Истинската журналистика не манипулира и не спекулира. Тя уважава тези, които са поканени да отговарят на нейните въпроси. Интервюираните винаги ще имат своите отговори, но очакват те правилно да бъдат разчетени от слушателите и от зрителите. Но тези дни един случай затвърди усещането ми, че миналото не просто напира да се завърне. То вече се завръща, целейки се в най-същественото за една демокрация – никой да не си позволява да спекулира с чуждото мнение. А още повече – да го тълкува превратно за своите цели, превръщайки го в генезис на политическа кампания, като последната – ’’депутат посегна на свободата на словото’’.
Аз няма да развивам темата що е това свободно слово и има ли то почва у нас. Поради простата причина, че случаят е несъотносим към нея. Ще избера да споделя моята гледна точка по отношение на един от поредните опити обществото ни да бъде сугестирано със спекулативния прочит на мнение, изречено по време на интервю: „Много силни думи употребявате. Ще ви изядат хляба. Вече изядоха хляба на колежката ви. И тя беше тръгнала така в някаква посока, но гледам, че липсва в столчето й.” Това казва депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров към водещия на „Здравей България’’ по НОВА. Реакцията му беше предизвикана от въпрос на водещия дали „шайка“ стои зад нередностите в процедурата по закупуване на нови изтребители за армията. Очевидно журналистът направи прапратка към книгата на Тодоров ’’Шайка …“ Въпросът не е от категорията на неудобните въпроси, както се опитват някои да го определят, търсейки аргументи в подкрепа на водещия. Причината – в този въпрос няма нищо неудобно за интервюирания. Истината е, че дали от неопитност, дали поради желание да превърне въпроса си в проводник на емоции за слушателите, дали заради некоректно прозвучала редакторска намеса от слушалката в ухото, но водещият навярно сам не се усети как попадна в полето на квалификациите. Очевидно го направи неволно или волно – с презумпцията клопката да е за госта му.
Какво разбраха непредубедените зрители като мен? Приехме думите му като загриженост към интервюиращия, заради смелостта да увлече мисленето на депутата по посока на подадената от него квалификация. В нея неоспоримо присъстваше внушението за някаква шайка. А ето и мнението на самия Тодоров: „Та логиката на неговия въпрос визираше ’’Шайката на Румен Радев’’, който назначава служебното правителство. От неговите думи лесно можеше да се направи извода, че тя е желаещата да усвои 1, 5 млрд лева. Моите думи бяха израз на загриженост, че с тези силни думи той би могъл да си навлече гнева на хора, които имат изключителни лостове за влияние. Имаше един друг президент, заради когото преди петнадесет години си отиде журналист от bTV!’’
Много време би ми отнело да установя КОЙ пръв огласи публично провокативния прочит на изреченото, така че от него да произтече старта на поредната политическа кампания. Но е факт, че на сигнала бързо и експедитивно реагираха обичайните клакьори, лесно разпознаваеми по демонстрираната от тях партийна привързаност. КОЙ реши да подхвърли този прочит на обществото? И наистина ли претендиращите да формират общественото мнение допускат, че в България са останали само такива нейни граждани, спрямо които в качеството им на слушатели или на зрители, много лесно може да бъде приложена манипулация. И ако е така, затова ли спекулирането с факти напоследък е с мащабите на епидемия и с претенция да се превърне в норма за търсене на справедливост? Иначе как да си обясним реакцията на самата НОВА, която огласявайки позицията си, я сведе до ’’ръководството на телевизията застава зад Виктор Николаев и останалите журналисти, чиято работа е да задават въпроси. Квалифицирането на журналистическите въпроси, вместо даването на отговори е опит за подмяна на актуалните теми. “ Ха, така! Звучи елементарно и сбъркано. Нямаше ли да е по-честно, ако не бяха си признали, то поне да бяха седнали да обсъдят редакционната си политика и да си признаят, че квалификацията във въпроса беше некоректна, злонамерена и провокативнa. И само интервюиран със солиден комуникационен опит, какъвто очевидно Тодоров притежава, би могъл да предотврати въвличането му в подобно крайно публично интерпретиране на темата. Колкото до актуалните теми, тази е толкова важна, че отговорното й ръзглеждане едва ли включва несръчно подмятане, вместо получаването на информация от ’’първа ръка’’, тъй като стана ясно, че въпросният депутат е и член на същата тази Временна комисия, разследваща случая ’’Грипен’’.
Послужих си с факти. Едва ли са необходими повече цитати, за да може всеки да си направи собствен анализ и да му стане ясно, че прочитът е или умишлен или неграмотен. А може би НОВА наистина си ’’измива ръцетe’’, заради гафа на водещия? Какъвто и да е бил подходът, случаят поставя достатъчно сериозно темата за днешните характеристики на публицистичния жанр и на журналистическия език в сутрешните предавания на телевизиите. Моите впечатления за повечето са, че през последните години в тях се налага езикът на т.н. “разкрепостена журналистика”. Това е по-скоро едно булевардно говорене, безвкусен образец за ’’жълто’’ разностилие и както обичам да казвам – самоцелна чалга модерност. Това е едно опошляване, принизяване на истинската журналистика. Използването на разговорна реч, която е стилистично и езиково отдалечена от публицистичната, e повече присъща на изхабени и не дотам талантливи представители на журналистичеката професия, които я дърпат надолу – към най-ниския регистър на професионализма.
На публицистичната визия на сутрешните ТВ блокове не бива да се гледа самоцелно и само във връзка с отражението им върху рейтинга. A и заради него, едва ли трябва да се залита само по ръба на ’’жълтото’’. Едва ли една медия трябва и да приема доброволно ролята си на политически придатък, като водещите преразказват опорните точки на една или друга партийна централа, което пък е недвусмислен знак за обвързаност на медийната политика с политическите пристрастия на собственика. Едва ли подобава на една медия с профил да е сериозна, да се ангажира с възпроизвеждането на ’’жълтини’’ или да гради сценариите на предаванията си изцяло върху подхода ’’кой какво е рекъл’’. В тази връзка, интересно би ми било да разбера дали някоя ТВ си е направила труда да проведе проучване на потребностите на зрителите или слушателите, относно това как биха искали да изглежда едно сутрешно предаване, например? Какво биха предпочели да чуят или да видят те?
По мое мнение, сутрешните предавания трябва да са предавания, ориентирани към активните и делови хора, които в ранните часове биха искали да получат повече информация, касаеща обществения и икономическия живот на страната. Разбира се, не в досегашния вариант на интерпретацията му от едни изблещени от политическата си пристрастеност лица, които се опитват със словесна агресия да ни манипулират или да атакуват житейските ни избори. Деловите хора биха искали да чуят обективно експертно мнение, което ще ги ориентира в планирането на собствения им живот, на бизнеса им и живота на техните семейства. Защото те правят това, отчитайки тенденциите в общия ход на социално-икономическото ни развитие и сигурността. Ако предходния ден, те само са прочели на смартфона си, че по данни на Евростат, България е на четвърто място в ЕС по темпове на икономически растеж за 2016-та година, те биха искали да чуят едно по-подробно експертно мнение за тазгодишните тенденции. Или биха искали да разберат какво са решили държавните ръководители на четирите държави, които българският премиер събра във Варна. Биха искали да разберат как ще се отрази и дали ще се отрази на техния бизнес частичният достъп на страната ни до Шенген чрез информационната европейска система. Или защо са толкова важни думите на виден европейски лидер за ролята на България в политическите и междудържавни отношения на Балканите, изказани по време на първото заседане на Висшия политически консултативен съвет по европредседателството ни през следващата година А може би един спокоен коментар върху части от обсъждания Антикорупционен закон, ще се окаже по-важен от съобщенията за убийства, катастрофи, разбити банкомати, които може да са информация, поднесена от представител на МВР чрез присъствие в студиото или в директна връзка? Да добавим още и – информация за времето, проблеми в междуселищния транспорт, курсовете на чуждата валута, сезонни здравословни проблеми и рискове, предстоящи събития и т. н. Не мисля, че зареждането с негативна енергия рано сутрин е най-добрия старт на деня ни.
Медиите не бива да позволяват въвличането им в политическите упражнения на партиите. Непрофесионално е, една медия да е съучастник в подмяната на дневния ред на обществото. Ценностната корекция на подобна тенденция е в приоритетите на медиите. Те са тези, чиито инструмент за справедливост е в оповестяването на фактите такива, каквито са. А позоваването на закона и произнасянето на упълномощените за целта институции, да е нормата за отсъждане – кое е морално и кое не е, кога става дума за престъпление и кога за злоупотреба с власт. България е демократична държава и ролята на българските медии не е да са говорители на някоя партия или да са преки участници в играта на доносници и клеветници. За голямо съжаление, напоследък това се усеща в наслагването на режисирано спекулативно боравене с факти, свързани с обществено-политическия ни живот. Или се предлагат недостоверни интерпретации за дискредитиране на управляващите, които и да са те. А в такива случаи винаги остава съмнението за един целенасочен процес с вкарване на риторика, която да заблуждава и да компрометира, да замъглява положителното, целейки се единствено в политическите нагласи на хората.
И все пак, ще ми позволите да завърша с един въпрос: ’’Колко българи днес позволяват да им бъде повлияно по този начин?’’ Не знам. Но този начин е свързан с употреба на селективното възприятие, за което стана дума и в публикацията ми ’’За българските политически нрави и истината’’. Според професор Едуард де Боно – авторът на латералното мислене, употребата на селективното възприятие се свежда до класическото прилагане на стереотипи и предразсъдъци. Според него не всеки слушател или зрител притежава възможности да разбере веднага какво е било казано или какво е било пропуснато в интерпретацията на фактите. На това разчитат и авторите на т.н. хибридна война – на естественото предразположение на ума, или както го определя Де Боно, ’’на фиксирания модел на нашия ум, който отбелязва само онези неща, които съвпадат с него’’. А подобно разбиране е повод да се върнем в началото на публикацията, за да направим заедно заключението – политиката наистина става опасна, когато тя започне да навлиза в логиката на мнението, ровичкайки в нея и преиначавайки я. Познато е, нали? Беше време, когато това се наричаше злоумишлено набеждаване. То беше достатъчно, за да сложат край на кариерата ти, да настроят общественото мнение срещу теб, да те арестуват, да те вкарат в затвора или да те изпратят в Сибир или в Белене. Е, засега съм чула как директно от екрана на БНТ, водещ попита Цветан Цветанов: „Сега какво ще правите с Тодоров ?“ Прозвуча ми като, ние си свършихме работата, а сега е ваш ред….
