Апостоле, тежък е грехът на онези, които пръскат Тъмнина, а вчера грабеха от Светлината ти! Не пощадиха светостта на твоето име и с мръсни ръце посегнаха на паметта ти. Те, които удобно предпочитат да се крият в Тъмнина, защото само тя е тяхното спасение, и във вчерашния ден не се отказаха да съдят другите, посягайки на твоите думи за “чиста и свята република”! Кажи ми, байо, как човек, който не може да опази себе си от пороците на Времето, има смелостта да ругае другите? И така ли се работи за отечество – да виждаш само чуждите “кривини”, а да не искаш да чуеш за твоите? Нали ти казваш, че трябва “на драго сърце да обичаме оногова, който ми покаже погрешката, инак той не е нам приятел”. “Па да се поправим и всички да вървим наедно”? Защото знаеш, “дела трябват, а не думи”!
Апостоле, „нашето драгоценно отечество (ще) се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи”. Вчера ние, нашите деца и внуци, чухме най-лошия съвет – “да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни”?! Ами тогава защо са всеки път тези дни на почит и поклонение пред саможертвата? За да се пъчи някой като държавен глава и да декламира онова, което си завещал на поколенията? Ами Паисий? Защо “един монах тъмен, непознат и бледен” написа „История славянобългарска”? За да докаже добродетелите на българския род – неговото достойнство чрез славната му история. Нали и по времето на Паисий, и по твоето време няма българска държaва, няма български държавен глава… Единствено – народът, и неговото чувство за национална чест и достойнство!
Апостоле, ние ще продължим да говорим за миналото, защото то е нашата политическа история. Ще повтаряме твоето име и ще разказваме за саможертвата ти. Така децата ни и техните деца, и на техните деца децата, ще черпят достойнство и национална енергия. Този е начинът да се научим и да продължим да вярваме в себе си, когато преодоляваме трудности и когато побеждаваме в “битките”. В най-тежките времена сме вземали и ще вземаме “назаем” от твоето достойнство, така както го е правил Паисий, за да вразуми “неразумните юроди” със спомена за Крум Страшний и за Кирила и Методия. Затова не е вярно, че „свобода и достойнство нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем”. Свобода и достойнство се наследяват и предават от поколение на поколение, така както баща на син е предавал твоето име! За да го пази чисто и свято като ценност, и като извор на сила и кураж. Защото достойнството на един народ е в историческото познание. А твоята свобода, чистота и чест, Апостоле, са “маята”, с която заквасваме всяко следващо поколение. Така е било и така ще бъде – тази “мая” създава Човеци, които ще продължат да се учат от теб как да служат на Българското, без да са слуги на чужди интереси.
Апостоле, днес „нашето драгоценно отечество (ще) се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи”. Аз смятам, Апостоле, че не е достоен да се докосва до името ти oнзи, който използва словото, за да тиранизира с деспотичен тон гражданите на една европейска държава, който похити разделението на властите, посегна на тяхната независимост и постави себе си над конституцията в парламентарната република. Затова аз се обръщам към теб като към свят човек: “Опази България от безбожници, които се опитват да излъжат народа ни с неверни и фалшиви думи, родени от Тъмнината на задкулисието!”
Апостоле, твои са последните думи, изречени преди Бесилото: “Боже, опази България!” Нека тяхната сила да ни застигне…
