Докато Русия не претърпи поражение с военни средства, дипломацията е обречена
Петро Герасименко, Zahid.net
Повечето войни завършват с дипломатическо решение. Но времето на дипломацията почти винаги настъпва, след като една от страните в конфликта е претърпяла решително поражение на бойното поле или е загубила способността си да води война под бремето на вътрешни проблеми. В руско-украинската война на сегашния етап няма признаци нито за едното, нито за другото.
Онзи ден Ларс Клингбайл – един от лидерите на управляващата Социалдемократическа партия на Германия, се изказа в полза на дипломатическо решение на войната в Украйна. „Понякога ми се вие свят, когато видя, че дискусиите са само за оръжия. Шокиран съм, когато виждам как днес понятието дипломация е почти презряно“, каза германският политик в Майнц.
Изявления от този вид са типични. От първия ден на пълномащабната руска инвазия чухме фрази от много чужди политици за необходимостта от дипломатическо решение на конфликта. Тези съвети се повтарят редовно в различни страни по света. Понякога се чуват силно, а понякога тези гласове затихват. По правило чуждите политици апелират за дипломатическо решение на всички войни и подписване на някакъв мир. И че е по-добре конфликтите да се решават на масата за преговори.
В тези съвети и призиви за преговори с агресора има много цинизъм, инфантилност и пренебрегване на очевидни факти. Опитите да не се забелязват причинно-следствените връзки и целите на московското нашествие, да не се прави разлика между агресора и жертвата… Елементите на политиката за умиротворяване на агресора се съчетават с желанието да се подцени конфликта, да се отхвърлят ненужните морални и етични аспекти. Въпросите за справедливостта и неизбежността на наказанието за военните престъпления се пренебрегват в името на започването на нова фаза на дипломацията. Въпреки това дългосрочните преговори с московския агресор, които продължават в различни формати и на различни места от 2014 г., не успяха да предотвратят войната. Освен това дипломацията няма да може да постигне справедлив и траен мир и наказание за руските военнопрестъпници на настоящия етап.
Големите войни често са предшествани от голяма, но безплодна дипломация. Да си припомним Първата и Втората световна война. Колко дипломатически усилия са положени, за да се избегне сблъсъка на Великите сили. Колко посещения и преговори са проведени. И всичко напразно. За потенциалния агресор дипломацията е просто игра. Време, необходимо за военна подготовка. А също и начин да се разбере дали е възможно постигането на мир с помощта на дипломатически шантаж и натиск. Е, понякога се получаваше. Понякога, не. Но опитът показва, че никаква дипломация не може да спре някой, който си е поставил за цел да завладее други държави. Агресорът може да бъде спрян само с военни средства.
Чуждите политици лъжат или не казват цялата истина, когато твърдят, че дипломацията в крайна сметка слага край на всички войни. Всъщност дипломацията е последният етап на загубена от някого война. Дипломацията записва поражението или победата на една от страните. Почти всички войни от последните векове завършват с дипломатическо споразумение, но само след нечие решително поражение или победа на бойното поле. Обратно, има много малко конфликти, които са били разрешени по дипломатически път във време, когато нито една воюваща страна не е загубила шанс да спечели или да постигне целите на военната кампания. Дори и илюзорни.
Понякога има изключения. Поражението във война може да бъде причинено не толкова от провали на бойното поле, колкото от вътрешни политически катаклизми в една от воюващите държави. Революции, въстания, преврати, смъртта на владетел често служат като пролог за излизане от войната дори преди окончателния крах на фронта. Понякога войните спират поради изчерпване на ресурсите за продължаването им. Това вече се е случвало в историята на Русия. Неуспехите на фронта, умножени от тежестта на дългосрочните военни действия, довеждаха до разпадане на държавния апарат, дворцови преврати, граждански конфликти и вълнения. Но не е лесно да се предвидят подобни събития. Така че не трябва да се надявате на нещо, което може да не се случи.
Понякога войните завършват така, че нито една от страните да не може да постигне целите си. Или те са ограничени до частичен успех. Но по-нататъшната дипломация в такъв случай често не води до стабилен и траен мир, тъй като съществува голяма заплаха от подновяване на военните действия.
Войните са различни по природа. Генерал Карл фон Клаузевиц – германски военен теоретик от 19-ти век, казва: „Войната е продължение на политиката с други средства.“ Войната на Русия срещу Украйна е продължение на нейната политика, която има за цел да възстанови „руския мир“ и да унищожи украинската нация и идентичност. Тъй като Москва не успя да превърне Украйна във втора Беларус и да я лиши от суверенитета с невоенни средства, Кремъл избра пътя на „окончателното решение на украинския въпрос“ с помощта на оръжие. Това е настъпателна война на жестока империя, чиято идеологическа основа ни връща в дълбокото минало и произтича от експанзионистичната тоталитарна същност на руската колониална държава. Особеността на такива войни е, че само решително военно поражение на агресора може да проправи пътя към траен мир. Отворете прозореца на дипломацията. Всичко друго е самоизмама и самовнушение. За съжаление мнозина не разбират тази истина или не искат да я разберат.
Анализаторите обичат да правят паралели. Някои сравняват Русия на Путин с Германия на Хитлер. И те екстраполират хода на Втората световна война към хода на руско-украинската война. В този аспект често се правят твърде оптимистични предположения. Първо казаха, че съдбата на войната вече е окончателно решена и сега Русия е на крачка от пълно поражение, както беше Третият райх през 1944 година. Но на сегашния етап от руско-украинската война не може да се говори за нечие решително поражение или победа. По-скоро образно казано, сме през 1942 година. Когато блицкригът на Хитлер се провали, той все още имаше достатъчно сили, за да се опита да започне нова офанзива и да си отмъсти за предходните неуспехи. Дори и да не е по цялата фронтова линия.
През 2022 година Украйна успя да осуети плановете на руските нашественици. Москва претърпя няколко осезаеми поражения. Агресорът загуби много личен състав и техника. Въпреки това, винаги е по-добре да се надцени, отколкото да се подцени врага. Особено когато си имаш работа с толкова коварен и подъл нашественик.
За съжаление, поради ограничените военни възможности на въоръжените сили на Украйна, те не успяха да нанесат стратегически поражения на руските нашественици, които включват обкръжаване и пълно поражение на цели армии. Липсата на нападателни оръжия значително ограничава възможностите ни за провеждане на широкомащабни настъпателни операции. Агресивният звяр е ранен, а не убит. Русия не постигна целта си. Но дори Украйна в момента е далеч от освобождаване и деокупация на всички територии. И дори ако руските нашественици бъдат изгонени от цялата украинска територия, не е факт, че това ще сложи край на войната.
Вероятността за подписване на мирен договор между агресора и жертвата на агресия изглежда съмнителна. По правило се подписва акт за капитулация със загубилия войната агресор и се предписва механизъм за изплащане на репарациите. И може ли някой да си представи, че руското политическо ръководство ще подпише документ, в който е необходимо да се изоставят анексираните територии, които според конституцията формално са включени в състава на Руската федерация? Ако агресорът победи, тогава няма нужда от споразумения. В този случай дипломацията или я няма, или служи като параван за анексирането и загубата на правосубектност на победената страна.
Сега през 2023-та година и двете страни се подготвят за нови военни офанзиви. Следователно дипломатическите решения са почти ненавременни и нереалистични, каквото и да казват някои чужди политици. Докато Русия не претърпи поражение с военни средства, дипломацията е обречена. Ако някой на Запад искрено иска да сложи край на войната, той трябва да разбере, че най-краткият път към това е поражението на агресора.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Невчасна дипломатія. Поки Росії не буде завдано поразки військовим шляхом, дипломатія приреченa, Петро Герасименко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
