За българските условия политическият инженеринг e добре позната практика и тя винаги се прилага като подход за разпиляване на нечий вот. А в случая, за който ще стане въпрос, има и политическа мутация. Знаете, че от гледна точка на еволюционната биология, мутацията дава преимущество в битката за оцеляване. Ние по-скоро ставаме свидетели на мутация за политическо съживяване на НДСВ и “Новото време”, които като партийно присъствие отдавна са трупове. Вероятно идеята да предложат регистрацията си на “Милениум клуб”, чиито членове някой побърза да определи като новите юпита в предстоящите евроизбори, е последната стъпка на вече реализиран като замисъл процес. За него се загатваше в публичното пространство под различна форма и от различни хора. Свързваха го ту с царя, ту със Слави Трифонов, а накрая – и с президентството. За последното неотдавна ни подсказа и Михаил Мирчев, подхвърляйки фразата, че в президентството се раждало нещо, свързано с НДСВ. То май се потвърждава и от факта, че за свикване на КСНС може и да нямаше време цяла една година, но за политически инженеринг – вероятно, да!
Наричат ги с респектиращото “юпитата на княз Кирил”. Да се подразбира – второто поколение юпита на Симеон Сакскобурготски. Новината, че младите хора са родени след 1981 година и се реализират професионално в чужбина, след като са получили образование там, като начало може само да вдъхнови всички с дългогодишни очаквания за интелект и професионализъм в политиката. Но и този път разочарованието ми настъпи неочаквано бързо. И нали обичам да се заслушвам в чуждото говорене, улових честотата, с която Румен Чолаков – председател на въпросния клуб, започна да обикаля студиата. От едно негово интервю за БНР, разбрах, че „това ще са млади хора, които няма да са познати на българската общественост в политически план. С тази стратегия, предложение, ние ще се отличим ярко от всички останали кандидати за изборите“. Хубаво, но това ми напомни начина, по който бе лансиран в политиката и сегашния български президент – нов, непознат за политика и тя също толкова непозната за него… Затова пък и до днес, той още не може да разбере какво се иска от него като държавен глава.
Проявих любопитство и проследих въпросното интервю на Чолаков за БНТ. Елементарничко говорене, което повече подхожда на средношколец от последния клас, който е член на гимназиалния клуб по гражданско образование. Главно разбрах, че явяването им със собствена евролиста било резултат на тяхно проучване, което показало, че сред членовете “има голямо желание за гражданско участие на млади хора в предстоящите процеси“. Но за да усетите истината за политическата заявка на въпросния млад човек и за да избегна голословието, ще ви предложа в оригинал няколко парчета от словотворчеството на въпросния Румен Чолаков: ”Важното, което трябва да постигнем на следващия етап от европейското развитие, е дългосрочни цели и хора, които могат да водят дебата… Отблъскването, което е очаквано от тези скандали, се оказа обратното – те предизвикват повече млади хора да се опитват да променят това, което се случва и да потърсят различна алтернатива. От чужбина болезнено се вижда отвън този имидж на България и тези скандали на нас ни влияят…В момента изглежда, че партиите са направили негласно споразумение за един реюниън на 1992 година сред кандидатите си в листите.” (Не съм му била учителка!) Според Чолаков, няма как тези „стари лица“ да бъдат бъдещето на Европа и да са символ на нови идеи. Затова момчето e категорично: „За да приключим прехода, за да преминем в нов етап на развитието на България, първо трябва да приключим с основните действащи лица, които участват пряко в политиката“. Интересно как смята да го реализира това “приключване”! С “изчегъртването” на Решетников, с “Народен съд”, организиран от комунистическите съратници на дядовците му или с истеричния казармен тон:”Изводът е ясен – следващият път всички вън!”
Проследих и още две участия на Румен Чолаков. Едното беше в „ТВ Европа“. На въпрос на водещия какви са приоритетите им за евроизборите, директният отговор беше (перифразирам) – имало демократичен дефицит и затова, както предлагал Макрон, трябва ни европейски президент, избран от всички.Трябвало да се спре и с това противопоставяне комунизъм-антикомунизъм. Те били центристи и трябвало да няма идеология, тъй като сега технологиите били важни. Не можело с управление в България и в ЕС да се занимавали хора, които не можели и не знаели поне един от трите езика – френски, английски или немски, защото истинските разговори понякога ставали и в тоалетната, а там не можело да ползваш и трети човек за преводач. Да ви кажа, гледах и слушах, но нито ушите ми, нито очите ми искаха да го повярват!
Този млад човек гостува и в ТВ НОВА, заедно с председателя на “Възраждане”. Двамата водещи задаваха едни и същи въпроси към интервюираните. Според Чолаков, ние сме част от НАТО и ЕС, и ни трябва силна европейска армия, която да ни предпази от мигрантите. Относно това дали Русия е заплаха – не трябвало “да гледаме кой се меси, а да се вгледаме в себе си.” (цитирам, каквото и да значи това като политическа теза). Не била важна заплахата, а сигурността и ние трябвало да сме готови да се защитим. (Напомням, не съм му преподавала нито уроци по логика, нито политически уроци!). Колкото до Украйна, Европа трябвало да търси решение. Санкциите не били “положително, но необходими”. На въпрос за Европа на нациите или обединена, той смята, чe “Европа е в различни кризи, защото има определена централизация и децентрализация, и суверенитет и обединена Европа не бива да се противопоставят.” Ако трябва да посоча все пак поне един що-годе сполучлив опит за логическо изразяване това бяха изреченията му за популизма, които са и единствения положителен щрих към участието му. А именно, че популизмът е начин на говорене, който употребява нагласите на хората, но не дава решения и е свързан с националсоциализма.
Написах тази статия, убедена, че и за политическото говорене важи някаква логическа система на изразяване. Затова мисля, че в политиката повече не трябва да има място за дилетанти. Навярно въпросният млад човек е добър в професията, която упражнява и е добре подготвен за нея във Великобритания, но за политическа кариера му е твърде рано. За нея също трябва да си учил, щом заявката ти е да си по-различен от досегашните политици. Нагласите да ги “изчегърташ” и да заемеш местата им, все още не означава да се самопосочваш за тяхна алтернатива. В политиката говоренето трябва да е преди всичко с ценности. Да знаеш езици не е единствената предпоставка за убеждаване, че притежаваш ясна политическа мисъл и комуникационни умения. Защото политиката е послания и печелене на съмишленици. А той така и не успя в един най-обикновен публичен разговор да усети, че двамата водещи от ТВ НОВА очакваха от него да изясни своята позиция по така зададените му въпроси. Докато другият участник го правеше, оставен необезпокояван да развива тезите си. Де да беше само това, защото през цялото време на разговора, Чолаков не прояви никакви качества на активен участник и не дефинира логически издържани съждения. Не показа очаквани от мен познания за политическия процес, независимо за кои акценти от него ставаше дума. Интерпретираните отговори бяха на едно посредствено ниво и не отвориха никаква област от диалектиката на политическото познание и мислене, свързано с него. Между другото, подобна неопитност представянa за предимство при влизане в политиката, вече ни се е случвало…Затова май пак ми се иска да кажа:” Боже, прибери си вересиите!” Народът ни не заслужава за пореден път подобни “амбиции”! Моля ви, не превръщайте политиката в занимание, с което да ни забавлявате (нарочно избягвам сравнението с цирк), нито в занятие, което да продължи да ни отблъсква. А и с този глас, едва ли Европа ще ни чува…
