Благодарение на настоящото правителство България все повече остава в задния двор на Европейския съюз, изграждайки стени от непрозрачност за българските граждани и далече от същинския европейски процес, в който днес всяка държава-членка търси заслужаващото за себе си геополитическо и геоикономическо стратегическо място. България не е сред тях!
Срещата на върха на НАТО в Анкара приключи. Оценката за нея е различна. Но нейният дух намери обективно отражение в заключителната декларация. В нея отново бе препотвърден непоколебимия ангажимент към колективната ни отбрана съгласно член 5 от Вашингтонския договор. Принципът на единство, солидарност и колективна сила остават в основата на мира, сигурността и просперитета за един милиард граждани, обвързани с Алианса.
НАТО декларира, че за да се противопостави на дългосрочната заплаха, която Русия представлява за евроатлантическата сигурност и стабилност, и на постоянната заплаха от тероризъм, съюзниците изпълняват ангажимента си за отбрана от Хага. През 2025 г. европейските съюзници и Канада са увеличили инвестициите си в основни отбранителни нужди с над 139 милиарда долара. Те осигуряват необходимите способности, като същевременно укрепва индустриалната база и устойчивост. В този контекст в Анкара бяха обявени нови поръчки на стойност над 50 милиарда долара и Алианса се ангажира да разширим колективния производствен капацитет и да работи с индустрията за ускоряване на иновациите. Един процес, в който се залага на сътрудничеството в отбранителната индустрия.
НАТО ще гради по-силна Европа като възпирането и отбраната на НАТО ще се основават на подходяща комбинация от ядрени, конвенционални и противоракетни отбранителни способности, допълнени от космически и киберактиви. Ще се акцентира на интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана, безпилотни системи, авангардни технологии и разузнавателни способности. Върви разработване на оперативно съвместим трансатлантически облак за водене на бойни действия и внедряваме мощни модели с изкуствен интелект.
НАТО ще продължи да подкрепя Украйна в защитата на нейната свобода, суверенитет и териториална цялост. Европейските съюзници и Канада понастоящем финансират по-голямата част от помощта за сигурност на Украйна чрез двустранни и многостранни средства. Съюзниците подчертават, че тази подкрепа трябва да бъде справедлива, предвидима и устойчива в дългосрочен план. За 2026 г. съюзниците обещават 70 милиарда евро за военно оборудване, помощ и обучение за Украйна и потвърждават суверенните си ангажименти за поддържане на поне еквивалентни нива през 2027 година.
________________
Както става ясно от написаното по-горе, cрещата на върха на НАТО в Анкара е много важна, защото на нея бяха очертани контурите на новата архитектура на сигурност в Европа. В тази връзка си позволявам да констатирам, че присъствиетo нa българската делегация не произведе абсолютно никакви новини. По-стряскаща обаче е пасивната ни позиция в контекста на проведените срещи и панелни дискусии в рамките на въпросната среща на върха на НАТО. В тази връзка два кадъра, разпространени в социалната мрежа от румънското министерство на отбраната, предизвика въпроса ми: Къде е България? Та въпросните два кадъра отразяват две от дискусиите по време на форума в Анкара. Става въпрос за срещата на Трансатлантическото сътрудничество в отбранителната индустрия (Transatlantic Defense Industrial Cooperation), по време на която са обявени инвестиции за 2.8 млрд. долара в отбранителния сектор. От този кадър (липсва българското знаме, онагледяващо участниците) става ясно, че българско представителство липсва. На втория кадър се вижда, че българското знаме и българският министър на отбраната липсват и на т.н. Церемония по съвместно подписване (Combined Signing Ceremony) на приетата историческа икономическа рамка за покупки в отбраната. Срещата е проведена под егидата на заместник-секретаря на НАТО – северномакедонката Радмила Шекеринска. И тук българско представителство няма, но на електронното табло добре се виждат цветовете на знамената на балтийските републики, Северна Македония, Черна Гора, Хърватия, Гърция, Турция и Румъния.
България не се вижда и сред участниците в панелната дискусия „Деца, технологии и сигурност“ на срещата на върха на НАТО. Въпросната дискусия е организирана от първата дама на Турция Емине Ердоган за съпрузите и съпругите на държавните и правителствените ръководители. Доколкото публично известно е, че българският премиер бе придружен от съпругата си и би трябвало тя да вземе участие във въпросната панелна дискусия. Темата на форума се оказва също много важна в контекста на общата сигурност – „Деца, технологии и сигурност: Защита на следващото поколение“. Тема, която поставя във фокуса едно от най-новите измерения на сигурността – безопасността на децата в дигиталната среда. По време на панелната дискусия са били обменени опит и добри практики относно рисковете, произтичащи от дигитализацията, социалните мрежи, онлайн експлоатацията на деца, манипулациите в интернет и необходимостта от международно сътрудничество. , че изграждането на безопасна дигитална среда е обща отговорност на цялото човечество, която не може да бъде решена от една държава самостоятелно. Затова акцентът е бил поставен върху обмена на опит, международното сътрудничество и координираните политики. Особено внимание е било отделено на турската инициатива за Конвенция за правата на детето в дигиталния свят. Според изложената позиция Турция възнамерява да продължи да развива тази инициатива като международна рамка, насочена към: защита на децата в интернет; ограничаване на всички форми на дигитална експлоатация; гарантиране на здравословно психическо и социално развитие; създаване на безопасна цифрова среда. Това показва, че форумът в Анкара не е изолиран протоколен акт, а част от по-широко международно сътрудничество между първите дами и съпрузите на държавни лидери по теми с обществено значение. Сигурността вече не се измерва само с военни способности. В дигиталната епоха защитата на децата от онлайн заплахи, манипулации, експлоатация и вредно съдържание се превръща в ново измерение на националната и международната сигурност. Това изисква международно сътрудничество, обмен на добри практики и общи политики, които да гарантират безопасно дигитално бъдеще за следващото поколение. (В тази връзка само ще вметна, че проектът на ГЕРБ/СДС по темата го определям за своевременен и актуален.)
Равносметката! Вие случайно да сте чули официална информация от правителствения пресцентър за резултатите от българското участие в срещата на върха на НАТО? Не сте чули! Не сте чули за наше участие нито в Срещата на Трансатлантическото сътрудничество в отбранителната индустрия, нито в Церемонията по съвместно подписване (Combined Signing Ceremony) на приетата историческа икономическа рамка за покупки в отбраната, нито за участие на съпругата на премиера в панелната дискусия „Деца, технологии и сигурност: Защита на следващото поколение“. Добър повод да се запитаме: Къде е България? Ще ви отговоря! Благодарение на настоящото правителство България все повече остава в задния двор на Европейския съюз, изграждайки стени от непрозрачност за българските граждани и далече от същинския европейски процес, в който днес всяка държава-членка търси заслужаващото за себе си геополитическо и геоикономическо стратегическо място. България не е сред тях!
