„Нейсе, таз работа няма да се оправи, ами да свирят музикантите!”.
Помните ли? Ама как да не помните – преди повече от век героят на Алеко изрече онази „велика” мисъл: „Едно магаре тури за кандидат – и магарето ще ти избера, майка му стара!”. Затова днес всички оглеждат кандидатските листи на партиите и търсят някое промъкнало се „магаре”. Магаре, магаре, ама и то върши работа! Представяте ли си колко „бой” ще изяде от опонентите си, докато крещи от парламентарната трибуна или колко „товар” ще трябва да понесе, докато изпълни предизборните си обещания. Ама задачата днес е как ще бъдат организирани изборите. Че то избори ли са? Истинска фиеста, като от годишния ни национален празничен календар! И ако не бяха тези боричкания по байганьовски, и предвид честотата, с която се провеждат, може спокойно да опрeделим изборите като бурно и продължително “празненство”. И ви го казвам без никакъв майтап.
И както винаги – предполагам, че и този път бай Ганьо ще е актуален. Като започнем от сформирането на избирателните комисии „Нейсе, станахме, ефендим, трима техни и четворица наши! Болшинство сме и нямаме жълто на гагата – комисията излезе изцяло наша!” Можете ли да кажете и вие като Алековия герой, че “няма таквиз работи”? Има, има! Като в оня случай – един глас за чичо Х, един глас за свЯко У….„Нейсе, таз работа няма да се оправи, ами да свирят музикантите!”. И на избори – като на избори! И няма значениe дали са местни или парламентарни. Понякога случките се повтарят и са писани сякаш от Щастливеца.
„Когато една партия (например консервативната) се намира на едно място в меншенство(я на едно място, я из цяла България ), тя е наклонна да си послужи с всичките възможни средства, за да попречи на успеха на болшинството. Случат ли се избори, нейната програма е отнапред определена и няма нужда да се разисква (какво ще се разисква, когато артилерията е готова зинала). Тая програма се състои в следующото:1) да се спечелят избирателите чрeз разни простени и непростени маневри (например да се свикат такива от други избирателни околии, както в Търново), 2) да се препятствува на болшинството да гласоподава, чрез заплашвания (с пехота, кавалерия, па може и с артилерия, с едн адума, чрез „морално влияние”, както в Бяла Слатина), 3) ако тия средства не сполучат, да се развали изборът насила ( или с други думи: ”Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей някои наши приятели от Слатина към самото бюро може чрез угасване на свещите или взимание списъците да направи изборът да не се състои), 4) ако и това не се сполучи, да се направят протести, за да се сполучи в Събранието касиранието му.” („Угасете свещите, Алеко Констаннтинов)
Преди време медиите писаха за някакъв кандидат, който бил бит, защото не успял да изпълни заръката на партията, която го издигнала и да подкупи членовете на секционни комисии. Човекът излязъл свестен и им казал, че „това не е пазар, аз нямам такива възможности”. Но те не го пощадили, причакали го в тъмна доба и го….набили. Ще речеш, че гледаш документалистика от времето на Алековия Бай Ганьо. И няма никакво значение дали си ляв или десен. Нали преди време на мода беше опорката: „Няма ляво, няма дясно”. Най-лесно е така! Иначе всички в агитационните си обиколки обещават какво ли не. В eдни предишни избори ПП бяха обещали да построят „четири моста над Дунав, три тунела под Стара планина”. Е, не само че не беше построен нито един мост и нито един тунел, но даже не бе асфалтирана и една дупка. То стана малко като оня кандидаТИН за депутат Такев, който обещал на едно публично събрание, че “ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото”. А един от присъстващите го репликирал:“Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?” А той най-хладнокръвно му отвърнал: “Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!”.
Ей, нямат граници кандидат-депутатските мечти! Дали ще е мост или завод за електромобили, или за директна самолетна линия до САЩ, за каквато ни говореше един министър от кабинета „Петков”, а защо не и – директна самолетна линия от София до Скопие. Впрочем, второто просъществува само два месеца. Беше като в цитирания по-горе пример за моста и реката, а в конкретния – няма пътници, но ви открихме авиолиния. Що се касае пък до завода за електромобили – оказа се, че там, където трябваше да има завод, сега има само фотоволтаици, а германският производител се оказа с албански собственици и преди време обяви фалит.
Днес битката е за избиратели. Че те май не останаха. Затова сега пак актуални ще са машините и евентуалното „заиграване” с бюлетините. Допускам, че на ход ще са сюжетите за надписване и маркиране на бюлетини, като в онова, добило популярност преди време, село Буковлък, когато станахме свидетели на бутане и ръчкане – от едната страна кандидат-кметът, застъпниците и пълномощниците му, а от другата – членове на секционната комисия. А от по-ново време – експертизата по делото за последните кметски избори в София показа, че все пак има разминавания между официално обявените резултати и данните, които се намират във флашките от машинното гласуване. По-големият проблем е, че е установена липсата на 15 флашки, т.е. няма какво да се проверява. И никога не може да се установи дали и как са манипулирани резултатите в тези секции. Но май „най-сигурен” начин за привличане на избиратели е тяхното спечелване c иновативни подходи от времето на Бай Ганьо:”И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…Отишъл при тях (б.а. при хамалите) онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: “Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!” – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене…..Ама не знам управителят с кои ще e. ….Управителят ли? С нашите, разбира се, – и околийският е с нашите…. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука…..”
„Нейсе, таз работа няма да се оправи, ами да свирят музикантите!”. И сега няма да се разминем с „предизборни кебапчета”. Преди време много шум вдигна продъжбата на кебапчета на пазара в село Джулюница. А обектът е бил захранван с електричество чрез кабел, спуснат от кметския кабинет. Но това не е единственото ноу-хау за привличане на избиратели, и вероятно ще се натъкнем отново на случаи на подмяна на номерата на кандидати, които ще ни гледат от плакати и рекламни билбордове. Да не пропуснем и допълнително привлечените гласове чрез необичайно регистриране на „пришълци” през месеците, преди изборите. Но и в тези, и в други случаи, става дума за изборни нарушения и за престъпления против политическите права на гражданите. А за тях са предвидени текстове в НПК.
О, времена! O, нрави! Така започва речта на Марк Тулий Цицерон пред Сената, насочена против безобразията на Катилина. Великият оратор е вярвал в силата на нравите и в такива човешки качества като достойнство и морал. С тази сентенция и Ботев заклеймява онези негови съвременници, чиито нрави водят до родопредателство, а в душите им няма място за чест и морал. Затова за финал ще използвам цитат от “Възвание към избирателите”, над чийто текст си блъскат главите героите на Алеко:”Представена ви е вече от няколко граждани една листа с имената на Никола Търновалията, Лулчо Докторов и Иваница Граматиков, лица не от Нашата среда, лица чужди за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие. Може би ще се явят и други, които да ви убеждават да гласувате за техни кандидати. Съветваме ви, г. г. избиратели, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си окръжни телеграми и прочее. Никола Търновалията е родом от гр. Търново и затова той от инат за бълхата изгаря юргана. Лулчо Докторов е цял-целеничък Задунайская Губерния, а Иваница Граматиков никой не го познава и nota bene, той е руски възпитаник, следователно предател на нашето мило Отечество.”
Който разбрал, разбрал….