Продължаваме с мисловните инструменти от широко използваната програма CORT на професор Едуард де Боно. Тя включва много повече инструменти за мислене. В моето обучение включвам само седем от тях. Миналия път разгледахме ОВФ, АВИ и ГТД.Днес ще се спра на останалите четири – СиР, ПМИ, НЗЦ и ВиП.
Инструментът СиР – Следствия и Резултати (чете се СиР), е свързан с бъдещето, с резултатите от мисленето. Разглеждам двете понятия като синоними. Според проф. Едуард Де Боно, СиР е инструмент за изследване и оценка. Той ни позволява да предвидим ползата, но и риска. Използваме го, за да очертаем “пътната карта” на това, което може да ни се случи във връзка с резултата, но и с последствията. А оттам, ако се наложи, да вземем мерки за предотвратяване на евентуални рискове. Опорният пример, който използвам е: “Един баща решил да заведе цялото семейство на екскурзия във Велико Търново, за да разгледат заедно историческите забележителности. До там може да се стигне по два пътя – магистрален и второстепенен, който е заобиколен.” Правя препратка към изучените вече мисловни инструменти – ОВФ и АВИ, и така неусетно за самите тях, децата преминават към следствията и резултатите, коментирайки ги във връзка с избраната алтернатива. В процеса на мислене излизат различни ценности – спестяване на време и пари, удобства и различни предимства по време на пътуването, както и последствия с отрицателен знак:
Баща ми ще избере магистралния път и така ще стигнем по-бързо, защото е по-пряк.
По главния път ще е по-интересно – има и други коли.
По магистралния път има заведения и ако поискаме, можем да спрем и да си похапнем.
По обиколния път ще загубим много време.
По второстепенния пъ може да спукаме гума или да счупим гърнето на колата.
Ако ни свърши бензина или ни изтече маслото, по обиколния път няма бензиностанции и ще възникне проблем.
Този инструмент развива логиката и приучва към вглеждане в бъдещето. Кара ни да обръщаме внимание на последствията от нашите действия или от действията на другите хора. Въпросите, които си задаваме са: “Какви са последствията? Какъв е резултатът?”
Инструментът ПМИ – Плюс, Минус, Интересно (чете се ПеМеИ), също е свързан с бъдещето – преценяваме предварително плюсовете и минусите, ако предприемем някакви действия или вземем някакви решения. Използването на този инструмент означава да се вгледаш напред. Въпросите, които си задаваме са: “Кои са плюсовете? Кои са минусите? А какво ли интересно би се случило?” Опорният пример, който им предложих беше: “Трябва ли учениците да гласуват за учителите си всяка година и да им правят подреждане (рейтинг)?” Помолих ги да приложат ПМИ, т.е. да се опитат да посочат плюсовете и минусите, а и евентуално интересното, което би се случило. Задачата не ги затрудни, защото трябваше да се позоват на ценностите, свързани със средатаим – училището и взаимоотношенията в него:
Плюс е, че ще ме учи любим учител.
Ще имаме възможност да си избираме учителите, а това означава, че ще се обичаме много.
Плюс ще е, че в училище ще останат само любими учители.
Минус ще е, че повече ученици ще изберат един и същ учител и той ще се затруднява, тъй като ще бъде най- натоварен.
Интересното ще е, че някои учители може да се окаже, че са много харесвани и ще трябва да преподават по много предмети.
Инструментът НЗЦ – Намерения, Задачи и Цели (чете се НеЗеЦе), служи за определяне крайната цел на мисленето. Въпросът, който си задаваме е: “Какво е моето НЗЦ?”или “Каква е целта на моето мислене?” Опорният пример, на който се позовавам е:”Какво е НЗЦ-то на полицая, който пристига на мястото на пътната катастрофа?” Търсейки отговора, всяко дете използва личната си информираност и напрупания опит:
Да разбере кой е виновен.
Да установи истината за причините .
Да събере факти.
Да окаже помощ на пострадали.
Да състави протокол.
Да извика “Бърза помощ”.
Да информира следователите, за да дойдат на място.
Интерес предизвика прилагането на инструмента във връзка с посещаването на училище. За целта те трябва да съставят списък, включващ няколко позиции. Във връзка с личното НЗЦ децата посочват: “Да се науча да чета (да смятам, да пиша).” Друга част от отговорите представляват опит да се проектира собственото интелектуално развитие:”Да стана по-умен.” Не липсваше и по-дългосрочно вглеждане в бъдещето:”Да получа добра професия”, „Да мога да продължа образованието си”, “Да печеля един ден много пари.”
Инструментът ВиП – Важност и Приоритети (чете се ВиП), определя важното и маловажното в мисленето. Знаем, че не всичко е еднакво важно. Някои неща и ценности са по-важни от други. За да определим приоритетите, трябва да знаем намеренията, задачите и целите. Въпросите, които си задаваме са:”Кои са приоритетите ми?” или “Кое е по-важното?” Опорният пример е:”Какви качества да притежава детето, което бихте избрали за лидер на групата?” Децата съставят списък на човешки качества или страни от неговото поведение, които могат да направят от него лидер. Преобладават следните описания:
Да е добър.
Да не се бие.
Да е мислител.
Да помага.
Да може да върши повече неща.
Всички да го слушат.
Да е честен.
Да не лъже.
Да може да говори добре.
Тези отговори щрихират образа на човек, достоен за уважение. Изборът им е ясно мотивиран и те не се двоумят в назоваването на най-важното, заради което са готови да признаят нечие лидерство. Те подреждат и степенуват ценностите, които се оказват водещи за този избор.
Накрая, искам да обобщя нещо важно за мисловните инструменти. Те са като всеки друг инструмент, който можете да вземете и да използвате. Мисловните инструменти са с ефекта на указание, което реализирате в процеса на мисленето. Оставяте го, когато си свършите работата. Честото им използване може да се превърне в мисловен навик, а мисловните навици са другия елемент на Модела на дърводелеца. В предишната публикация разгледахме навика “Ценности”, предстои да разгледаме и още няколко.
