани. Спазвайки законите, те заедно са гарант за легитимността на правото и на властта в парламентарната република. Както биха казали юристите, легалността формира оная среда, в която се проявява гаранцията на правото. Легалност и легитимност са всъщност двете понятия, които определят демократичния облик на парламентарната ни република.
Чудя им се на някои представители на социологическата и на политологичната наука как искат да ни внушат, че натискът и диктатът на улицата са легитимен начин да се свали законно избрано правителство. Вижда се, че малцина ще да са им повярвали. Трябва да си политически безпросветен маргинал, че да не разбираш – нелегитимност на властта няма. Кризата е в президентската институция, тъй като президентът отказва да изпълнява конституцията, която го задължава да “олицетворява единството на нацията”. Същият вече четири години се вживява в ролята на ляв политик и руши комуникацията и диалога в обществото. А последните месеци се превърна в системен играч за разделението на нацията и противопоставянето на българските граждани. Опитът да бъде режисирано вклиняването му в протеста, не само опорочи началото, настоящето и бъдещето на протестните действия, но го разкри като режисиран. а не като спонтанен. Спонтанността в един граждански протест – ако той е граждански, непременно е свързана с конкретни искания. Този протест не е граждански, не е спонтанен и искането единствено за оставка на правителството и на главния прокурор е политическо. Според мен, една от грешните интерпретации е свързана с характера на протеста.
От разнопосочното му тълкуване изскачат и всички онези въпроси – кой е на улицата, кои са тези хора, защо протестират и кое е задкулисието? Моето усещане е, че произнасянето на цялата истина е табу, като изключим няколкото съвсем плахи опити. В началото надделяваше обобщителното “млади образовани българи”, “млади готини хора“…. И така ни оставиха в очакване да видим и чуем някого от тях. Не се случи и продължава да не се случва. От време на време поглеждам към вечерните директни ТВ включвания. И о чудо! Някакви оратори ме връщат към чернобелите кадри, съхранили оня първичен партизански устрем в първите часове на онова “велико народно въстание” от 1944-та година. Изключително нискокултурно и провокиращо инстинкта на омраза и мъст. Е, няма как това “Отровно трио” и неговите подгласници да привлекат подкрепата на нормалните българи и на такива с що-годе приемливо IQ! Още повече, че на всички е ясно – този протест защитава политико-олигархичните интереси на точно определена група със засегнати икономически интереси и спрямо които се прилага върховенството на закона. Но отново тази интерпретация се пропуска или на обществото се пробутва погрешната.
Погрешната е, че на обществото се внушава как този протест бил срещу мутрите и олигархията в… правителството. Шизофренно е главният логистик на протеста да е преследван от закона по 19 обвинения, да викаш “Мутри вън”, а в същото време политическите лица на протеста да представляват комунистическата олигархия, защото е известно, че в генезиса си тя е точно такава. Без съмнение, този протест не иска нищо друго, освен да свали правителството с незаконен натиск от улицата, а чрез оставката на главния прокурор да бъде спряно действието на върховенството на закона и да бъде стопирана работата на прокуратурата. Това заостря още повече необходимостта от вярна интерпретация на темата за представителността на този протест и профила на участниците в него. Защото те нито са народЪТ, нито са хораТА. Става дума за определена група граждани, организирани от политико-олигархично задкулисие, част от което е и Радев – публично известен като кремълски човек. И тук веднага държа да отбележа, че упорито се мълчи и за руските геополитически интереси на Балканите. Вие нали не си мислите, че e случайност развяването от протестиращите на руски знамена (вкл. и снощи в Пловдив) и маркирането на активност от страна на т.н. русофилски партии.
В края ми се иска да засегна, без да влизам в темата, ролята на българските социолози и политолози. Всъщност за тях, с малки изключения, можем да говорим с голяма доза възмущение. Заради социологията и политологията като науки, защото в български условия те претърпяха професионален и ценностен крах. Ще се повторя като кажа онова, което съм казвала многократно. Eдни и същи познати лица от прехода отдавна са напуснали територията на социологията и политологията в смисъла на техните функции. Например, има социолози и агенции, които не отразяват реалните нагласи, а правят политически коментари, които целят формиране на нагласи в точно желана посока. Или какво да кажем за политолози, които независимо от фактите и стеклата се събитийност, следват в интерпретациите само собствената политическа симпатия, която съвпада с мрежовата им принадлежност. И това се прави, въпреки технологичната скорост на достъп до информация от различни източници. Едно обстоятелство, което поставя гражданите в епицентъра на случващото се. Поради тази причина техните възприятия трудно биха могли да бъдат подменени. А и да не забравяме – доверието към социологията отдавна е изгубено, а и през последните години българите винаги имат едно наум – някой пак иска да ги излъже…. Затова и днес за повечето българи не е никак трудно да се досетят, че задкулисието иска отново да ги завлече в политически игри, от които те обаче нямат нужда