В средата на 1908 г. настъпва удобен политически момент България да обяви своята независимост. “Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска”, се казва в Манифеста към българският народ, провъзгласен от княз Фердинанд. Това е една много тържествена церемония, която протича в църквата „Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Велико Търново. На хълма Царевец са посрещнати министрите и княз Фердинанд. Цялото търновско гражданство е там. Самата церемония е извършена от българския екзарх, като глава на българската църква. Тъй като все още не е имало царска корона, той поставя своята тиара на главата на Фердинанд и по този символичен начин е даден знак за възстановяването на българската държавност. Българският княз е провъзгласен за български цар. Издаден е специален манифест, който предварително е подготвен от министър-председателя Александър Малинов, докато всички чакат Фердинанд да пристигне от Виена. С манифестa cе обявява, че се възстановява българската държавност, а България е Царство. Подчертава се и другият акт на национално обединение – Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 година.
Манифест към българския народ
„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]“.
Стара Загора е един от първите градове в България, който Цар Фердинанд посещава броени дни след обявяването на Независимостта. На 25 септември 1908 г. той пристига в Стара Загора. Преди това, още на 22 септември Общинският съвет в Стара Загора начело с кмета Йовчо Хитров обявяват решението си – Станционната градина да бъде наречена градина „Цар Фердинанд I”. Изпращат му поздравителна телеграма с решението си и явно заинтригуван от вниманието, той решава да посети Стара Загора. Посрещнат е много тържествено от всички старозагорци. Градът е бил украсен с българския трибагреник. Триумфална арка е имало в района на Станционната градина. Цар Фердинанд е посрещнат от първия старозагорски митрополит Методий – негов личен приятел, който отслужва благодарствен молебен за здравето на българския народ и на българския цар.
Честит празник на Независимостта!
