Аз обичам да чета речи и го правя заради думите. С тях можеш да казваш нещо и нищо. Можеш да произнасяш истини или лъжи. Но най-опасно е, когато спекулираш, злоупотребявайки с обстоятелства и факти. Като например, няколко пъти да определиш нещо несъществуващо за “изумително”. Публично да заявиш, че стъпваш в политиката и си “практичен човек”, а да посочиш за водещ мотив “емоцията, която (някои) предизвикаха с незачитането на референдума”. При един бегъл преглед на текста ще установите, че всъщност става въпрос за няколко повторени емоционално натоварени думи – “изумително, отвращение, отвратителна, прекрасно”, които може да са типични за лексиката на един шоумен от екрана, но не и да ни се натрапват като политически аргументи. И друг път съм ви казвала – чуете ли някой да използва прилагателни в публичната реч, то да знаете, че мнението му е тенденциозно субективно.
Всъщност словото на Трифонов илюстрира нещо много важно – дефицит на идеология. Факт, който обвива в мъгла този “политически продукт”, наречен така от самия него. Кажете ми, за каква политическа партия можем да говорим, когато в тази реч не присъства и дума, свързана с идеология. Та нали заявката за нея ще позиционира тази бъдеща партия в системата от политически възгледи, изразяващи интересите на определени обществени групи? Политическата идеология е тази, която предлага доктрина за общественото развитие и концепции за реализирането й. Партия ли бе учредена или това е било поредното издание на едно Шоу, проведено при закрити врати и без публика? И защо всички си криеха лицата или предпочитаха да мълчат, когато журналисти им задаваха въпроси? Що за тайнственост? А и не видяхме нито едно познато публично лице или представители на онези “БАБИ (кяновоци)”… Защото то не беше бабуване, не беше чиракуване, не беше чучелясване… Страхове, подсилени с рейтинги и класации, които будеха съмнения. А накрая човекът “излюпи” хибридче – нито партия, нито движение. Нали знаете какво казва народът ни, когато нещо завърши несполучливо поради намесата на мнозина: ”Много баби – хилаво бебе.”
Едно разбрахме – това не може да е партия, а е неясен “политически продукт”, създаден заради референдума. Коректно е да уточним – темата отдавна е изчерпана. И не е вярно, че “с незачитане на закона този референдум беше избутан в ъгъла.” Спекулация е! Той беше зачетен и според конституцията, и според “Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”. Допитването бе проведено при всички условия на цитирания закон, чл.3(1). Защото България е правова държава, и в нея водещ трябва да е закона, а не емоциите и популизма. Що се отнася до недоволните, техните права бяха гарантирани на основание чл.6(1) и (2). Доколкото си спомням, ИК се възползва и оспорва законосъобразността на резултатите. Упълномощените от въпросния закон институции излязоха със свои становища и решения.
Във връзка с току-що казаното, и за да не припомням фактите, само ще цитирам основанията на чл. 23.(1), чийто текст e: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. (2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума. (3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.” И процедурата по този член също мина през Парламента. Знете и за “левчето”, и за преференциите… Толкова за законността и за спекулацията, че референдумът “не е зачетен от закона” или че е “избутан в ъгъла”.
Четейки “словото”, открих нещо, което ми припомни скандалното изказване на Ахмед Доган, което той направи през 2005-та година по време на една среща в село Кочан:”Аз съм инструментът във властта, който разптределя порциите в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос.” По същия начин ми прозвуча и декларативното откровение на Трифонов: ”Суверенът е този, който създава тази история, аз съм просто инструмент”. Каза го, след като вече беше заявил: ”Аз не съм алчен за власт, а за справедливост, както предполагам и огромната част от вас”. Ха, сега де! Как ще стане тая работа? Хем не си алчен за властта – хем си инструмент! Да не припомням, че ако вече си лидер на партия, трябва да знаеш – влизането във властта е единствената възможност да реализираш партийната програма и да отговориш на обществените очаквания. А колкото до това как се става “инструмент”, да го питат членовете на неговия “политически продукт”!
В заключение ще кажа, че политиката не е халтура, и с понятия като “суверен” и “гражданиТЕ” не бива да се злоупотребява. Иначе, животът наистина e прекрасен! А още по-прекрасна е демокрацията, защото единствено в нея и при спазването на законите, може да бъде постигната справедливостта. Използването на това понятие като средство за емоционално гъделичкане не носи никаква практическа стойност, свързана с конкретни политически възгледи и с очаквания нещо да се случи. Защото справедливостта е фокусът на обществените отношения и ако не си наясно с тях, по-добре се откажи от политиката. И тъй като ключът към всичко казано в тази статия е да се “избистри” последващото действие от коментираното “събитие”, ще ви разочаровам – “нищото” умря, преди да се роди. Завесата падна след последното действие на “в очакване на Годо”. Ако не се сещате кой е Годо на Самуъл Бекет – началото и края. Затова сложете точка, въпреки че медийните раздувки ще продължат, а от бърлогите ще изскочат същите “БАБИ (кяновци)”, за да продължат с…”бабуването”. Виж, че изскочил още някой “политически продукт”…
