НА НАРОДА, ОТ НАРОДА, ЗА НАРОДА – 1

народа
Време за четене: 3 минути

“Че тази нация ако Бог даде ще има ново раждане на свобода и че управлението на хората и за хората няма да изчезне….” Това са думи на Ейбрахам Линкълн, който е шестнайстият американски президент в най-трудните времена – на гражданската война, когато той се посвещава изцяло на каузата за еманципирането на робите, защото смята, че “къща разделена срещу себе, си не може да устои”. Всъщност какъв е прочита на тези два цитата, които съм подбрала? Че демокрацията е управление на народа, от народа, за народа и че тя няма как да устои, ако е “разделена срещу себе си”. В това конкретно е и смисъла на понятието “народ“, който в една от неговите употреби – по силата на политическото представителство, назоваваме “суверен“, т.е. върховна власт, над която не стои никой друг. На българска почва това е най-често употребяваната дума, когато някой се чувства безсилен да удостовери собствения си принос към демокрацията. А напоследък стигнахме до там, че я изпразнихме и откъм съдържание. Всъщност смисълът на истинската демокрация е в реалното народовластие и в правовия ред. Обратното крие рискове и застрашава основите, върху които тя съществува – власт на народа и върховенство на закона.

Имам много основания да кажа, че съм истински притеснена за българската демокрация, когато под претекст, че ще се правят реформи, се действа в противоречие на основните демократични принципи. Защото истината е, че най-често зад това се крият користни цели за овладяване на властта и за да вкараме в нея “наши хора”. Такъв е случая с най-актуланата тема за реформиране на съдебната система, което засега се подразбира единствено като да реформираме прокуратурата и да сменим главния прокурор. Но за това – в продължението, за да мога преди това да кажа още нещо за демокрацията като форма за държавно управление. У нас тя е представителна демокрация. Oзначава, че си избираме депутати, които да представляват нашата политическа воля. Зад всеки от тях стоят определен брой граждани, които са ги подкрепили на избори. Така опосредствено – чрез тях, ние участваме във властта. Един от плюсовете на представителната демокрация е, че тя осигурява широка представителност на хората и това я прави ефективна. В същото време, България е и парламентарна република, т.е. водещ е парламентът, който чрез парламентарното мнозинство излъчва правителство, а една от функциите му – освен законодателната, е да го контролира.

Когато говорим за днешната демокрация в България, не бих пропуснала да отбележа, че отдръпването от нея най-добре се илюстрира с намаляването на избирателната активност. А в същото време казваме, че един от нейните плюсове e да насърчава участието на хората. Най-честите обяснения са свързани с разочарованието им от политиците и от превръщането на правителствата в бюрократична машина, която произвежда корупция в големи размери. Обяснението е много просто и най-добре го е казал Дейвид Брин – американски учен, публицист и писател. Според него, “властта e корумпирана, но в действителност по-важно е да се каже, че властта привлича подкупните. Умните хора обикновено се насочват към други неща, не към властта.” И в това има голяма доза истина, но винаги срещаме и изключения. И тези примери не са малко, а имената на такива политици остават запомнени, защото са допринесли много за световната политика. Българската политическа история е също много щедра, защото винаги сме имали нужда от водачи, които да държат будна народната свяст и да не използват властта за себе си.

Демокрацията функционира и се уповава на няколко основополагащи елемента – политически партии, избори в условия на конкуренция, всеобщо избирателно право, конституция, законодателна, изпълнителна и съдебна власт, Конституционен съд, който да гарантира спазването на основния закон на държавата. Съвременната демокрация е консенсусна и тя се опира на няколко принципа – народният суверенитет, т.е. народът е източник на политическата власт, а не личните или групови интереси, на мнозинството – всички имат право на глас, без да се засягат правата на малцинството, представителност – властта на народа се реализира чрез представителните институции, принципа на свободата – всички са свободни и всеки притежава равни права, както е предвидено в Декларацията за правата на ООН, всеки може да избира и да бъде избиран, върховенство на закона – всички са равни пред него, независимост и разделение на трите власти, както и принципа на плурализма. Надявам се да не съм забравила още някой. Сигурна съм обаче, че не бих искала да пропусна, заключаваъки, че тяхното разрушаване винаги води до разрушаване основите на демокрацията.

Продължение…..

error: Свържете се с автора за разрешение!!