Европейският съюз ще изисква още повече
Реміґіуш Фальковський, Zahid.net
Образът на днешна Украйна са разрушените Мариупол, Николаев и Харков, които са под постоянен обстрел, масови депортации на хора навътре в Русия и страшната гледка с разкъсаните тела на цивилни в Буч, Ирпен или Гостомел. Въпреки трагедията украинската държава продължава да функционира и да организира съпротивата срещу „втората световна армия“. По какъв начин една от най-бедните страни в Европа не само запази политическата власт, но и постигна стратегически успех, като изгони руснаците изпод столицата?
(Не)съвършена антикорупционна реформа
Не е тайна, че основното искане на протестиращите на Евромайдан през 2013 година в допълнение към оставката на президента Виктор Янукович, беше и широка и всеобхватна антикорупционна реформа, която, за съжаление, не успя да бъде осъществена след Оранжевата революция. Нека си представим тази ситуация: най-богатият украински олигарх, бивш спонсор на Партията на регионите, монополист в минната и металургичната индустрия, неформален владетел на Донбас дава показания пред независим орган, създаден за борба с корупцията, обяснявайки ролята си в една от най-големите корупционни схеми „Ротердам+“(практиката на изкуствено завишаване на цените на енергията, от която ДТЕК** спечели пари; според оценките на НАБУ (Националното антикорупционно бюро на Украйна) компанията записа по този начин 14 милиарда гривни свръхпечалби. Преди няколко години това в Украйна би било ненаучна фантастика, която щеше да бъде посрещната с горчива усмивка.
Описаната ситуация обаче е реалност – такова събитие се случи на 11 февруари 2020 година, когато журналисти на Bihus.info забелязаха олигарха Ринат Ахметов и колата му на входа на сградата на НАБУ. Шест месеца по-рано бяха повдигнати обвинения срещу служители на предприятието на олигарха, замесени в злоупотреби. И въпреки че случаят (както обикновено в такива случаи) падна върху корумпираната украинска съдебна система, това е един от многото примери за факта, че поне на ниво правоприлагащи органи беше възможно да се създаде функционална и независима инфраструктура, насочена за преследване на корупционни престъпления. Тази ситуация най-добре се илюстрира от думите на първия ръководител на НАБУ Артьом Ситник в колонка за портала «Український інтерес»: „Антикорупционната реформа, която започна през 2014-2015 година, беше началото на трансформацията след Майдана с определени законодателни инициативи. Фактът, че при тези трудни условия беше създадено антикорупционното бюро (НАБУ), прокуратурата и съдът, е голям успех. От началото на дейността на НАБУ до ден днешен наблюдаваме безпрецедентно желание да ни унищожат. Очевидно причината за това е поредица от разследвания срещу високопоставени служители – тези лица, които преди са били считани за недосегаеми”.
„Намаляването на корупцията в Украйна след Евромайдана се доказва например, от годишните рейтинги на организацията Transparency International, която е специализирана в изследването на този феномен. През 2021 година Украйна беше на 122 място, докато преди осем години – на 144 място. Това е значително подобрение от гледна точка на интересите на държавата, но все още е недостатъчно от гледна точка на евентуална интеграция в Европейския съюз (тъй като този резултат все още е по-лош от страни като България или Румъния, които затварят класацията на държавите от ЕС).
Силата в армията
Въпреки че от 24 февруари тази година се води пълномащабна война, всъщност конфликтът е от осем години, през които украинската армия се изграждаше от нулата и натрупваше боен опит. В края на управлението на президента Янукович силовите структури, както и цялата държава, бяха в състояние на разпад. Резултатът беше практическата беззащитност на държавата срещу руската инвазия през 2014 година и необходимостта да се разчита на т.н. доброволчески батальони, създадени в първите месеци на войната с привличането на ветерани от самоотбраната на Майдана, но също и пенсионирани войници.
Тези формирования осигуриха на правителството в Киев необходимото време за реорганизация на силовите структури и създаване на истинска армия, която в момента преминава последното си бойно кръщение. През осемте години на войната в Донбас сред украинците израсна поколение млади офицери и компетентни ръководители, които имат голямо доверие в своите подчинени. Въплъщение на това подновяване е 48-годишният главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужний, който е цитиран от пресслужбата на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна:„Общият курс на реформиране на въоръжените сили на Украйна в съответствие с принципите и стандартите на НАТО остава необратим. И ключът тук са принципите. Промените трябва да настъпят преди всичко в мирогледа и отношението към хората. Бих искал да обърнете лицето си към хората, към вашите подчинени. Моето отношение към хората не се е променило през цялото ми служене.“
Така че онова, което каза бившият командир на американските сили в Европа генерал Марк Хертлинг, не са думи, хвърлени на вятъра. Впечатленията си от промените в украинската армия той коментира по време на обучението на полигона в Яворов, споделено в статия за сайта The Bulwark:„Програмата беше образователна, тренираше се всичко – от лични войнишки умения до операции на ниво батальон. Всичко се основава на опита от зоната на бойните действия в източната и южната част на Украйна. Нарастващата енергия в Яворов показва необходимостта от създаване на постоянен център за обучение по модела на програмите за обучение на американската армия в САЩ и Германия. През декември 2015 година Европейското командване на САЩ официално създаде Съвместна многонационална група за обучение, където американци, поляци, канадци, литовци и британци започнаха да обучават украински батальони като съвместни бойни групи.
Качеството на украинската армия се крие не само в силата на характера на нейните офицери и редови служители. Обновяването също изисква системни промени и те бяха направени от ProZorro. Това е електронна система за обществени поръчки, която в миналото беше една от най-корумпираните сфери в Украйна. ProZorro е игра на думи от украинското prozoro („прозрачно“) и на тази основа се основава решението: характеристиката на системата е пълна прозрачност на всички търгове, както и конкуренция на пазарни принципи. Само през 2015 година Министерството на отбраната заяви, че благодарение на електронизацията на системата са спестени 200 милиона гривни. Положителните последици от прилагането на новите решения обаче се усещат не само в армията, тъй като от 2016 година системата става задължителна за всички държавни органи, както правилно отбелязва Александър Находа, един от създателите на ProZorro, в интервю за портала EvoBusiness:„През 2016 г. Укрпоща беше такъв класически – в негативен смисъл, пример за обществени поръчки. Това означаваше корупционни скандали, неясни доставчици, ниска конкуренция. Когато пристигнахме си спомням добре, че в клоновете на Укрпоща не разполагаха с нищо – даже нямаха хартия, и клиентите сами си носеха всичко. Освен че успяхме да направим фирмата сигурна, всичко, което закупихме беше с високо качество и на едни от най-ниските цени на пазара. […] Най-важната ни задача беше да покажем, че е възможно да се действа по този начин и мисля, че успяхме в това.”
Обединена Украйна
Освен дълбока корупция и икономическа неефективност, Украйна дълги години страда от дълбоко социално разслоение, което руската пропаганда умело използва. Традиционното разделение на страната на “проруски Изток” и “проевропейски Запад” се оказа силно надценено, когато започна войната в Донбас. Въпреки че наистина много жители на Източна Украйна не симпатизираха непременно на поведението на протестиращите на Площада на независимостта в Киев, те очевидно не бяха съгласни с разрешаването на проблема с военна сила от страна на източния им съсед. Това стана поле за дълбоки промени в украинското съзнание, което се изрази например, в бързото нарастване на престижа на украинския език. Според проучване на фондация „Демократични инициативи”, проведено на 8 ноември 2021 година, 78,3% от гражданите смятат украинския език за свой роден език, а от най-младата група (18-29 години) интервюирани – 83,3%. Според преброяването от 2001 година този процент е 67,5%. Така едно от най-мощните оръжия, които Русия използва през последните 30 години за дестабилизиране на вътрешната ситуация в Украйна (например, чрез симпатизиращи им медии), губи силата си.
Езикът е ключов, но не и единствен елемент. По подобен начин подкрепата за присъединяване към Европейския съюз остава висока през последните години, като варира между 60% и 70%. А днес вече е 90%. Може да има много патос в думите, че украинците са единствените, които умират за знамето на ЕС, но те отразяват обществените настроения в страната. Украинският начин на мислене беше добре описан в интервю за украинското радио от Алексий Гаран – социолог от фондация „Демократични инициативи“: „Попитахме какво може да е по-добре за Украйна – демокрация или авторитарен режим при определени условия. Само 20% от анкетираните са за авторитарен режим. Но 54% смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление за нас. Това е важно, защото Украйна е в трудна социално-икономическа ситуация, има война, има враг, който води пропаганда, а и за съжаление, лобистите на Кремъл работят в нашето общество. Но ние видяхме, че мнозинството от украинците подкрепят демокрацията, гордеят се със своята страна и с украинското си гражданство и все още вярват, че трябва да вървим към Европа.“
Бъдеще
В края на юни Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия очертаха условията за статута на Украйна като кандидат за членство в ЕС, идентифицирайки седем тематични блока с ключови реформи в контекста на продължаване на европейския път на Украйна. За украинците последните осем години бяха време на титанична работа. Сега и в бъдеще ключът за украинците ще бъде не само да съхранят постигнатите положителни промени, но и да ги ускорят и подобрят след войната, когато повече от всякога опустошената страна ще има нужда от добре работеща и ефективна държавна машина.
Прев. от укр.
* Повзуча реформа дозволила Україні пережити початок війни, Європейська Унія вимагатиме ще більше, Реміґіуш Фальковський. Статията е превод от полски. Текстът е публикуван в рамките на проект за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia.Оригиналното й заглавие е “Pełzająca reforma pozwoliła Ukrainie przetrwać początek wojny”
**ДТЕК е най-големият частен инвеститор в украинската енергийна индустрия. Предприятията на компанията произвеждат електроенергия в слънчеви, вятърни и топлоелектрически централи, добиват въглища и природен газ, търгуват с енергийни продукти на украинския и чуждестранния пазар, разпределят и доставят електроенергия на потребителите и развиват мрежа от високоскоростни зарядни станции. ДТЕК е част от SCM, чийто акционер е Ринат Ахметов