Вярата стана основа на идеологията на режима на Путин
Петро Герасименко, Zahid.net
Московският империализъм е тясно свързан с московския православен шовинизъм. Войнствената антизападна реторика, необоснованите претенции за световна месианска роля и оправданието за териториална експанзия хармонично съчетаха руската политика и религия в едно цяло. Московската патриаршия е не просто религиозна институция, но и рупор на идеологическата пропаганда, ефективен инструмент за разпространение на руското влияние в света.
Московското православие отдавна създаде идеологическа платформа за оправдаване на агресивната политика на Кремъл. Още след падането наза Византийската империя в съзнанието на някои религиозни дейци от тогавашното Московско княжество на границата на XV-XVI век възниква концепцията за „Москва като Трети Рим“. През 1453 г. столицата на Византийската империя Константинопол е превзета от турците. Сред всички православни държави, които фактически са загубили своята независимост по това време, Москва изглежда е най-добрият кандидат за ролята на формален наследник на империята.
Идеята за „Москва като Трети Рим“, формулирана от местното православие, се хареса на московските управници. В края на краищата тя ги свързваше с мощните империи от миналото. И предостави официално оправдание за експанзия и претенции върху земите на съседните държави. Московският цар, а след това и императорът, е изобразен като „покровител на всички православни“. И тъй като много православни живееха извън териториите на Москва, в главите на кремълските управници се зароди непреодолимо желание за тяхното „освобождение“ и обединение в границите на една държава.
Изкуствената корекция на историята на Московия през 18 век, извършена с цел да се консолидира връзката й с Русия, трябваше да потвърди допълнително териториалните претенции на новосъздадената империя. Опирайки се на фантастични, исторически погрешни концепции на московското православие, правителствените среди на Руската империя с ентусиазъм откриват идеите на панславизма. „Славинофилството“ е великодържавно понятие и монархическа доктрина на Руската империя, като официалната държавна идеология се основава на формулата: „самодържавие, православие, национализъм“.
„Загрижеността“ за съдбата на православните на Балканите, Русия оправдава войните с Турция и желанието за установяване на контрол над Босфора и Дарданелите през 18 и 19 век. Намерението да поеме попечителството над Йерусалим се обяснява с желанието да се защитят светите християнски места. Глобалното ниво на московския експанзионизъм винаги е разчитало на религиозния фактор. Московската официална църква благослови агресивните планове на правителството. Близкият съюз между Кремъл и Московската патриаршия е исторически феномен, който съществува от поне половин хилядолетие.
Московското православие служи на империята не само за агресивна външна политика. Помогна за русификацията и асимилацията на покорените народи. Лиши ги от собствена идентичност и национални елити. Изкуствената идея за „братски народи“ произлиза от православно-московската концепция за „Русия, Украйна и Беларус“ като единна Русия. С него Москва искаше да се асоциира с историческо наследство, към което няма отношение. А също и да нивелира идеята, че украинците и беларусите са отделен народ. Контролът върху Киевската митрополия, установен чрез корупция през 1686 г., е важен за вътрешното укрепване на империята и превръщането на „Одържавената религия” в мощен инструмент за циментиране на „Руския мир“.
Московското православие и неговите поддръжници от украинската среда, които бяха изкушени от идеята за изграждане на православна империя, изиграха важна роля в ликвидирането на центъра на украинската държавност – хетманството. Манипулативното призоваване към единна вяра с московския православен цар имаше за цел да унищожи стремежите за независимост на украинския народ. Да го приобщи трайно към границите на империята. Налагането на анатема на Иван Мазепа (привърженик на отделянето от Москва) е символичен акт на анатема на всички украинци, които са имали „греховни мисли“ за независимостта. Малък брой украински въстания срещу московското владичество до началото на 20 век също са влияние на религиозния фактор. Московската църква, която тотално доминираше в Украйна, изигра важна роля в духовната и идеологическа консолидация на украинската нация. Манипулирайки тезата за уж единната „православна вяра“, тя се опита да представи всяка идея за борба с „братския руски православен народ“ като нещо неприемливо и греховно. Можеше да се пролее кръв само за имперските амбиции на Русия. Но не и за независима Украйна.
Идеологическото влияние на московското православие частично отстъпи в сянка по време на съществуването на СССР. Православният шовинизъм временно отстъпи място на комунизма. Комунистическата идеология също беше вид религия със собствен култ, идеология и водачи. С борбата срещу „буржоазния национализъм“. С единен „съветски народ“ като нова историческа реалност. И с претенции за световно господство. Той абсорбира предишното имперско творчество, съчетавайки го с класови теми и култа към „голямата победа“. Разпадането на СССР не доведе до крах на руския империализъм. Смениха се само основните идейни вдъхновители на московския колониализъм и експанзионизъм. Лекотата, с която руското общество прие експанзионистичните идеи в началото на 21 век, свидетелства за дълбоките им корени в масовия манталитет и древната историческа традиция. След падането на съветската империя московското православие отново заема водеща позиция в идеологическата област. Той се превръща в един от основните преносители на идеите на „Русский мир“. Тя осигури надеждна опора за режима на Путин.
Каноничните претенции на Московската патриаршия върху земята на Украйна странно съвпадат с желанието на Кремъл да унищожи украинския суверенитет. А басните за единен „руски народ“ се свързват с непризнаването на съществуването на отделна украинска нация от управляващите елити в Москва. Структурите на Московската православна църква се включиха активно в процеса на идеологическа обосновка на руската инвазия в Украйна. В руските коментари за войната срещу Украйна могат да се проследят елементи на див ирационален псевдорелигиозен фанатизъм, съчетан с вяра в месианската съдба и борба с разлагащия се Запад. Към тях се добавя напълно фалшива интерпретация на събитията от миналото и премълчаване на историческата истина – типичен любим похват на руския империализъм.
Не толкова отдавна Московският патриарх Кирил каза, че благодарение на Православието „нови земи бяха мирно присъединени към Русия през целия период на историята, докато западните колонизатори страдаха и организираха геноцид на местните жители“. Руският олигарх Константин Малофеев нарече „специалната операция“ в Украйна „битка със Запада за Света Рус“, а украинците – нейни „жертви“. Коментирайки войната, той открито говори за необходимостта Украйна да се присъедини към Руската федерация и се представя като защитник на „традиционните ценности, империята и ядрените оръжия“ в борбата срещу „мерзостта на Запада“. Някои руски православни „философи“ стигнаха още по-далеч и заговориха, че Русия като цяло е във война с антихриста и срещу глобалния апокалипсис.
Руският империализъм е дълбоко пропит от духа на собствената си изключителност, върховенството на „руската култура“ и „руското православие“. Вселенският патриарх Вартоломей заяви, че Московското православие е съучастник, вдъхновител и инструмент на руската агресия, говорейки на 10 декември на Световния политически форум в Абу Даби.
„Руската православна църква застана на страната на режима на президента Владимир Путин. Тя участва активно в популяризирането на идеологията на „руския мир“, според която езикът и религията позволяват да се определи едно цяло, което включва Русия, Украйна, Беларус, както и други територии на бившия Съветски съюз. и диаспората. Москва (както политическа, така и религиозна сила) се превърна в център на този свят, чиято мисия е да се бори срещу упадъчните ценности на Запада. Тази идеология е инструмент за легитимиране на руския експанзионизъм и основа на неговата евразийска стратегия. Очевидна е връзката с миналото на етнофилетизма и настоящето на „руския мир“. Така вярата става основа на идеологията на режима на Путин“.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Московський православний шовінізм. Віра стала основою ідеології путінського режиму, Петро Герасименко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
