„Дискреционната, т.е. неограничената власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото”.
Дали обаче българските депутати са разбрали това? И защо продължават да не се съобразяват с Конституцията дори след като нееднократно в свои решения Конституционният съд им го напомняше със свои тълкувателни решения. Не, не са го разбрали! Те се чувстват все така и толкова “неограничени” в противоконституционните си действия, че не ги уплаши и не ги спря даже последния им провал с „Шестата поправка” на Конституцията. А би трябвало! Защото няма нищо по-важно от демократичния принцип за прилагане върховенството на закона. И когато върховенството на закона, респ. на Конституцията, не се зачита от тези, които са призвани да създават законите, това вече е един много опасен прецедент в българската демокрация.
През последните четири години “Промяната” превърна в правило нарушаването на законите и на Конституцията. Общоизвестен факт е, че много държавни органи са с изтекъл срок на мандатите си по причина на Народното събрание, което не изпълнява конституционното си задължение като не попълва в срок парламентарната квота. Но по този повод КС отдавна се е произнесъл. Ще припомня нееднократно цитираното от мен – в други публикации, дело №7/27 септ.2022 г., което касае изтичането срока на Инспектората на ВСС, но звучи универсално за всеки случай на изтекъл мандат, който факт се използва за политически натиск, свързан с легитимността на органите с изтекъл мандат на техни членове – „…конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към ВСС поради изтичане срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от НС на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функционирането в съответствие с конститутционните предписания. ДИСКРЕЦИОННАТА ВЛАСТ (б.а. неограничената власт) НА ПАРЛАМЕНТА Е ЛИМИТИРАНА И ОБРАТНОТО ПОДРИВА ДЕМОКРАТИЧНИЯ РЕД ПОД ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО, КОЕТО Е КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕНО ПО ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ФУНДАМЕНТАЛНАТА СТРУКТУРА НА ОСНОВНИЯ ЗАКОН.” В тази връзка е и последният случай с дело 41/2024 г. по повод питането на ПП/ДБ и на ГЕРБ/СДС относно ВСС и членовете му с изтекъл мандат. Най-общо, като се позовавам на определението на КС, съдът е категоричен, че „създателите на българската действаща Конституция, вярвайки и уповавайки се на разбирането, че НС КАТО ОРГАН, ЧРЕЗ КОЙТО СУВЕРЕНЪТ ОСЪЩЕСТВЯВА СВОЯТА ВЛАСТ (чл. 1 ал.2 от БК ) И КОЙТО В КАЧЕСТВОТО СИ НА ТАКЪВ ОСЪЩЕСТВЯВА КОНСТИТУТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ по отношение на другите власти (в частност на съдебната власт), НЯМА ДА НАРУШАВА УСТАНОВЕНАТА В КОНСТИТУЦИЯТА МАНДАТНОСТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪОТВЕТНИЯ ОРГАН (в частност на ВСС), както и доверявайки се на добросъвестносттта на всеки конкретен персонален състав на този орган не са предвидили корективен механизъм при неизпълнение на задължението на НС да конституира в конститутционно установение срок нов състав на ВСС”. Да, бащите на сегашната Конституция не са предвидили механизъм за санкциониране на НС в случаите, когато то не изпълнява в срок конституционното си задължение по отношение мандатността на държавните органи! Но това какво ни казва? Че създателите на Конституцията не са допускали, че законодателната власт, изразена в субектността на депутатите, може в един момент да се окаже потенциален нарушител на основния закон на държавата, а и на законите, които сама създава и гласува.
Позовах се на горните две решения на КС в контекста на най-популярния, публично задаван въпрос – дали органите с изтекъл мандат на техни членове са легитимни и дали могат да изпълняват конституционните си правомощия. Отговорът е – легитимни са и трябва да изпълняват дадените им правомощия. Обратното би означавало да се наруши принципа на континуитет на управлението. Затова – и НС, И СЪОТВЕТНИТЕ МАНДАТНИ ОРГАНИ, ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАТ БЕЗУСЛОВНО КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕНИТЕ ПО ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА ЗАДЪЛЖЕНИЯ, защото това е тяхното предназначение – да служат на волята на народа. И не може и дума да става за упражняване на политически натиск от страна на законодателната власт с цел “ПРЯКО ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ”, какъвто е ВСС. Още повече, че както КС приема в своята практика – „недопустимо е да се използват процесуални форми (чл. 149 ал. 1 т. 1 ) , за да се постигнат цели, чието решаване е в компетенциите на тези, които се обръщат към КС (Определение №4/1994 г. по к.д. №5/1994 г.). Какво ни казва КС? Че НС ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНИ БЕЗУСЛОВНО КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕНОТО ПО ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА ЗАДЪЛЖЕНИЕ – да попълни парламентарната квота на ВСС, вместо да упражнява неправомерен натиск.
Така е, но депутатите, които са автори на законопроектите за спиране избора на едно конкретно лице за Главен прокурор, в нарушение на конституционната норма, предпочитат да действат против Конституцията. Нещо повече! Днес, запознати с решенията на КС български граждани се питат, а дали решенията на КС са за прилагане? А дали при несъобразяването с тях по този начин не се суспендира Конституцията? Откъде и как така Парламентът си е присвоил неограничена власт, упражнявайки я и по отношение на другите две власти, въпреки че основният демократичен принцип прогласява разделение на властите и тяхната независимост. Отговорът е в неправилния и целесъобразен прочит на определението “парламентарна република”. Коментирала съм го и в други мои статии по темата. Очевадна е тенденцията през последните четири години на “промяната”, законодателната власт да изземва правомощия и функции на изпълнителната и на съдебната власт. Дали в прилагането на различни подходи или в упражняването на законодателен натиск за постигане на определени политически цели, вглеждането в законодателната практика потвърждава това впечатление. И тъй като във фокуса на статията е съдебната власт, то КС е категоричен, че „въздействието от страна на законодателната власт върху функционирането и упражняването на правомощията на съдебната власт представлява нарушаване на принципа на разделение на властите и на възможността за тяхното функционално взаимодействие”.
И тъй като акцентът, изведен в заглавието на публикацията ми е дали дискреционната, т.е. неограничената власт на парламента е неограничена, надявам се с няколкото цитата от решения на КС, да съм ви дала аргументация да отговорите – не, не е неограничена! Защото НС е органът, който представлява само една от властите – законодателната, и като такава има задължения, които са й конституционно определени. Едно от тях е да попълни парламентарната квота на ВСС. Но вместо това, депутатите губят ценно парламентарно време за законопроекти, които в същността си са противоконституционни. Но те или го знаят и умишлено го правят, за да постигнат една-единствена политическа цел –да спрат избора на Сарафов, или да предположим другото – не им достига правно познание. Но в случая едно е важно – дали демокрацията допуска тяснопартийни политически оценки, спекулативно огласявани факти и компромати, както и всякакви приказни сюжета за джуджета и великани, да са достатъчно правно основание за демонизирането на една или друга персона. Нeщо, на което сме свидетели през последните четири години. И на което дължим поредицата от „неконституционни ситуации”, в поито поради действието или бездействието на НС се наслагва дисбаланс във функционирането на демокрацията като цяло. Опитайте се сега да дадете оценка на българската демокрация, подчертавайки дебело какво остава от нея, когато не друг, а НС, овластено с конститутивна компетентност, не изпълнява и не се подчинява на върховенството на закона. “Когато няма предвидено друго правно средство срещу блокиране на работата на един конституционно установен държавен орган, продължаването на осъществяването на функциите на този орган чрез конкретния персонален негов състав до нов избор/назначаване (изцяло или попълване) е конституционно допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата, каквото фактическо изменение по същество би представлявало подриване на устоите на конституционно установения държавен ред”, смятат конституционните съдии.
Няма да е достатъчно, ако кажа, че пред очите ни се разиграва укорима противоконституционна дейност. След като не можаха да спрат ВСС да реализира едно от правомощията си и да наруши чл. 173, ал. 1 от ЗСВ, т.е. при предсрочното освобождаване на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор, ВСС има 7-дневен срок, за да открие нова процедура за избор, политическият натиск придоби мащабите на съкратена процедура за приемане на противоконституционни промени в Закона за съдебната власт. Като преди това, с искането си за тълкувателно решение, свързано с ВСС, депутатите се опитаха да въвлекат и КС, от когото поискаха едва ли не да им даде „указание, какво трябва да съдържа един бъдещ закон”, искайки от него да се превърне в законодател, каквото правомощие той няма. Ако Парламентът има някакъв проблем, то той трябва да си го реши в рамките на конституционността. А едно от първите му задължения е по избора на членове на ВСС. С едно от последните си решения, КС определи като конституционно нетърпима сегашната ситуация, а възстановяването на мандатността – като „защитен механизъм на демокрацията”.
Има нещо много рационално във въпросното решение от 2022 г., което искам да цитирам като финал. В него се казва, че като дава „приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава – мандатността”, тя не може да бъде основание за безкрайно във времето овластяване за изпълнение на правомощия при изтекъл мандат. Нали разбирате тежестта на проблема – призваният от Конституцията орган, т.е. Народното събрание отказва да се съобрази с върховенството на основни закон и към този момент не е направен никакъв опит за откриване на процедура за избор на членове на ВСС. Затова пък депутатите му са се втурнали да разглеждат кавалкада от промени в ЗСВ, знаейки, че повечето от тях са противоконституционни и те нямат никакво отношение към реформите в съдебната власт, а са конюктурно и персонално насочени към и.ф. Главен прокурор. И тъй като вносителите на питането дали законодателната власт може да ограничава ВСС в изпълнение на неговите конституционни правомощия, не получиха отговор поради обстоятелството, че КС не е консултативен орган, отговорът на водещи конституционалисти е повече от ясен – има противоконституционност в предлаганите промени в ЗСВ. Затова очаквам след гласувнето им в парламентарна зала, да има ново питане до КС. И тъй като се очертава голямо мнозинство за гласуване на промените, което означава, че сред порламентарните групи не виждам потенциални вносители на подобно искане, единствената възможност е това да го направи сегашният и.ф. Главен прокурор. А защо не и Президентът? Или той ще постъпи, както публично самият той подсказа, а и вече някои са му отредили участие в писания от тях сценарий –да откаже да издаде указа или да го бави за неопределено време. Дотук беше. Който ял, ял – който пил, пил.
