МОРАЛЪТ В ПОЛИТИКАТА

моралът в политиката
Време за четене: 3 минути

”Толкоз по-малко човек, който е червей,

и син човешки, който е молец.”(Йов 25:6)

Моралът и политиката не е нещо, което е на почит в нашенско. По темата обичаме да говорим, но с безразличие избираме случайни хора и се правим, че ги харесваме и подкрепяме. Докато те нямат и хал-хабер кои сме и защо го правим. Надеждата ми винаги е била този навик да еволюира в полза роду, но уви! Продължаваме да се примиряваме, че каквото сме си надробили, това и сърбаме. Искам да кажа, че случващото се в политиката е израз и на общата ни “менталност” като народ, т.е. дължи се на всичко, което се случва в ума ни като мисловен процес. Ние както бързо се възпламеняваме, така бързо и забравяме. Забравяме кой какво ни е направил и на кого не бива да прощаваме. А върху какво се крепят хармонията и справедливостта в обществените отношения – в морала и в спазването на принципи и правила, които са важни за отделния гражданин, но и за всички заедно.

В България моралът отдавна е в конфликт с политиката. Днес лъжата се е покатерила на най-високия пиедистал и всеки се стреми да излъже. Но както е казал Чърчил, “човек може да лъже от време на време всички хора или през всичкото време да лъже някои хора. Ала не е възможно през всичкото време да лъжеш всички”. Това последното обаче не важи за голяма част от българските политици. Те лъжат на поразия. С лъжа се подвежда, манипулира, пораждат се илюзии и се режисират интриги, убиват се реални очаквания. Лъжата се използва за медиен натиск и за саморазправа с опонентa. Или довчерашен съратник решава да прокара път за себе си в политиката, като започва да топи бившите си съпартийци. Да руши стари връзки, за да оцелява политически и в нова роля, може да се превърне в опасна политическа игра за всеки който предпочете този път. Защото такова поведение обикновено се възприема като предателство, оклеветяване и преднамереност, независимо има или няма основания за това.

Предателството не е нравствена категория, към която политически просветените граждани могат да останат безразлични. Колкото и да са се институцинализирали, смяната на маските и ролевите игри в българската политика не са нещото, което да е на почит или да се отминава небрежно. Повод за тези ми мисли напоследък са публичните изявления на Cvetan Cvetanov. Когато като заместник-председател на ГЕРБ, опозиционните медии и коментатори бяха безпощадни към неговия политически и интелектуален капацитет, днес те го отразяват все едно е един от тях. Най-унизителното е, че очевидно сам търси тази им “благосклонност” – да го използват срещу ГЕРБ. А и eдва ли осъзнава (щом го допуска), че да те подхвърлят като гюлле срещу партията, към която доскоро си принадлежал, не е най-достойното политическо поведение. В края на траекторията, която описва гюллето, винаги следва ….падане.

И за да се хареса в новото си амплоа на “републиканец”, той побърза да се влее в хора на популистите – май там му е мястото! Привидя му се, и заговори като тях за “институционална криза” и как “ГЕРБ губи обществено доверие”. От най-уважавана партия се била превърнала в най-мразената, твърди той пред някакъв сайт?! (Къде го сееш, къде никне!) А и няма смисъл да коментирам какво още е казал, защото e достатъчно да си припомните какво е написал Вазов по повод предателството на поп Кръстьо, а и в Библията го има: ”Толкоз по-малко човек, който е червей, и син човешки, който е молец.” (Йов 25:6) Можете сами да разтълкувате и да допишете нататък…

Този пример не е единствен. Българският политически живот е бъкан с още такива, но там е работата, че от тях отдавна не е останала и следа. Затова си избирам за заключение едно обобщение, а то е, че днес трябва да оценяваме политиците и според качеството на отношенията им с другите участници в политиката. Без съмнение, не е задължително всички да се обичат, то и затова има конфликти и “шум” в комуникацията. Но съществува един критерий, около който всички трябва да сме обединени. Той е, че може да съществуват противоречия между различните ценности, зад които застават отделните политици, но винаги трябва да има един водещ приоритет – държавният интерес, общото благо и справедливостта.

error: Свържете се с автора за разрешение!!