Тази година се навършиха 165 години от рождението на Михаил Ив. Маджаров, който е български публицист, дипломат, министър и политик, един от лидерите на Народната партия. Депутат в шестнадесет народни събрания и многократно министър в различни министерски кабинети. Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913 година. След това става посланик в Русия. Поставя подписа си под Ньойския договор. Той е племенник на Георги Бенковски. Завършил е престижния Робърт колеж в Цариград. Близък е с Иван Вазов, Константин Величков и Стефан Бобчев. Заедно с последния работят на високи постове в администрацията на Източна Румелия. Умира след раняване по време на бомбандировката на София през 1944 година.
Издателство “Лексикон” издаде неговата книга “Дипломатическа подготовка на нашите войни” (С., 2019, 579 c.). Тя съдържа спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. Маджаров е участник в събитията, които описва и затова книгата е ценен извор за българската история и отразява дипломатическата дейност през периода 1912- 1915 година.
Като автор, Маджаров е талантлив публицист и документалист, който очевидно е положил много труд, за да събере стотиците документи и да ги систематизира достоверно, осветлявайки обективно нашата нова история: ”Тя сама по себе си е твърде интересна, даже твърде драматична. Надали има народ, който в толкова кратко време да е видял толкова превратности, толкова слава и толкова унижения.” На Маджаров принадлежат думите, изречени по повод казаното от Гешов, че ”никое правителство в една парламентарна страна не може да се бори против общественото мнение”, а именно: ”Макар тази формула на г-н Гешов да е правилна, но тя не можеше да се прилага винаги спрямо външната политика, защото общественото мнение никога не е достатъчно осветлено и никога не е в състояние да оцени както трябва силите на държавата, силите на противника и международните условия.” В този контекст, книгата е и методическо помагало за политици и държавници, защото отразява житейския, държавническия и дипломатическия опит на този мъдър българин.
Препоръчвам тази книга на всеки, който обича документалистиката и иска да научи повече за българската дипломация през цитирания период, за отношенията ни с балканските ни съседи, ролята на Великите сили и “нашите войни”. Ще останете впечатлени от документите, които по определението на Маджаров са “като едно контролно средство за оборването на много легенди, създадени по онова време и отпосле с цел да се оправдаят известни грешки и дори престъпления.” Всеки ред от книгата диша с въздуха на онова историческо време и носи мъдростта на опита и едно автентично усещане за истинския патриотизъм, който е трудно достижим за много от днешните ни политици и държавници.
На снимката: В Рилския манастир, 1897 г. Вляво от свещеника е Михаил Маджаров. Фото Димитър Карастоянов. Източник: wikipedia.org.