Тези дни, ако има нещо, с което не спира да се занимава умът ми, то е как COVID-19 успя да разбуди съзнанието на българите и върна вярата в държавата и в силите на нацията ни. От десетилетия очаквам да се случи това – целта на държавата да съвпадне с целта на всеки един от нас. А ето, че днес с общи усилия ще трябва да опазим най-ценното – здравето и живота. Неочаквано коронавирусът ни направи участници и свидетели как във време на непреживяно до този момент изпитание може да се завърне вдъхновението, да се отприщи потенциала, да се преодолее разделението и да се възстанови вярата, че само заедно можем да успеем. В този смисъл, българската икономика показа завидна гъвкавост и много от производствата се пренастроиха на “военни релси”. В тази ситуация някои производства, след задоволяване на нашите потребности в битката с коронавируса, може да направят пробив на пазари, което ще е нещо позитивно в условията на криза и след нея. Добре се справя и образователната ни система, която много бързо се адаптира към он-лайн обучението, а учителите реагираха адекватно на новата ситуация. Науката излезе извън стените на БАН, за да влезе в реалната си роля да работи заедно с държавата. Подлаганата на критика и ежедневно обсъждана система на здравеопазването пренастрои базовите си възможности, а медицинските кадри спечелиха доверието на гражданите, които оценяват тяхната саможертва в битката със заразата.
Тази криза е с много предизвикателства и за човешкото мислене, предизвикано от вирус, който следва непрогнозируемо и непознато до сега поведение. Във фокуса на обществото са вече личности с друга ценностна матрица, за които досега можехме само да мечтаем. Политиката и държавността вече не са място за хора, които не умеят да владеят емоциите си, свикнали са със стереотипите и клишетата в публичното говорене, и които слугуват на политически предразсъдъци. Които не разбират каква е разликата между това да имаш различно мнение и да се противопоставяш на различното мнение. Както и онези, които отдавна са преминали границата, която ги е изхвърлила на брега на „махленското” присъствие в политиката. Днес докато премиерът Борисов, правителственият екип и оперативният щаб демонстрират страхотен държавнически и експертен хъс, опозицията като БСП продължава да обслужва безмислена “опозиционност” или да мълчи като коалиционните им “десни” партньори от последните избори. Затова в тази криза и след нея, много политически субекти няма как да са активна част от формирането на ново национално политическо поведение. Тази криза показва в момента колко катастрофален е ценностния разлом между действащите държавници и политици и онези, които мечтаят да разтурят държавата и да се доберат до властта. Толкова голям, че всяко сравнение изглежда невъзможно!
През 2010 година в София, бе организиран семинар с участието на професор Едуард де Боно – авторът на латералното мислене. Една от сюжетните линии в неговото изложение беше как по-ефективно да се работи в условията на криза. Тогава той свърза решаването на проблеми с „движението напред” и го обясни с използването на нови идеи, но и c подобряване на “изморените” идеи, които Де Боно ги определи като “промяна на онези идеи, които в един момент се износват и вече не могат да ни служат”. Затова днес в публичния фокус са правителството, оперативният щаб, всички на първата линия и лицата, които генерират идеи и притежават друга ценностна матрица. След като достатъчно дълго едни вече “излишни” хора, бяха приватизирали публичната среда с “изморени идеи” и проповядваха враждебност към държавата и управлението, сега в тази безпрецедентна ситуация правителството ги опроверга, демонстрирайки жизненост на българската демократична държава. Неща, за които само сме чели – и по-младите, и по-възрастните, днес се случват пред очите ни. Като например, упражняването на власт в условията на пандемия и на тежка международна криза. Kато всяко такова изпитание, битката с коронавируса отприщи креативността. Впечатлена съм от това колко много пъти на ден днес чувам някой да казва, че първо трябва да помогнем на държавата, за да може после тя да помогне и на нас. Някак се сетихме за онези думи на американския президент Джон Кенеди: „Не питай какво може родината ти да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за родината си.“
Без съмнение, след здравната криза ще дойде и икономическата. След COVID-19 бизнес средата ще е различна. Но аз вярвам, че българската икономика ще оцелее с бързи темпове. Затова е нужна повече креативност от сега и прагматично преодоляване на първите проявления на тази криза,. Най-важно е сега да бъде опазена работната сила. Затова не разбирам онези представители на бизнеса, които побързаха да изразят негативното си мнение за мярката 60/40 и заявиха, че ще освобoдят персонала и ще пратят хората направо на борсата. A тези хора не са просто работници или служители, те са значими и уникални за техния бизнес, защото са придобили и вече притежават определени познания и умения точно за него. Ако до днес тези хора са били на страната на собствениците, произвеждайки определен продукт, то днес същите тези собственици трябва да са на страната на хората. Защото в тази ситуация може да се види кой от тях има интерес да запази качествената работна сила, тъй като човешкия ресурс трябва да бъде съхранен за времето след здравната криза.
Средата днес се развива динамично. На фона на глобалната криза българското правителство трябва да е готово с различни сценарии за действие, дори и за най-негативния, но да се опази функционирането на държавата. Разбираемо е, че една от основните му задачи е разработването на различни механизми за неутрализиране на вероятни последващи верижни реакции, като например, да не спрат някои плащания и хората да не могат да си плащат сметките и т.н. Затова във фокуса е както политиката на разходите, така и политиката на приходите. В тази връзка много отговорна е задачата на финансовия министър Горанов, който трябва да постигне справедлив баланс между бизнеса, бюджетите на семействата и държавата. Но никой не бива да си мисли, че ситуацията ще е без последствия за него, за семейството му и за неговия бизнес. “Щетите ще бъдат поголовни – и за здравето, и за икономиката”, каза тази сутрин генерал-майор Мутафчийски. Всички ще трябва да понесем щетите, защото така е справедливо. За да ги преодолеем ни е нужно обединение, а не разединение. И никой не трябва да търси изгода само за себе си или да извлича политически дивиденти. В сегашната криза са важни здравето и живота на хората. И доверието между тях и държавата.
Cещам за Емерсън, който казва, че на хората трябва да се вярва, тогава и те ще са верни. Днес доверието между властта и хората се зароди някак спонтанно и продължава да се доказва на фона на неизвестния развой на здравната криза и на глобалната несигурност. Свидетели сме, че на подобно доверие не успяват да се противопоставят нито популистите, нито трудностите, нито песимизмът. Защото народът ни бързо разбра, че е дошло време за солидарност и единение с държавата, тъй като няма държава, която може да оцелее разделена. Както и никоя държава не може да просъществува без йерархия, бeз баланси, без управляващи и управлявани. А и истината не е ли, че никой от тях самостоятелно не може да я представлява, а само заедно? И пак заедно ще трябва да продължим да я изграждаме. Дошло е време да си спомним, че освен всичко друго, нацията е и морална общност. Затова трябва да изгладим кривата на недоверието и да отворим сърцата си за най-доброто, но и…. да се заобичаме като народ и държава.
БЪДЕТЕ ОТГОВОРНИ И ОСТАНЕТЕ У ДОМА!
