Тази сутрин ми попадна медийна публикация – коментар на Петър Чолаков, със заглaвие “България има тежък проблем. Тези думи на Херо Мустафа казват всичко.” Бях шокирана поради една причина – проявявам изключителен интерес към публичните изяви на новия американски посланик нейно превъзходителство Херо Мустафа. По мое мнение тази жена владее т.н. висока дипломация. Не можем да правим никакво сравнение с един бивш нейн колега, запомнен с фразата за “гнилите ябълки”. Щеше да е за мен тежко разочарование, ако тя с лека ръка си е позволила точно по този начин да направи пряка оценка:”България има тежък проблем“, защото това тутакси би влязло в противоречие с моите първи впечатления, че е възможно тя да покрие представата ми за “идеалния дипломат” – и като практика, и като знания и светоглед, и като личностни качества, и като владеене на оная дипломация, която свързва, а не разделя народи. А за човек, притежаващ всичко това, подобни думи не биха му принадлежали. Още повече, че докато слушах симултанния превод на лекцията й пред Атлантическия клуб, а и после когато я прочетох в превод и публикувана на сайта на американското посолство, аз нито чух, нито прочетох “тези думи на Херо Мустафа”.
Във връзка с тази моя публикация ми се наложи да прочета лекцията още два пъти и не открих в нея въпросните думи. Няколко пъти се връщах и към оня абзац, който касае бъдещата съвместна работа на американското посолство с българските държавни органи и с гражданския сектор за укрепването на демокрацията и върховенството на закона. И друг път съм ви казвала, че съм обучена да работя с текстове и да анализирам публична реч, прилагайки мисловните инструменти и методи на системата за латерално мислене на професор Едурад де Боно. За целта винаги предпочитам да работя с първоизточници в случаите, когато трябва да формирам моята гледна точка. За мен е от голямо значение на читателя да му стане ясна основата на различието в мненията. В случая аз няма да навлизам в подобен контекст – какво пише във въпросната статия и дали аз съм съгласна или не с изразеното мнение. По-скоро искам да илюстрирам с още един пример защитаваната много пъти от мен теза за обективно медийно отразяване на реалността. То не трябва да е безотговорно и с внушения, обслужвайки определени политически интереси, така че да бъде повлияно на възприятията или на нагласите на читателя в желана посока. Затова ще си позволя да цитирам оня абзац от въпросната лекция, който вероятно е послужил като база за коментара, представен като медийна публикация.
Предлагам ви абзаца от лекцията: “И накрая относно укрепването на демокрацията и върховенството на закона: Посолство ми ще работи с българските си партньори за укрепване на демокрацията и подобряване на възможностите на свободен пазар в България. С помощта на нашия нов съветник от Департамента по правосъдие, който ще пристигне в София само след няколко дни, планирам да работим едневременно с държавните органи и гражданския сектор за засилване върховенството на закона, насърчаване независимостта на съда и борба с корупцията. За изпълнението на тази задача смятаме да предприемем многостранен подход, включително и чрез прилагането на по-твърди мерки. Една такава мярка се предвижда в раздел 7031(с) от разпоредбата за противодействие на клептокрацията и права на човека, включена в годишния закон за разпределение на бюджета на Държавния департамент. С това законодателство се подкрепят усилията на САЩ за борба с корупцията в световен мащаб, което пряко засяга интересите на външната политика, икономическата и националната сигурност на Съединените щати и на партньорските ни държави. То ни позволява да налагаме забрана за издаване на американска виза на чужди държавни служители и членовете на тяхното семейство, които са свързани с корупция. Подобни сериозни мерки ще бъдат в полза на България в дългосрочен план, тъй като стриктното придържане към върховенството на закона е неразривно свързано с политическото и икономическото процъфтяване на България.”
Как да тълкуваме казаното? Първо, споменава се за предстоящото пристигане в София на новия съветник от Департамента по правосъдие, “който ще работи едневременно с държавните органи и гражданския сектор за засилване върховенството на закона, насърчаване независимостта на съда и борба с корупцията”. Посочена е и мярката, предвидена “в раздел 7031(с) от разпоредбата за противодействие на клептокрацията и права на човека, включена в годишния закон за разпределение на бюджета на Държавния департамент.” Непосредствено следва обяснението:”С това законодателство се подкрепят усилията на САЩ за борба с корупцията в световен мащаб, което пряко засяга интересите на външната политика, икономическата и националната сигурност на Съединените щати и на партньорските ни държави….” Тези два цитата са в абсолютна връзка и разгледани в тази си съотносимост, те водят до едно единствено обективно заключение. То е, че двете страни ще работят едновременно и че това е един универсален подход, който САЩ използва в борбата с корупцията в световен мащаб и който има отношение към обединяване усилията с партньорските държави. Друго, извън този ми анализ, бих го определила като свободно съчинение. По-лошото е, че на читателя му се подава една невярна информация за думи, които не са изречени. А най-лошото е, че върху един неверен факт се градят внушения с цел да се влияе на възприятията и на нагласите на читателите в желана за автора политическа посока.
С това слагам точка. А на вас ви препоръчвам да прочетете и въпросната публикация, защото и друг път съм ви казвала – за да се ориентирате и за да формирате вашата гледна точка, най-добре е да ползвате първоизточника (лекцията на посланик Херо Мустафа), и най-малко две различни мнения. Имате ги и трите…Ако вие или някой друг открие в оригиналния превод въпросните думи на Херо Мустафа, готова съм да се извиня. Аз не ги открих.
