Да избереш между истината и лъжата е най-трудният ценностен избор за неориентираните българи. Още по-трудно е и да удържиш на “изкушението” да мислиш като другите. Може да се съгласите с мен, но може и да не го правите. Аз обикновено съветвам, че най-добре за всеки е да съпостави различните мнения, но да разсъждава честно и самостоятелно. В края на краищата, всеки гледа от различна страна. Така се формира и различната гледна точка. Нали се сещате за примера с “наполовина празната” и “наполовина пълната” чаша. Кой какво вижда в нея, зависи единствено от ценностите. Те ще са в основата на отсъждането, т.е. на мнението. Обикновено всяко мнение има различна обоснованост. Но в много случаи, отнасящи се до българския политически живот, различието се дължи на лично отношение, предпочитание или на различно възприятие, т.е. водещо е субективното. Разминаванията са в изходните стойности или във фактите, а колебанията обикновено са на база вярно-невярно. В случаите, когато истината може да бъде проверена, вярно е винаги само едно от мненията.
Вече трябва да се сещате от какво са породени тези мои уводни размишления. Но водещ мотив за тази моя публикация е най-вече склонността на българите много бързо и лесно да се поддават на всяко негативно насочено въздействие върху тяхното мислене. И това се случва, въпреки че от десетилетия живеем с усещането за съществуване на задкулисие, заинтересовано всеки момент да обърне посоката на демократичното ни развитие. Дали с изкуствено предизвикани скандали, дали с фалшиви новини или със спекулации, целта е създаването на оная “химическа” среда, която да обърне възприятията на гражданите в желаната посока. Едуард де Боно – автор на латералното мислене, коментирайки химията на негативното казва, че тя може да се изрази в химия на страха. Българите сме били много пъти свидетели как тактически се подхвърля “стръв”, за да бъде уловено общественото внимание, така че да разбуни определени обществени настроения и нагласи или да бъдат засегнати нечии индивидуални или групови интереси. Днес на ход е точно такава тактика, чиято стратегическа цел е “Дискредитирай опонента и владей електорат”.
Случаят апартамент-гейт само ме подсеща за пореден път, че българинът изгуби ценностната си ориентация за това кое може да е истина и кое – лъжа. Безпокои ме загубата на инстинкт у него, за да се опази от натиска на задкулисни интереси. Колко от българите всеки път се позовават на миналият опит, свързан с управлението на социалистите и как той се вписва в днешното ни мислене? Толкова къса ли е паметта ни за глада и страданието на децата ни през 90-те години, за изпразнените ни джобове, докато други с парите ни си пазаруваха бъдеще на капиталисти? Колко са българите, които не бързат да формират окончателно мнение, преди демократичните институции да са се произнесли за “фактите”, с които искат да превземат главите им? Защото опитът ни на обшество не може да се изрази с недобросъвестното подмятане на цифри в публичното пространство, ако към това не прибавим ценностното действие на законите. Защото точно те са отражение на човешкия ни опит, но и преграда да се научим да се събразяваме с правилата на общото съжителство, да се прадпазим от рисковете и да предотвратяваме потенциалните проблеми и опасности. Една от функциите на мисленето ни е да предусещаме умозрително негативното, но и да сме активни участници в балансиране стойностите на обществения живот, част от който е всеки от нас.
В латералното мислене има много начини за противопоставяне на негативното. Един от тях е като отхвърлим реалността на заплахата, т.е. да отвърнем с “черно” мислене по повод на „черното” мислене на другия, дори да става дума за политически опонент! Само ще припомня казаното от Де Боно, което цитирах вече по повод на негативното мислене и в моята предходна статия “Да си негативен е по-лесно”: “Негативното мислене е привлекателно, защото резултатът се постига незабавно и изцяло.” А аз ще допълня към това, че ако се произнесеш как някой е престъпил закона и той после трябва да обяснява “как няма сестра”, тогава “удовлетворението” наистина идва незабавно. Но когато това стане част от политическата игра, ефектът е много голям и се разпространява в различни посоки. В такива случаи, поради ширещата се практика да се злоупотребява с политическата наивност на маргинални български групи и слоеве, днес просветените българи разбират, че със сегашната си тактика БСП отбива евентуални удари срещу себе си, задействайки целия арсенал за дискредитиране на политическия опонент и за окепазяването на човешкото достойнство на неговите представители.
Апартамент-гейтът се прицелва с популизъм в чувствителността на българина. Такова е усещането, което оставят след себе си емоционалните опорни точки на социалистите, които няма как да не ни впечатлят след днешното сутрешно интервю с депутата Божанков в НОВА, по повод новозакупения апартамент на Цветан Цветанов. Аз бих посъветвала заместник-председателя на ГЕРБ да обърне внимание на иначе доста опасните внушения, които социалистът направи от екрана на въпросната телевизия. Апартамент-гейт е един от примерите как БСП и задкулисието смята да разгърне предизборната кампания. На обществото умишлено му е подхвърлена тема, с която да се отклони вниманието от темата за истинската позиция на социалистическата партия, относно бъдещето на ЕС, след като тя с нищо не декларира привързаност към приоритети на ПЕС, представени от нейния кандидат Тимерманс. Също толкова неясни са и приоритетите, които ще защитават нейните депутати и как ще консолидират усилията си в защита на националните интереси на България. И как ще раеализира практически това, когато се е изолира напълно в комуникационно отношение с останалите партийни субекти. Причината е ясна – съществуват много въпроси, които са свързани с идейната й ориентация, радикализирането й, както и с неясните й отношения с ПЕС.
Иначе коментираният случай е много удобно избран, за да се прави предизборно упражнение по темата “търговия с политическо влияние”. И когато тя се свързва с най-силната фигура в ГЕРБ, хората чудесно го разбират и затова прогнозите на “червените” гадатели за смъкване нивата на подкрепа за ГЕРБ, едва ли ще се сбъднат. И нека не съдим Цачева, че е продала имоти в Плевен, за да си купи апартамент в София. Тя не е имала шанса да е Нинова, Банев или Гергов, нито Жаблянов, Йончева или Кирил Добрев, за да приватизира някое социалистичeско предприятие или да използва принадлежността си към БСП, за да реализира един ден мечтата си да е капиталист. Но само компетентен орган може да каже какви са фактите и за тях, защото аз повтарям само оповестеното в публичното пространство. Затова не намирам причина т.н. “Антикорупционен фонд” да не се самосезира по повод, например, на неотдавна излъчен по Канал-3 документален филм за един много забогатял социолог, или да надникне отвъд недостъпните каменни стени, обгърнали палатите на депутати и олигарси. Между другото, не ви ли прави впечатление колко пъти в седмицата четем в медиите как някоя фолкпевица се нанесла в баровски апартамент…
Връщам ви към началото на статията, за да ви напомня, че всяко лично мнение трябва да е резултат на самостоятелно и лично мислене. Опасно е да позволите да ви влияе режисирания вероятностен аспект на набеждаването в престъпление. Не се поддавайте, дори когато то звучи чрез устата на българския президент! Абсурдната еквилибристика с цифри и с коментари, пропити изцяло със субективно лично отношение, не прави чест на никой държавник. Политическият обстрел и дискредитирането на партията-опонент са една удобна тактика за отклоняване на общественото внимание от собственото грешно поведение – дали на БСП, дали на многоликото задкулисие. Особено след последния им партиен пленум, когато тайните в БСП излязоха наяве. Да не говорим, че отказа им те да не са в парламента е не просто конституционно укорим, защото не изпълняват основното си задължение като депутати – да работят в комисии и в зала, и в интерес на избирателите. Няма никакво съмнение, че не дефинирането на някакви условия за връщане в парламента са причина да не го правят все още, а в това си действие те преследват предимството да имат време да си вършат партийната работа и да режисират “скандали”.
Днес ГЕРБ и управляващите имат стратегическото предимство да защитят достиженията на българската демокрация и на обществено-политическото развитие на България като член на ЕС и на НАТО. Няма друга партия, която през последните десет години, която последователно и системно да представлява и да защитава демократичните завоевания. Доказателството – многократното връщане на ГЕРБ във властта с гласа на избирателите. Ако партията на Бойко Борисов не отчете потенциалните ползи от тази предизборна кампания, за да отговори на доверието на българите, то ще бъде изтълкувано като предателство към тях. Моралът е илюзия, ако нейн носител е БСП. А и ако някой се изявява в българския политически живот като сплетник, на гражданите трябва да им бъде показан действителния свят на фактите, подкрепен с резолюцията на закона и с видимите резултати от реализирането на политиките. ГЕРБ не трябва да се поддават на намерението на БСП и на президента да тласнат предизборната кампания в посока за настройване на българите срещу управлението и с крайна цел – свалянето на правителството.
ГЕРБ има политическата отговорност де не позволи да се провалят шансовете на България да продължи да се развива устойчиво и стабилно така, както биха желали нейните граждани. Българите, които подкрепят БСП, трябва да разберат, че това не е същата партия, а националсоциалистическият й профил е с ясно очертан радикализъм. Днешният конфликт е конфликт на стойности и ценности. Публичното отсъждане на вина и престъпление може само да ни напомня за едни други времена. Затова не бива да допускаме политическия обстрел да се бърка с “мярка” и “норма” за законност в борбата с корупцията. Защото социалистите се стремят точно към това в своята тактика – да рушат институционалната същност на държавността и да лишат демокрацията от ценностната й основа с врява, която ако могат да пренесат и в Европейския парламент. Намерението им е да рушат ценностния смисъл от членството ни, а не да защитават националните ни интереси чрез консолидиращите усилия на българското представителство в Европейския парламента. Залогът за нашето бъдеще и за бъдещето на ЕС е и в българските ръце. На лъжата или на истината ще позволим да ни завладее в нашия ценностен избор? Струва си да се замислим, защото продължителността на човешки ни живот е като плисък на вълна в безкрая времето. И ние не можем да си позволяваме грешки и агония. Време е всеки да поеме отговорност за собствените си избори…
