Изкушението да се преговаря с Русия на цената на капитулацията на Украйна съществува, каквото и да говорят
Петро Герасименко, Zahid.net
Сега много се говори за преговорите на Украйна с руския агресор, които може да започнат в близко бъдеще. В дипломатическите кръгове и сред политическите лидери по света се изразяват различни формати за постигане на споразумение. И, честно казано, някои от тях са много близо до изпълнение на значителна част от исканията на Кремъл. Изглежда светът се е объркал и е забравил кой е агресорът и кой жертвата в руско-украинската война. Във въздуха от първата половина на 21 век отново се усеща мирисът на Мюнхен**.
Мюнхенският заговор от 1938 година се превърна в класически символ на успокояване на агресора и ужасна грешка на западните демокрации, представлявани от Англия и Франция. Официален Киев редовно апелира към това историческо събитие, опитвайки се да убеди съвременния свят, че задоволяването на апетитите на Путин за сметка на Украйна е много лоша идея, която ще има драматични последици. Но не всеки знае тънките и понякога изключително цинични дипломатически нюанси, предшестващи Мюнхенския заговор. Лидерите на свободния свят по това време считат за морално приемлив и изгоден вариант да плащат значителна част от територията на Чехословакия за опазването на мира в Европа.
След като Третият райх извършва аншлуса на Австрия през март 1938 г., Хитлер насочва вниманието си към Чехословакия. Чехословакия е създадена през 1918 година. Това беше относително икономически развита държава с ефективни демократични институции. Но включваше земи, обитавани от различни етнически малцинства. Едни от тях бяха судетските немци. Фюрерът, който изложи идеята за обединяване на всички германци в Райха, презря държавните граници в Европа, установени след Първата световна война. И преди да се впусне в етапа на „разширяване на жизненото пространство“, той постави за цел на всяка цена да включи в нацистката държава териториите, населени предимно с германско население.
През ноември 1937 г. по време на частна среща между бъдещия британски външен министър лорд Халифакс и германския райхсканцлер Адолф Хитлер английският политик намекна, че Лондон няма да възрази по принцип, ако Райхът иска да включи Австрия, Чехословакия, Гданск и Полска Померания. Но при условие, че тези териториални промени станат мирно. Впоследствие тази непублична позиция стана основа на политиката на успокоение.
След присъединяването на Австрия към Райха в Чехословакия, по указание от Берлин, рязко се активизира екстремистката дейност на Судетската немска партия, ръководена от Конрад Хайнлайн. Първоначално тази политическа сила се застъпва за национална автономия на германското малцинство. Но постепенно започва да издига все по-радикални лозунги, чието изпълнение застрашава основите на съществуването на самата Чехословашка република. В териториите, населени с германци, започнаха бунтове и погроми. Хората на Хенлайн, в тясна координация с Райха, създадоха в световните медии изкривен информационен фон, сякаш в Чехословакия се преследват и убиват германци.
В тази ситуация Прага разчита на подкрепата на западните съюзници. На първо място Франция, с която тя имаше договор за съюз и приятелство. Но вместо това през пролетта на 1938 г. тя получава силна препоръка от Лондон и Париж: да направи възможно най-много отстъпки на судетските немци. Всъщност преговорите на Хенлайн и неговите сътрудници с правителството на Чехословакия са инсцениран спектакъл. Основната цел на Судетската германска партия не беше намирането на компромиси, а забавянето на времето и окончателното присъединяване на територията към Третия райх.
Дипломатическият път към мюнхенския позор започва от момента, в който политическите елити на Великобритания и Франция, макар и с известни угризения на съвестта, вътрешно решават за себе си, че даването на Третия райх на част от териториите, населени предимно с германци, е достойно заплащане вариант за запазване на мира. Това означава, че правителството в Прага трябва да бъде притиснато да постигне разбирателство с германското малцинство на всяка цена. В частни преговори, свързани със събитията в Чехословакия, британците и французите многократно се оплакват, че „самите чехи са виновни за проблемите си, защото са твърде непримирими към германските искания“.
Разбира се, понякога съвестта на политиците от западните демокрации се събуждаше. Тя измъчваше французите малко по-често, тъй като те все още бяха свързани с Прага с отделен договор. По време на френско-британските преговори в Лондон на 18 септември се обсъжда въпросът: как да се отговори на пряката заплаха на Хитлер да започне война и да отнеме със сила Судетската област от Чехословакия. Британският премиер Невил Чембърлейн заяви, че самият президент на Чехословакия Бенеш е отговорен за кризата, тъй като винаги е изоставал, а не е изпреварвал развитието на събитията. Френският премиер Едуар Даладие, от друга страна, отговори: „Винаги е много деликатен въпрос да предложиш на приятел и съюзник да ампутира крака си“.
Французите обаче също нямаха особено желание да се бият с Райха за „някоя далечна страна“. Така много скоро и двете страни намериха общ език. И на следващия ден те изпратиха обща нота до Чехословакия, която настоятелно препоръчваше всички земи, населени със судетски немци, да бъдат дадени на Хитлер. Както се обяснява в бележката, републиката трябваше да направи това за свое добро. И за да утешат Прага поне малко, Франция и Великобритания обещаха да предоставят на чехословашката държава гаранции за сигурност в новите й граници. Остават единадесет дни до официалното подписване на Мюнхенското споразумение, което се състоя в 1 часа сутринта на 30 септември.
След съгласуването на окончателния текст на Мюнхенското споразумение чехите, които чакат решението на великите сили в хотелската стая, са посетени от членове на британската делегация. Те недвусмислено заявиха: ако Прага не приеме споразумение за доброволно прехвърляне на част от територията си, тя самостоятелно ще изясни отношенията си с германците. Още след ратифицирането на документа чехите попитаха: очакват ли страните, подписали Мюнхенското споразумение, някакъв отговор. Вместо това генералният секретар на френското министерство на външните работи Алекс Леже заяви директно: „Суперсилите приемат за даденост, че техният диктат ще бъде приет.“
При пристигането си в Лондон британският министър-председател Чембърлейн се обърна към ликуващата тълпа. „Разработеното сега решение на чехословашкия проблем според мен е само прелюдия към едно по-широко споразумение, което ще донесе мир на цяла Европа“, каза уверено британският политик. Той беше посрещнат с бурни аплодисменти и светъл прием в Бъкингамския дворец. Френският премиер Даладие се върна от Мюнхен в по-лошо настроение. Но и френското общество прие абсолютно положително предателството на своя съюзник Чехословакия. В края на краищата по този начин, според него, беше възможно да се предотврати ужасна война. Французите и англичаните обаче не трябваше дълго да се радват.
В наши дни призраците на Мюнхен също преследват душите и умовете на много политици. Изкушението да се преговаря с Русия с цената на капитулацията на Украйна съществува, каквото и да говорят. А илюзията за дългосрочен стабилен мир в замяна на територия и други критични отстъпки на агресора замъглява ума. Ако голям брой политици от световна величина внимателно избягват думите „война“ и „руска агресия“, това означава, че те отказват да възприемат истината. Винаги е лесно да се върви по пътя, довел до позора на Мюнхен. Но радостта от подобни сделки с дявола е краткотрайна и завършва с болезнено връщане към реалността.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – ЗАПАХ МЮНХЕНА. Спокуса домовитися з Росією ціною капітуляції України існує, що б там не говорили, Петро Герасименко, Zahid.net
**Мюнхенското споразумение от 1938 година е споразумение, съставено в Мюнхен на 29 септември 1938 година и подписано на 30 септември същата година от премиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие, райхсканцлера на Германия Хитлер и премиера на Италия Мусолини. Споразумението уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия. Широко известно е също като Мюнхенски сговор.Според повечето историци това споразумение отваря пътя към Втората световна война. С тази публикация авторът Петро Герасименко прави паралел между онова събитие и евентуалната хипотеза – за края на войната в Украйна да бъде приложен същия подход, което ще означава капитулация на Украйна.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
