МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

минало несвършено
Време за четене: 5 минути

или “промяната”, която продължи само шест месеца

Това беше едно управление на “опоркаджиите”. Но им подхожда – и на тройкаджиите, но чак пък да се самооценяват за петица…. Беше…Минало свършено време на глагола “съм”. “Беше” – като знак за нещо отиграно. Отиграно неуспешно от хора, лишени от компетентност, но затова пък настоятелно и публично обещаваха…“светло бъдеще”. Щеше да е добре, ако вече не сме го преживявали многократно. Слушали сме го не веднъж – как само те можели да ни оправят. Как преди тях никой нище не е свършил, и затова сега започват всичко отначало. А всъщност не става ли дума за завладяване на държавата? Затова още много пъти, усещайки че губят властта, ще ги чувате да се заканват как отново щели да си я върнат. Сегашните вече ни обещаха – още през….октомври. Ще кажеш, че държавата им е бащиния.

Някои много хвалеха тези от ПП, което звучеше като реклама за…..промоция в супермаркет. Били образовани и технократи, корпоративни адвокати, бизнесмени и т.н. Но там е работата, че държавата не е фирма или кантора! А и ако си успял в нещо, не означава, че можеш да управляваш успешно държавата. Защото управлението е специфична дейност, в която всяко намерение и всяко решение е свързано и се проектира върху живота на гражданите и върху обществото като цяло. Да си политик и държавник е също професия. Вярно е, че често рутинното разбиране за политик се свежда до човек, който умее да мобилизира хора за общи действия в името на обществения просперитет. Но той е преди всичко визионер с експертиза, от когото обществото очаква да му посочи пътя на развитие, да може да артикулира проблемите и да дава решения, но и да е готов да поема отговорност. Да знаете, че не винаги корелацията на образованието с компетентността и моженето е успешен подход. По-скоро ПП се оказаха един шуробаджинашки кръг с тежки и безпрецедентни за демокрацията обвързаности. Обвързаности, които категорично са коментирани в редица нормативни текстове като предпоставка за конфликт на интереси, за злоупотреба с власт и за корупция.

Били технократи и….! Всеки от вас би могъл да прочете, че технократите са хора, които имат солидни научни или технически познания, както и лидерски опит. И заради това може да заемат важни позиции или да притежават достатъчно власт и влияние. Все характеристики, които предполагат и умения за вземане на рационални решения. Но работата е там, че нищо от горното многоточие не се случи. И както при всяка реклама, “купувачът” на надежди за “промяна” беше подведен за пореден път и измамен. А и никоя реклама не може да гарантира качеството, което ние търсим. Впрочем някои бъркат технократските решения с внедряването на технологии. Да, една технология може да направи така, че всяко управление да стане по-добро в облужващите операции, но това в никакъв случай не отменя водещата роля на човешкия фактор. Човекът с неговото мислене, експертиза и действие е в ядрото на всяко държавно управление. В основата му са възгледите и средствата за постигането на определени обществени цели в условията преди всичко на ценностни сблъсъци. Но дори при избор на конфронтационен подход, консенсусът е задължителен, защото водещ трябва да е принципа за обществения интерес. Това е успешната политика. На влизането във властта не трябва да се гледа само като на инструмент за превземане на държавата, което и този път не ни отмина.

Но ако някой политик или държавник си мисли, че тези тридесет години на демокрация са недостатъчни, за да се научи българинът да оценява едно управление, се лъже. Защото най-малкото е научил, че всяко правителство стартира дейността си с очертаване на ясни насоки за бъдещето, разработва програма за политики, подкрепени с мерки и действия, осигурява приемственост, работи при ясни правила и при зачитане върховенството на закона. Никое правителство не трябва да поражда съмнения за управление в сянка или за лобиране в полза на задкулисието. Също, и ако едно управление не успява да провокира у гражданите усещане за справедливост, за целенасочено взаимодействие и сътрудничество между институциите, a напротив – не зачита върховенството на закона, както и принципа за разделение и независимост на властите, то определено правителството е антидемократично. Такова управление влияе негативно върху политическото съзнание на гражданите и формира погрешни представи у тях за функционирането на политическата система, на политическия процес и на демокрацията.

Настоящото управленско статукво продължи наложения от президента подход на разделение и противопоставяне. Рекламирането на ПП като хора с “харвардски” образователен статус, прикачвайки им “промяната”, претърпя пълен крах. Сблъскахме се с полуобразованост, дори обща неграмотност, дефицит на умения за комуникация, сведена до декламиране на опорки по студиата или произнасяйки лозунги от парламентарната трибуна. Абсолютен дефицит на елементарни управленски умения и познания за парламентаризма. Инструментализирането на омразата към политическия опонент остана единствен начин за печелене на електорална подкрепа. А това го преценявам като най-неуспешен ход на правителство, решено да изкара пълния си мандат. Да разчиташ на разделението, противопоставяйки “нашите” на “вашите”, не може да е подход за претенцията “ние сме промяната”. Да наричаш “мафия” всеки, който не е съгласен с теб или има друг възглед за развитието на обществото, не може да е продуктивно. Защото не е ли в това мисията на всеки политически субект – да предлага различни възгледи? И все пак, ПП може да отчетат едно “постижение” – събудиха паметта ни за комунистическата идеологическа пропаганда. Върнаха ни спомена, когато със средствата на пропагандата беше ни налаган стандартизиран образ на “политическия враг”. Сега – с нарицателното “мафия”, докато самите учаcтници в коалицията не започнаха да се замерят с нея взаимно.

Но какво е мафия? Най-често с това понятие се назовават формите на организираната престъпност, която намира “кислородна среда” там, където господар е хаоса. А той съпътства всяка липса на силна държавност. Типично проявление на мафията е рекета, изразяващ се вкл. и в политическа протекция, и в упражняването на натиск с политичеко влияние. Създаването на мрежи от “наши хора” в управлението също е своеобразна форма на мафия, овладяла властта. Да не забравяме, че “мафия” съществува, вкл. и под формата на преки или по-далечни роднински връзки, както и връзки, които формират общност от интереси. Обикновено в основата им винаги е стремежа към ресурси и приходи. Във връзка с току-що казаното, няма да ви предлагам моята гледна точка, основана на личните ми възприятие. Знам, че мислим за едно и също нещо и затова ви оставям сами да структурирате мисленето си и да стигнете самостоятелно да вашите заключения. Сигурна съм, че едно от тях ще e за причините, довели до бързия разпад на “модела на промяната”.

И ако в началото бяхме склонни да приемем, че тази коалиция е хибрид от несъвместими в идеологическо отношение играчи, то те много скоро се оказаха увити в един общ популистки пашкул. Просто между тях вече не съществуват никакви различия, защото всички са деца на партияТА-майка. Така станахме свидетели на един римейк. Завръщане в миналото, което се оказа наистина “минало несвършено” по определението на Евгений Михайлов. И това е така, не само заради присъствието в правителството на лица, завинаги свързани с най-лошите ни сънища за “онези” години – преди и след 1989-та. А и защото за тези шест месеца ни бяха припомнени забравени поведенчески и управленски практики. Сякаш някой изведнъж беше изтрил с гъба думата демокрация, изписана с тебешир върху черната дъска на близкото ни минало. Но за сметка на това се наслушахме на пропагандния разказ на управляващите – генерално разминаващ се с реалността и с истинските усещания на българските граждани за “промяната”. Така популизмът изпълни изцяло “културното” пространство, което това правителство остави след себе си.

Много български граждани днес възприемат и оценяват случилото се през последната година и половина като провокация към демокрацията и тест за нагласите им да я отстояват. Последните шест месеца доказаха, че управлението на държавата не може да е място за случайници. По-страшното е, че ги допускаме във властта през избори. Факт, който иде да ни каже, че хибридките срещу демокрацията и правовата държава вече дават резултати. Отровното им въздействие е върху възприятията на българските граждани, свързани с политиката и управлението на държавата. Eдна такава хибридка беше и снощното интервю с премиера, излъчено по БТВ. Подобни нагласени пропагандни интервюта се явявят повече източник на спекулации и дезинформация. В този смисъл те са вредни за политическото съзнание на българските граждани. Формират се погрешни представи за принципите, на които се основава всяка демокрация. Затова имаме нужда от нова политика, от нови лица, които няма да ни подведат, както и от доказано вече лидерство. Никой от нас не трябва да е склонен на компромиси с политическата неграмотност, както и в нито един случай некомпетентността не бива да се поощрява.

Р.Р. Във връзка със споменатото интервю, оставям без коментар факта, че дори и в оставка, човекът, който продължава да е на върха на изпълнителната власт, би трябвало да знае за съществуването на стандарти за публично говорене и за медийно поведение.

Други мои публикации по темата: ”100 дни некомпетентност, безхаберие и пропаганда”, “Когато правото стане криво”, “Популизъм в действие”, “Който бърка в меда, той си облизва пръстите” и др.

error: Свържете се с автора за разрешение!!