Местните избори наближават и както обичам да казвам – започва реденето на “пасианси”. Колкото по-рано – толкова по-бързо може да бъдат “разбъркани картите”! Вероятно някои Шамани вече са спазарени, защото отрано започнаха да ни облъчват с “вятъра на промените”. Но както те го разбират… Например някой, който е от двайсет години в политиката, да го обявят за дълго чакана промяна. Или друг, който от двайсет години се възползва от “несвободата”, става политик, за да се бори срещу същата тази “несвобода”. Но с увода до тук, защото политическата социология не е гадаене.
Случи се така, че през тези тридесет години, когато политическата социология заживя в публичния образ на ежедневни коментари за социалните отношения в областта на политиката, днес не можем да различим кога някой говори като политолог и кога е в ролята на социолог. Може би вече ме питате дали аз мога да ги различа? По принцип знам, че политологията изучава влиянието на политическите институции и на политическите процеси върху обществото, а политическата социология – обратно, защото тя изследва влиянието на обществото върху държавата и институциите, свързани с упражняването на властта, както и с различните политически процеси. Най-лесно ще е, ако кажа, че на вниманието на политическата социология е взаимодействието на политическите явления с различните обществени групи. Не е трудно за запомняне, но за това, че се обърквам, когато трябва да определя кога някой е в качеството на социолог и кога – на политолог, не съм виновна аз или вие, и не е заради дефицит на познания. Неяснотите идват от съдържателните аспекти на коментарите. В такъв случай, единственият ми ориентир остават субтитрите на екрана или водещият, който е представил госта в студиото. Оттам –нататък – едни приказки, като на седянка!
Как да повярвам на някой, който твърди, че е социолог, а ни пълни главите със спам от рода на: ”Има нарастваща надежда у хораТа, че най-сетне нещо ще се появи и ще се промени, че най-сетне ще се тръгне по пътя на законността, по пътя на поставянето на управляващата класа на мястото й“ (Тук няма как да не ме напуши на смях). И продължава по-нататък:…Колкото до кметското място, засега виждаме шансове и за двете фигури, които се спрягат, независимо че нямаме окончателно потвърждение нито за г-жа Фандъкова, нито за г-жа Манолова. Шанс имат и двете, но като че ли историческата логика е на страната на новото“. Ако ме питате, липсва и “историческата логика”, и основанието за такова твърдение, а него може да ни го даде само социологията.
Аз имам мое разбиране за предмета на политическата социология, което ми помага да изразя и гледната си точка по темата. Според мен, политическата социология се интересува най-вече от поведението на гражданите и на обществените групи във връзка с политическите процеси. Тя използва същите методи като тези на общата социология. Интересува се от общественото мнение в политиката и как тя влияе, кои са факторите на електоралното поведение, каква е ролята на политическите ценности, състоянието на лидерството и какъв е рейтинга на партийните водачи и на лица, заемащи важни държавни постове и т.н.
Защо ви казвам всичко това? Защото ако едно твърдение или умозаключение не е подкрепено с факти, ще е просто “празни приказки”. Но истината е, че в България и с “празни приказки” се случва да се печелят избори. Аз по-скоро ги възприемам за фалшиви новини, но знаете – наивници има много! Предвид, че социологията влияе на възприятията ни, т.е. тя днес вече е част от политическата пропаганда, бих ви припомнила за Шерлос Холмс. Той много разчитал на дедуктивния метод – обръщал внимание на най-дребните наглед детайли, за да разкрие и най-заплетените престъпления. В този контекст, всяко ново потвърждение, каквото е умозаключението, трябва да се предхожда от други потвърждения. А в социологията такива се явяват числата, графиките и т.н.
Ако приемем, че политическата социология е “предсказание”, то трябва да е научно обосновано. Тогава можем да говорим, че такова “предсказание” носи характеристиките на теоретическа и практическа ценност, защото ще може да изпълни своето предназначение да информира обективно за обществените нагласи и да очертава верни тенденции. Но да не забравяме, че в статистическите данни за развитието на бъдещ процес винаги има елемент на вероятност, от което и се възползват някои социолози, за които в обществото съществува мнение, че анализите им вместо да отразяват, се нагаждат, за да обслужат определени политически интереси. Ако си спомняте за такива практики ставаше дума и в един документален филм, излъчен преди време по Канал-3.
Още в Древна Гърция мъдреците били обучавани да доказват мнението си със софизми, т.е. с логически порочни умозаключения. Тези твърдения изглеждали формално правилни, но се основавали на нарочно търсени неправилни постановки. Имайки предвид казаното преди това, можем да говорим за елемент на софистика и в онези случаи, свързани с политическата социология, когато тя не отразява – да кажем, действителните нагласи, а целта й е да въздейства върху тях в желана или поръчана политическа посока. Затова да вярваме на онези, които са ни дали вече достатъчно основания, че за тях политическата социология продължава да е наука. Що се отнася до “софистите”, нека да сме нащрек, защото техни представители има и сред социолозите, и сред политолозите, и сред обикновените коментатори, и сред политиците, които също се възползват от “софистки” умствени трикове.
От системата за латерално мислене се научих да използвам т.н. формални методи и подходи, които помагат на другите по-лесно да осмислят казаното. Нали целта на всяка комуникация е тя да е ползотворна. Мое е решението да използвам понятието “софизъм”, за да помогна на вашето практическо мислене – да разберете колко порочно е, когато някой реши да ни манипулира с умишлени твърдения или със социологически данни, будещи недоумение. Развих тази тема, защото тя е с отношение към трупането на опит как да не позволим да ни въздействат със спекулации, тъй като тяхната цел е да ни дезориентират политически. А знаете – предизборно време е! И много са тези, които ще воюват за нашия глас…
