НА ТОЗИ ДЕН

Време за четене: 2 минути

На 11 май църквата почита паметта на Св. Св. Кирил и Методий. Като църковен празник датира от 1863 година, а като светски бележи началото си през Възраждането, когато на този ден са били организирани училищни тържества, посветени на светите равноапостоли. След Освобождението става общоучилищен празник на славянските първоучители. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., празникът се отбелязва от държавата и църквата на 24 май, като Ден на българската просвета и култура.

Делото на двамата братя е най-големият български принос в историята на европейската и на човешката цивилизация. За тях са запазени документални свидетелства, които позволяват техния живот и дейността им да бъдат определени като достоверни и конкретни. Пространните жития на Кирил и Методий, известни като Панонските легенди, понеже са написани в Панонската архиепископия във Великоморавия, оглавявана тогава от Методий и ученика му Горазд, са цялостен разказ за живота, делото и борбата на двамата братя.

Искам в този ден да си припомним онази част, която разкрива Кирил като победител над триезичниците по време на пренията във Венеция. От този текст защитниците на славянската азбука са черпели аргументи по време на цялото Средновековие:

“Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: ”Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал (такива книги) – нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави бог с книги: еврейски, гръцки, латински. А философът им отговори: ”Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички? Също слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятатe бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска (да го даде)? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на бога, всеки на своя език…. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците, защото нито вие влизате, нито пускате ония, които искат да влязат в него…”. С тези думи и други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.”