Ново правителство, нов наратив – Кишинев не се страхува от Москва
Каміл Цалус, Zahid.net
Сякаш предишните смущения не бяха достатъчни, та без това високата температура на политическата и социална реалност в Молдова беше допълнително повишена от почти ежедневните съобщения, че все повече и повече чужденци – а всъщност сръбски футболни фенове, са задържани на летището в Кишинев от съображения за сигурност, защото руските ракети летят през въздушното пространство на Молдова и дори падали на нейна територия. Какво всъщност се случва в Молдова? Свързани ли са всички тези събития и наистина ли в близко бъдеще страната може да стане обект на руски саботаж?
Планирана, но неочаквана оставка
Нека започнем нашия анализ с първото събитие от хронологична гледна точка, а именно оставката на министър-председателя Наталия Гаврилица**, която се състоя на 10 февруари. Въпреки че моментът на обявяване на това решение беше доста неочакван – правителственият ръководител току-що се беше завърнал от срещата на върха на ЕС, където получи значителна подкрепа за действията си, по-специално за реформите – самата оставка не беше особена изненада за наблюдателите на молдовската политическа сцена.
Слухове за планирани смени на поста на министър-председателя и ръководството на някои министерства циркулират в публичното пространство поне от ноември 2022 г. Ръководството на PAS се ръководи от неформалния лидер на тази политическа сила, президента Мая Санду (като държавен глава, тя не може официално да принадлежи към никоя политическа партия), искаше да реши няколко неотложни проблема с един замах, като назначи ново правителство.
Първият от тях беше незадоволителната ефективност на работата на кабинета на Гаврилица, която се изразяваше – наред с други неща, в относително бавния темп на реформи, които ПАС обеща да извърши по време на предизборната кампания през 2021 година. Ставаше дума преди всичко за радикалната реформа на съдебната система. Съдебната система и прокуратурата в Молдова се считат за изключително корумпирани от населението на страната. Нещо повече, тези институции са били стълб на олигархичната система от години и са били използвани от молдовските политици и бизнесмени за защита на техните финансови интереси и борба с опонентите. Въпреки че правителството на Гаврилица, по-специално министърът Сергей Литвиненко, отговарящ за реформата на съдебната система, инициира мащабни промени в този сектор (по-специално, инициира програмата за лустрация на съдиите), това не го спаси от грешки. Освен това гражданите все още не са усетили последствията от действията на правителството.
Струва си да се отбележи, че самата Гаврилица смята тази критика от собствената си партия за неоснователна, като посочва, че успешното изпълнение на програмата PAS е възпрепятствано (в допълнение към липсата на опит на младия правителствен екип) от обективни трудности, свързани с многобройните кризи, с които се сблъсква кабинетът почти от момента на създаването си. Това доведе до напрежение и породи разбираемо разочарование у ръководителя на правителството. Вероятно когато, обявявайки оставката си, Гаврилица заяви, че нейното „правителство можеше да издържи по-дълго, ако имаше същата подкрепа вътре в страната, както в чужбина“, тя имаше предвид стопяването на подкрепата от партийното ръководство, по-специално на президента Санду.
Друга причина за смяната на правителството е пряко свързана с първата. Това е постоянен спад в рейтингите на PAS*** през последните няколко месеца. Според наличните социологически проучвания партията в момента може да разчита само на около 23% от гласовете. Това е много малко, като се има предвид, че само преди година и половина на изборите през юли 2021 година тя получи над 50% подкрепа. За да влошат нещата, проруските партии, т.е. Изборния блок на комунистите и социалистите и партията на Шор**** – заедно имат подкрепата на до 33% от избирателите, според същите проучвания на общественото мнение. В някои социологически проучвания Санду, която от много месеци води рейтинга на общественото доверие, отстъпва тази позиция на бившия социалист и сега номинално проевропейски кмет на Кишинев Йон Чебан. В крайна сметка и гласоподавателите не одобриха работата на правителството. Около 52% от молдовците оцениха правителството на Гаврилица по-лошо от предишните кабинети и само 20% казаха, че е по-добро от тях.
Оставката на предишния кабинет също имаше за цел да даде възможност за умела (т.е. без да ги превръща в изкупителни жертви) смяна на някои министри, които през последните месеци се превърнаха във все по-голяма имиджова тежест за PAS. Сред тях е не само гореспоменатият министър на правосъдието, но и (свързано с много високо ниво на инфлация, надхвърлящо 30% през 2022 г.) министърът на финансите и преди всичко министърът на инфраструктурата и регионалното развитие Андрей Спину. Именно той беше отговорен за договорите за доставка на газ и електроенергия и следователно молдовците очевидно го смятат за отговорен за радикалното увеличение на цените в енергийния сектор. Достатъчно е да се каже, че цените на газа са се увеличили повече от шест пъти от октомври 2021 година до октомври 2022 година.
Между другото, не става въпрос само за цените. Някои молдовци смятат, че той е подписал договори, които не са били изгодни за гражданите (особено договора с Газпром) съзнателно и в името на корупционни печалби. Според проучване на Watchdog.md, проведено през февруари 2023 г., 41% от населението на страната твърди, че Молдова просто е била „ограбена от молдовец“. Тези обвинения изглеждат неоснователни и по-скоро са свързани с грешки, допуснати от Спину при информирането на молдовската общественост за действията му. Липсата на прозрачност в такъв сложен въпрос като енергията доведе до факта, че много избиратели смятат, че някои факти се крият от тях и че властите забогатяват от покачването на цените на суровините и електроенергията. Самият Спину, като влиятелна фигура в PAS, вече беше назначен за генерален секретар на президентската администрация след оставката на Гаврилица, а с това и на цялото правителство. Този жест имаше за цел – от една страна, да го компенсира за загубата на поста му, да обясни защо няма да заеме министерско място в следващото правителство, а от друга страна – да разсее всякакви спекулации, че партийното ръководство е недоволно от него и че е загубил доверието на Санду.
Безопасността преди всичко
Към описаните по-горе причини за смяната на правителството трябва да се добави още една. Това е желанието да се адаптира системата на публичната администрация към предизвикателствата, пред които е изправена Молдова, особено предвид заплахите за сигурността на страната. Напоследък този въпрос придоби особено значение.
На 13 февруари президентът Санду изнесе реч, в която, позовавайки се на материали, предоставени на Кишинев няколко дни по-рано от украинското разузнаване, тя обяви, че Русия планира държавен преврат в Молдова. Москва възнамерява да използва хора с военен опит, които в цивилни дрехи ще превземат някои държавни административни сгради и ще вземат заложници.
Сред тези, които ще участват в диверсионни действия – според нея, ще има граждани на Беларус, Сърбия и Черна гора, както и руснаци. Както обясни Санду, Русия се опита да дестабилизира ситуацията в Молдова още през есента, но местните специални служби попречиха на това. Президентът също така заяви, че саботьорите, които са планирали да свалят сегашното правителство, са разчитали на подкрепата на „вътрешни престъпни организации“, сред които тя назова гореспоменатата партия ШОР и хора, свързани с избягалия олигарх Влад Плахотнюк.
Именно с оглед на заплахата от Русия, за която говори президентът, беше решено ресорът на министър-председателя да бъде предаден на Дорин Речан, чийто кабинет вече получи вот на доверие на 16 февруари – по-малко от седмица след оставката на правителството на Гаврилица. Речан, който доскоро беше съветник по сигурността на президента Санду и от 2012 до 2015 г. оглавяваше Министерството на вътрешните работи на Молдова, както малко политици, приятелски настроени към PAS (тъй като не принадлежи към партията), е добре запознат с функционирането на силите на сигурността, полицията, специалните служби и заплахите, пред които те са изправени. Затова има надежда, че назначаването му за ръководител на правителството не само ще подобри сигурността на страната, но и ще бъде ясен сигнал към гражданите, че сегашното правителство не пренебрегва потенциалната заплаха от Руската федерация.
Очаква се новият премиер, който се доказа като ефективен администратор по време на мандата си като министър, да внесе повече ефективност и дисциплина в държавните институции, които трябва да ускорят реформите, от една страна, и да докажат на разочарованите избиратели, че правителството контролира административния апарат и управлява страната с твърда ръка. Това от своя страна очаква и ПАС – да допринесе за ръста на ниския рейтинг на партията.
Заплашена ли е Молдова от руска намеса?
Изявлението на Санду получи широк отзвук в световните медии. Не е изненадващо, че неговият подтекст в крайна сметка беше изключително сензационен. В действителност обаче нито думите на молдовския президент, нито докладите на украинското разузнаване не разкриха нещо принципно ново. За подготовката на Русия за диверсионни операции в Молдова се говори от месеци. Още през втората половина на 2022 година разследващи журналисти откриха редица проучвания, изготвени от анализатори, свързани с руски служби, в които те не само оценяват социално-политическата ситуация в Молдова, но и предлагат потенциални сценарии за действия, които Русия, с помощта на местни симпатизанти на Кремъл може да приложи, за да бъде заменено прозападното правителство в Кишинев с приятелско на Москва.
Всъщност, това, което заслужава специално внимание, не са докладите за руските планове за Молдова сами по себе си, а фактът, че водещи молдовски политици сега говорят за тях толкова открито. Доскоро, особено в първите месеци на войната, властите в Кишинев се стараеха да не коментират съобщенията за потенциална заплаха от страна на Кремъл. Предупрежденията от Киев, които бяха изпратени до Молдова, бяха премълчани, надявайки се да се избегне конфронтация с Русия и ненужни вълнения в страната. PAS вярваше, че предвид ниския отбранителен потенциал на Молдова и крехкостта на нейните административни структури, единственото нещо, на което наистина може да разчита, е неутралитетът, залегнал в конституцията. Скоро обаче стана ясно, че тази стратегия не носи осезаеми ползи.
Руските политици все по-настойчиво и смело атакуваха Молдова заради всякакви признаци на симпатия към Украйна или действия, свързани с процеса на европейска интеграция. Все по-често над страната прелитат и руски ракети, насочени към цели на украинска територия, въпреки споменатия неутралитет. В резултат на това от втората половина на 2022 година Молдова промени реториката и политиката. Кишинев започна да говори открито за руската заплаха. Страната увеличи разходите за отбрана и получи техническа подкрепа от съюзниците (през последните седмици, например, бронетранспортьорите Piranha, дарени от Германия, пристигнаха в Молдова).
Санду също така открито иска от евроатлантическите партньори да предоставят на Молдова системи за противовъздушна отбрана за борба с руските ракети, летящи над територията на страната. Така че, въпреки че думите на президента за заплахата от руски пуч трябва да се приемат сериозно, в същото време те трябва да се разглеждат именно в контекста на промяната на парадигмата в политиката на Молдова спрямо Русия, която стана по-агресивна и нагла.
Изявлението на Санду имаше за цел не само да информира обществеността за реалната руска заплаха към Молдова, която всеки момент може да стане жертва на руски саботаж, но и да привлече вниманието на Запада, който е фокусиран върху ситуацията в Украйна.
Освен това има и вътрешнополитическо измерение. Санду отново ловко и не без основание обвърза поне част от опозицията с Русия, като същевременно посочи, че нейната (т.е. на опозицията) дейност може не само да дестабилизира ситуацията в страната, но и да доведе до прояви на открито насилие, в т.ч. насилствено превземане на административни сгради или вземане на заложници. Акцентът върху съществуването на реална заплаха от Русия също служи като оправдание за необходимите, но критикувани от проруската опозиция и считани за антидемократични действия на PAS за разширяване на правомощията на молдовските специални служби.
В същото време властите се готвят да отблъснат евентуални провокации. Именно поради тази причина – поне в няколко случая през последните дни, e отказан достъп в страната на хора, които могат да представляват дори потенциална заплаха за обществената безопасност, като въпросните привърженици на сръбския „Партизан”. Подобно събитие очевидно не е нещо ново и придоби медийна публичност най-вече поради контекста – спортен и политически, и свързан с предишното изказване на Санду за участието на сръбски граждани в потенциален пуч. Така например, миналата година граничните служби блокираха влизането на над 200 руски граждани от Дагестан в Молдова.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие на укр. :Молдова дає відсіч Росії.Новий уряд, новий наратив – Кишинів не боїться Москви, Каміл Цалус, Zahid.net
Преводът на украински е от полски език. Текстът е публикуван като част от проекта за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia Оригиналното заглавие на статията: Mołdawia odpycha Rosję
** Премиерът на Молдова Наталия Гаврилица обяви на 10.02.2023 г на брифинг за медиите, че правителството ѝ подава оставка
***ПАС/PAS – Партията на действието и солидарността (на румънски: Partidul Acțiune și Solidaritate, PAS) е дясноцентристка либерална политическа партия в Молдова. Тя е основана от Мая Санду, действащ президент на Молдова. Партията подкрепя политиката на Европейския съюз и е наблюдател на ЕНП и Международния демократичен съюз.
****Партия „ШОР“ (на молдовски: Partidul “Șor”) е проруска политическа партия в Молдова. Представлява политическа асоциация на граждани от националните малцинства. Председател на партията е Илан Шор.
Р.Р. Ако сте чели внимателно, трябва да сте разбрали, че Кремъл действа по един и същи начин в бившите съветски републики. А и не само там – някои абзаци са все едно написани за България и за зловредното руско влияние, как Кремъл използва връзки между организираната престъпност, олигарси – някои, забягнали в чужбина, обществени и политически лица и организации. По темата за последните събития Молдова може да прочетете и друга моя преводна статия – “Руски хаос в Кишинев” от Юлiя Акимова.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
