НЕГАТИВИЗМЪТ Е ИНСТРУМЕНТ НА СЛАБИТЕ ПОЛИТИЦИ

негативизмът
Време за четене: 3 минути

Избирам да пиша за негативизма в политическото говорене, защото той се очертава като преобладавщ в настоящата предизборна капания с участието на странни “кандидати за слава”. Българските предизборни кампании винаги са протичали като кавър на филми с участието на Луи Дьо Фюнес или ни припомнят сюжета на “Бай Ганьо прави избори”. Странни хорица се борят за нашата политическа воля и обзсмислят избора ни – факт, който обяснява защо много българи нямат желание да отидат до изборните урни. Аз мисля, че причината за това дистанциране от съпреживяването – публично и с таен вот, да поемем обща отговорност за България през следващите четири години, е че сме далеч от усещането за заедност. А и докога ще продължаваме да търсим оправдание за себе си като нация, припомняйки си често фразата “Съединението прави силата”?

Знаете ли, че най-общото определение и за позитивизма, и за негативизма е едно и също – начин на мислене. Разликата между тях е, че негативизмът илюстрира “черногледото мислене”. Тези политици, които разчитат на него го правят, за да влияят на нагласите ни. Те са готови винаги да нападат, а подобен подход влачи със себе си единствено омраза, враждебност и злоба. Разчитат и на лъжите, на фалшивите новини и на дезинформацията. Като натрапващ се елемент на предизборната пропаганда се утвърди и публичното говорене с опорни точки. Но как това се вписва в модела на предизборното говорене? „Амбициите” тук са различни. Доколкото наблюдавам телевизионните дебати, негативизмът се използва на първо място като инструмент за дискредитиране на политическия опонент – най-вече ГЕРБ и правителството. И това е така, защото всички останали виждат в отстраняването на ГЕРБ единствена възможност някога да влязат във властта. Подобна тактика може да бъде реализирана като “новите” и стари опозиционни партийни субекти насочат всичките си усилия към дискредитиране на партията с лидер Бойко Борисов, нейните представители и настоящото управление. А как най-лесно се постига това? Като в оная английска пословица: ”Докато истината си обуе ботушите, лъжата може да обиколи половината свят.” На този ефект разчитат онези, които аз определям като токсични манипулатори и замърсители на политическата среда.

Негативизмът е и инструмент за упражняване на полтически натиск върху гражданите и техните нагласи. Разчита се на псевдотвърденията като на лавина, която да затрупа възприятията на избирателя и да успее да ги промени. А крайният резултат е да се повлияе на неговите нагласи и на окончателния му избор. Словесната лава – без факти и доказателства, няма и как да доведе до оспорването им. Има голяма разлика между самоцелния негативизъм и критиката, която се гради на обективното посочване на слабите места, подкрепено с факти и доказателства. Част от нея е аналитичното представяне и на опасностите, рисковете, недостатъците и потенциалните проблеми. Ще кажете, че такова политическо говорене е все още мечта за българските ширини. Не бих се съгласила изцяло с подобна безнадеждност, защото през последните години ПП ГЕРБ успя да наложи трайното присъствие на не малко политически лица, които владеят диалектиката на публичното говорене. Отърсването от популизма в съчетание с негативизма е процес, в който или затъваме все повече в нейното “байганьвско” изражение, или ставаме свидетели на слаби проблясъци.

Негативното говорене с опорни точки е преобладавщо в предизборната агитация. Това са т.н. “протоколни изречения”, заковани в матрица от пиара на партията и произвеждат езиков спам, който задръства предизборната политическа пропаганда. Факт е, че от десетилетия българските политици използват такъв тип изказвания, без те да бъдат подкрепени веднага с емпиричен източник. Oзначава, че всяко заключение или обобщение трябва да бъде последвано от потвърждаване на верността с факти и доказателства. Когато такива липсват, изразеното по този начин звучи недостоверно и обслужва псевдотвърдения. Настоящата предизборна кампания е наситена с подобен изреченски спам, който автоматично би трябвало да ви накара да декласирате говорещия. Но знам ли…., имайки предвид политическата култура на българския избирател?

При маргиналните партии негативизмът е част от политиканщината и скандалното публично поведение, което те са възприели като тактика за привличане на внимание към себе си. Вместо политическо мисленe ни се предлага преднамерено медийно поведение като продължение на летните протести. Заклинания и заплахи, които издайнически ни подсказват, че няма начин този човек да надскочи останалите участници в дебата. Липсва посочване на факти и извеждане на причината. Не са малко и случаите, в които участникът влиза в ролята на “народен отмъстител“, вдъхновен от кавър на „партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо….”. Това е само един от парадоксите и поредно déjà-vu. Но в настоящата предизборна кампания вече не става дума само за негативизъм и дефицит на идеи и на приличие, но и за нещо много повече. Защото едва ли е нормално и политическо коректно да се демонстрират през медиите зависимости, като например как бизнесмен си създава частна партия, на която е заместник-председател и основен дарител, а председателят й е негов наемен работник.

Така че, ако от екрана или от ефира някой ви препраща негативни мисли, прогонете го като му кажете:” Благодаря за участието!”

error: Свържете се с автора за разрешение!!