Теми

Популярни

ПРОКУРАТУРА, ОТВОРЕНА КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ И БОЛКИТЕ НА ХОРАТА

мястото на прокуратурата

Да, настоящата българска конституция не е “свещена крава”, която никой не бива да пипа! В нея вероятно има какво да се доразвие или промени. Но няма как да не напомня, че тя е първата демократична конституция, която отразява всички промени на един успешен демократичен процес през последните тридесет години. А конституцията е основен закон и всяка промяна трябва да е резултат на обществен консенсус. Вярно е, че не съществуват ограничения относно иницииране на дебати, свързани с едно или друго предложение за конституционни промени. Но според мен, възобновяването всеки път на темата за Велико народно събрание е свързана най-често с конюктурни политически мераци. А и ако се доверя на казаното от конституционалиста Борислав Цеков, то авторите на настоящата конституция са предвидили „процедура за конституционни промени така конструирана, че да не може едно агресивно, радикално малцинство да натрапва волята си на цялото общество. Да не може улицата и групи, които протестират по една или друга тема, да налагат със силата на натиска на цялото общество конституционния модел, в който да живеем”.

Вчера президентът обяви, че ще подпише указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и че няма да се поддаде на натиска да наруши конституцията, като откаже да подпише. Навярно има предвид групата около ДеБъ, ДСБ, приближените им НПО-та… и за по-накратко – “един политико-олигархичен кръг”(по думите на Иван Гешев). Президентът обяви още, че започва широк обществен дебат за “цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото й в съдебната система и връзките с други институции”. Подчертавайки, че “в българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му”, президентът обяви, че ще инициира разговори за промени в Конституцията. Така че на дълго подмятания протестен “слоган” на професионално протестиращите “граждани”, както и на настояването на БСП (по различни поводи) главният прокурор да се назначава от президента, същият откликна с това президентско изявление. Между другото, вие продължавате ли да вярвате на обещаното от българския президент по време на предизборната му кампания:”Аз съм привърженик на парламентарната република и не се боря за увеличаване на правомощията?”

Спомняте ли си за проучването “Какво (не) знаем за главните прокурори на държавите-членки на ЕС” на “Отворено общество” – клон София, с автор – екип с ръководител доц. Иванка Иванова? За него стана дума в моята статия “Какво (не) знаем за главните прокурори в ЕС?” Та в това проучване се казва, че “днес обвинението (прокуратурата) е основна държавна функция във всички държави-членки на ЕС”. Няма значение дали прокуратурата е част от изпълнителната или от съдебната власт, защото тя има относителна самостоятелност при вземане на решения. За Венецианската комисия е еднакво приемливо мястото на прокуратурата да е част от изпълнителната власт, както е в Англия, Германия и др., или да е отделен независим орган, както е във Франция, Румъния и др. У нас тя е част от независимата съдебна власт, но е самостоятелно юридическо лице. При всички тези модели, както и при българския, не се допуска намеса на изпълнителната власт – дори когато прoкуратурата е част от нея.

И тъй като президентът споменава за дебат върху цялостния модел на прокуратурата, няма как да не засегна отново темата за избора и назначаването на главния прокурор. Процедурата по издигане на кандидатурата и избора, така както бе реализиран в български условия доказа, че в условията на крехката ни и уязвима демокрация, правителството взе правилно решение като се отказа от правато на министъра на правосъдието да предложи кандидат, тъй като предвидливо е оценило, че това ще отовори вратата към други спекулации – изпълнителната власт си избира “наш човек”. Така че, ако нещо трябва най-спешно да се направи в парламента, е да се заличи тази последна промяна, тъй като е неработеща. Сегашната практика професионалната общност да издига кандидатурата за главен прокурор се оказа успешна. А назначаването с указ на президента е конституционно задължение, с което се реализира една допълнителна възможност за постигане на обществен консенсус, извън трите власти и с участието на държавния глава. И според Венецианската комисия назначаването може да се извършва или от законодателния орган или от президента, както е в нашия случай. Не се изключва и възможността правителството да участва, дори ако прокуратурата е отделно. Ако правителството иска да има някакъв контрол, предвид важността на наказателната политика, Венецианската комисия е на мнение, че това е разумно. Тя смята също, че ако законодателната или изпълнителната власт се включат в процеса по назначаването, това дава големи гаранции за демократичната легитимност, като същото се отнася и за мнението на професионалната общност.

Малко преди това казах, че българската демокрация е крехка и уязвима. Имах предвид съществуването все още – дори след тридесет години демократичен преход, на агресивни опити за влизане във властта не по правилата и не чрез избори, а чрез натиск на улицата. За голямо съжаление, много от българите все още се надяват неспазването на законите и несъобразяването с правилата да продължи. Нещо повече, не са много честните политици и достойните държавници, които безрезервно са се посветили на гражданите и на държавата, така че да им се доверим безрезервно. Усещането е, че не за всички служенето на закона и на конституцията е въпрос на чест. Типажът на Бай Ганьо е най-често срещаният. Затова много българи днес се питат на кого да се доверят? В този контекст, мястото на прокуратурата е предвидено от конституционния законодател – в съдебната власт. Защото само така могат да бъде париран всеки опит за нейното овладяване и за използването й за нетипични цели, каквито са политическите и партийните.

Не е вярна тезата, че “над главния прокурор е само Господ”. Неговият авторитет олицетворява държавността и принципа на независимост на държавното обвинение и не позволява намеса на политически фактори. Има нужда от засилване на отчетността пред парламента, на отоворността и проверяването на главния прокурор. Намаляването срока на мандатност не би било препоръчително, защото в споменатато проучване се посочва значението на по-дългата мандатност, което положение е подкрепено и от Венецианската комисия. А в случай, че прокуратурата бъде извадена от съдебната власт и отиде към изпълнителната, това дали е по-добър вариант? Дали ще може да съхрани независимия си характер и да се пребори с корупцията по висшите етажи на властта? Но така ще се появи и още един проблем, свързан с нарушаването на баланса между трите власти, което ще се отрази на формата на държавно устройство. Такава конституционна реформа може да бъде осъществена само от Велико народно събрание. А аз имам основания да съм скептична.

Ако ме питате кое е това, което предизвиква периодически темата за конституционни промени, засягащи конкретно прокуратурата, ще ви кажа. Целта е да бъде предизвикана несигурност и блокиране работата на държавното обвинение. Според мен в момента няма такава необходимост, а по-скоро има определени политически интереси. Най-добре ще е, ако оттук-нататък се случи това, което преди време чух от Иван Гешев да казва: ”Прокуратурата е в най-добрата си кондиция от когато и да е. Има неща, които трябва да се запазят и надградят, като се промени това, което има нужда да се промени. Не е добре да се започва отначало. Искам прокуратура, която да е отворена към проблемите и болките на хората”.

error: Свържете се с автора за разрешение!!