Змията хапе най-лошо, когато умира…
След съобщението преди няколко дни за трагичната смърт на украинската бежанка Ирина, заминала в САЩ, за да се спаси от войната в родината си и убита, докато пътува в метрото, заради това, че е бяла, може да добавите и наказателната акция срещу Чарли Кърк, която е още една много тъжна трагедия. Трудно е дори да се намерят думи, когато млада жена на 23-годишна възраст и млад лидер с голямо бъдеще като 31-годишния Чарли, да си отидат толкова брутално от живота. Новината за убийството на Кърк бързо го направи известен и за тези, които не бяха чували за него. Добре познат на младите хора в американските университети, за него пишат, че е притежавал всички качества на оратор, който добре познава негативните последствия от дългогодишното господство на неолибералната патология. Свидетел на радикализирането на неолибералите, той вероятно се е оказал сериозна заплаха за тези, които не искат да приемат края си. А този край е вече един глобален процес, който обаче провокира радикализация, която е симптом за предсмъртните конвулсии на ляволибералната идеология. Нейните представители трудно приемат факта, че след десетилетия пропаганда на “тяхната правда” и на техния „морален модел”, обявен за единствено правилен, днес хората осъзнато искат завръщане към нормалността.
За Чарли Кърк организирането на открити дискусии се е оказало най-честният път той да се изправи срещу либералните си опоненти. И заради това беше наказан от онези, за които в политиката няма място за коректен спор и аргументирана позиция. И го застреляха показно пред хиляди други, дошли на поредната открита дискусия. Защото това е техният „протест” срещу истинската политика, която е политика на спора с аргументи и отстояване на идеи за развитието на обществото. Докато, доказано, либералите винаги са разчитали на насилието и на дискредитирането с клевети, фалшиви новини и чудовищно отрицание на всичко и всички, които не са с тях. Защото в тази картинка „добрите” са само те и тяхната „непогрешимост”, а “лошите” са всички останали. Звучи ви познато, нали? Не бяхме ли, и не сме ли свидетели на същата тактика, практикувана от нашенските либерали? Същите, които се самоназначиха за „демократична общност”, а публичното им присъствие в българската политика се изразява единствeно в политически и медийни манипулации и внушения, в сатанизиране на политическия опонент и в улични извращения. И в нула свършена работа….
Кои са хората, които четири години в България рушаха държавността и демокрацията, оставяйки у младото поколение впечатлението, че хаосът е нормалното състояние на една държава. И че всеки авторитет може да бъде сринат – достатъчно е само да купиш няколко медии и „мелницата” за дезинформация и фалшиви новини ще ти свърши работата. Добре известни са тези, които проповядваха уличното насилие, провесваха бесилки, разнаcяха черни чували. Арестуваха по заповед на тогавашния премиер. А шуробаджaнащината бе издигната в ранг на официална държавна политика. Завладяването на държавата се бе превърнало в първа политическа задача, добре описана и “защитена” в оня запис. Корупцията, срещу която уж се бореха – в тяхно естествено състояние. Оплюването на опонента – в техен основен инструмент.
Днес едновременно с вербалната агресия сме свидетели на продължението на онази гледка от онези „протести”, когато се къртеха павета, за да бъдат хвърляни срещу полицаи, когато паленето на слама и замерянето им с бомбички бе “геройство”, а прилагането на закона бе обявявано за насилие и репресия. В същото време незаконниият арест на лидера на ГЕРБ бе отпразнувано със шампанско и фойeрверки. Нямаше да е естествено, ако този морален разпад не ни докара днешното продължение, когато същите тези хора организират протести в подкрепа на… корупционерите и биячите. Защото за тях няма граници, стига да могат да върнат хаоса. Само в него те могат да оцеляват. Затова и подкрепят всичко, което е част от този хаос – незачитане на авторитетите, на институциите и на законите. Защото какво друго да очакваме, когато същите тези “добри сили” одобряват насилието като позитивен избор на 15-18-годишни младежи, какъвто е последния случай с пребития шеф на МВР в Русе.
Трябва да признаем, че увеличаващите се примери на подобно агресивно поведение у младите хора е резултат и от радикализирането на ляволибералната пропаганда, която разбира, че губи способността си да влияе и е отхвърлена от нормалните хора. Причината за пропадането на политически субекти като ПП/ДБ не е само в резултат на глобалния процес на разпад на ляволибералната идеология. Причините у нас са и много конкретни – изчерпване след многократни провали, свързани с управлението на държавата, изключително ниското качество на политическа компетенция и ниско ниво на интелектуален капацитет. Маргиналното им представяне в стълбицата на общоприетия обществен морал, политическа безидейност, дефицит на умения за интерпретиране на обществено-политическите процеси, съмнителни връзки с олигарси и обслужване на техните интереси, привличане на параформирования и групи за мръсни поръчки, представяни на обществото като авторитетни източници – това са само част от причините, които правят от ПП/ДБ неприемливи политически партньори. И не би трябвало сериозни политически субекти като ГЕРБ/СДС да допускат каквито и да е компромиси по отношение на тях. Иначе това ще се отрази негативно върху собствената им електорална подкрепа.
Истината е, че Чарли Кърк бе буквално публично екзекутиран. И това беше знак, че пътят от насилието и незаконните арести на политическия опонент вече е стигнал крайната граница – физическото отстраняване като израз на омразата и на отказа на ляволибералите да признаят, че техният край е настъпил. Това ми дава основания да мисля, че те няма така лесно да се откажат от себе си. Имаше една приказка за змията, която хапе най-лошо, когато умира. Та и българските либерали така. Не им се ходи сами в небитието и се опитват, ако може, да завлекат там и държавата ни. Затова се опитват изкуствено да продуцират същата ситуация като тази през 2020-та година. Но вече сме разбрали, че те нямат никакви ценностни спънки. Казвам го със съжаление, но за тях насилието, цензурата и задълбочаването на моралната деградация в обществото още дълги години ще са остров за собственото им спасение. Вие самите трябва да сте усетили колко дълбоко българските зависими медии са просмукани от ляволибералната пропаганда и продължават със същото усърдие да я обслужват. В този контекст няма да сбъркам, ако перифразирам Димитър Талев:“И да знаеш, Минке, че последният ЛЯВОЛИБЕРАЛ на планетата ще умре в България….. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…“ Да се надяваме, че мъдростта у нас няма да позволи това да продължи още дълго. Надявам се. И куражът ми идва от настоящото правителство, което без да преувеличавам, поставя началото на една нова политическа култура. Само заради това то заслужава висока обществена подкрепа. От „другото” опитахме и е време за категоричното „не” на политическата омраза и на ляволибералната шизофрения. Надявам се също, че онова, което само преди часове изрече Ерика Кърк – съпругата на Чарли, обръщайки се към левичарите, ще стигне до повече българи: „Всички те трябва да знаят това. Ако сте мислели, че мисията на съпруга ми е била мощна преди? Нямате представа. Нямате представа какво току-що сте отприщили в цялата страна и в този свят. Нямате представа огъня, който сте запалили в тази съпруга. Виковете на тази вдовица ще отекнат по света като боен вик.“
