Медийното отразяване на настоящите протести връща темата за обективността и качеството на медийното съдържание. Едновременно с постоянно растящото недоверие към фактите, предвид фалшивите новини, расте и недоверието към тяхното интерпретиране от т.н. традиционни медии. На този фон e някак естествено преориентирането на читателите и зрителите към социалните медии и фейсбук, които все повече се налагат като алтернатива за свободно изразяване. Обаче рискът да не получиш обективна информация и чрез тях остава. Причината е в същата констатация – няма гаранции за неутрално и обективно отразяване, защото там водещи са чувствата и усещанията. Между другото, когато този начин на отразяване превземе и традиционните медии, става дума за навлизане на “чалгата” в българската журналистика. За съжаление, представителите на този жанр никак не са малко. И той върви в комплект с пренебрежителното отношение към обществените функции на медийното съдържание и пълното абдикиране от ролята на медиите при формирането на ценностно обществено мнение.
Без съмнение, медиите са посредник чрез отразяването, но са и участник във всеки обществен дебат. Как една медия ще отрази определена тема или събитие се определя от редакционната й политика. Ако ме питате, а тя от какво зависи, ще ви кажа…. от собственика, политическата конюктура, зависимостите и от услаждащия се „вкус на парите“. Неясната и непрозрачна собственост, случайниците в журналистиката и медийната зависимост от парите са непреодолимата засега преграда да имаме медии, които да са обективни и да са честен модератор в обществения дебат за търсене на истината и на решенията. Това най-добре се вижда в дефицита на медийна независимост, в практикуването на автоцензура и във влошеното качество на съдържанието. Аз проследявам редовно публикациите в пет медии и смея да кажа, че в момента във връзка със случващото се в държавата ни, при две от тях промените в кривата на отразяване са в пълно съответствие с промените в политическата конюктура. Обслужвайки определени политически интереси, такива медии просто напускат територията на обективното отразяване и стават част от режисираната стратегия за объркване на потребителите на медийно съдържание. Целта е, те или да не получат ясна представа какво всъщност се случва, или като бъдат дезинформирани да се влияе на техните възприятия и на нагласите им в желана посока. Има случаи и на пълна подмяна на факти или на тяхното умишлено погрешно интерпретиране, т.е. преобразуване на реалността в такъв медиен разказ, който да обслужи определен политически интерес.
Ще си послужа само с няколоко примера, които са част от докумементалния материал, който съм анализирала. Преди време ГЕРБ направиха оня брифинг, предизвикан от записа с “отвореното чекмедже”. Тогава премиерът мотивира оставането във властта “заради отговорностите”, а в две от медиите „отговорностите” бяха заменени с “опасностите”, което не е невинно. Друг пример касае обявяването на предстоящи санкции на САЩ по отношение на “Северен поток -2” и “Турски поток”. Дори след публикуването на изявлението на Помпео, български медии продължиха да разпространяват фалшивата новина, че санкциите са и за “нашата тръба”, “забравяйки”, че тя е “Бълкански поток”, не е “руска тръба”, финанасира се от нас, в съответствие е с европейското законодателство, отговаря на условието за диверсификация и е част от един по-голям европейски проект. Показателен е и начина, по който вчера бе отразена срещата на българския посланик в Лондон с протестиращи пред посолството. В една медия се появи заглавие “И посланикът ни в Лондон протестира за оставката на кабинета”. Когато то бъде прочетено от образован читател той веднага ще си каже, че това е фалшива новина, защото знае, че посланикът представлява държавата и задълженията му са да се среща с всеки сънародник в чуждата страна. Но когато подобно заглавие попадне в полезрението на един неинформиран човек, така се надгражда въздействие с много ясна друга цел – внушението, че и посланиците искат оставката на правителството. Затова и посолството ни побърза да реагира още същия ден на тази спекулативна интерпретация. Много са примерите също, свързани с така формулирано заглавие, че то вади извън контекст казаното в самата публикация. Да не говорим за темите “табу”, като тази за президента, за когото започнах да пиша още от първия ден на неговия мандат. А вие наясно ли сте защо никой не атакува съда, който издаде разрешението за обиска в президентската сграда, а се атакува за това прокуратуратя? Ако беше незаконно или недопустимо дали съдът щеше да го позволи?
Когато говоря за режисираното влияние чрез медийно съдържание, няма как да не спомена за съществуването на т.н. “мрежи за влияние”. Тези от вас, които следят публикациите в сайта ми знаят, че аз съм писала няколко пъти по темата за тинк-танк центровете, които обединяват политолози, социолози, журналисти… Между тях съществуват взаимосвързаности и повечето от тях са ни наложени в публичното пространство като влиятелни личности през целия досегашен тридесетгодишен преход. Тяхната принадлежност към един или друг тинк-танк център е лесно разпознаваема по опорните точки, към които се придържат, както и по внушенията и спекулациите, които разпространяват през медиите. Връзките им със съответните партии или политико-олигархични кръгове са много тесни и са съответно финансово подплатени. Мои приятели ми споделят за съществуването на списъци с политици, политолози, социолози…, които съответната медия ползва, за да обслужва по този начин редакционната си политика. Когато те са част от политическа стратегия за манипулиране на общестевните нагласи, неменуемо се израждат в патология, която изяжда доверието към експертността и на онези, които се придържат към коректните анализи и обобщения.
И за да не бъда голословна, ще се опитам да илюстрирам казаното до тук и през темата за днешните протести. Считам, че тяхното отразяване е едностранно и се изчерпва само с медиен разказ без участието на протестиращите. Следва се подхода, който бе използван по време на предизборната кампания на Радев – той бе скрит през цялото време, а вървеше един медиен разказ за него, представящ го в най-добра светлина. Разликата сега е, че макар протестът да остава “безмълвен” – липсва т.н автентична артикулация за себе си, българското общество има възможност да придобие впечатления за структурата на участниците от репортажите и от брифингите на МВР. Тези “деца на протеста”, както ги наричат някои, носят плакати, на които пише “остаФка”, предизвикват по-скоро болка, тъга и съчувствие. Като прибавим и окачената от тях бесилка пред Министерски съвет, нещата придобиват истинските си измерения. Този режисиран протест, промотиран като “протест на образовани млади хора” и “протест на децата” се оказа протест на неидентифицирани участници. Какъв е неговия социален състав, освен членовете на футболни агитки, агресивни групи и разнороден кримиконтингент, не знаем. Kакви са техните конкретни искания, каква е алтернативата, която ни предлагат след оставка на правителството и разпускането на парламента, защото прогнозата е за тежки времена? Kои са решенията, които ни предлагат? Защо нито един от тези участници не чухме да лидира за намеренията си пред обществото и не търси диалог с правителството? Така се прави в демократичните държави.
Вече десетина дни слушаме. “разказвачите на вълшебни приказки”. Тези млади хора не били лишени от нищо и затова нямали никакви социални искания. Желаели да живеят по-друг начин, а и сравнявали живота тук с другия навън. Ами работете по въпроса, но първо започнете от себе си! Защото е срамно да те представят за студент по право в Хага, а да не владееш най-елементарни умения за публично изразяване и да не можеш да ни убедиш, че си “невинна” жертва на полицейски “произвол”. А въпрос на „хигиена” ли е, че медиите пропускат да модерират големия разговор за насилието и агресията – физическа и вербална, тон за която даде Радев? Ами отношението към полицаите, нецензурните скандирания, бесилката пред Министерски съвет? Колко бяха журналистите, които проявиха смелост и напуснаха полето на медийния конформизъм, разобличавайки държавния глава, който недопустимо за един президент, призоваваше към мъст и агресия.
Този протест е част от една опасна стратегия за дестабилизиране на държавността чрез разграждане на властите и институциите. Eстествено е да се разчита на разколебаване на доверието в демокрацията и конституцията. Върви един стремеж на “изчегъртване” на поколения демократи, което Решетников постави като основна задача на Радев и на руската агентура в България. Инструмент за постигане на тези цели са участниците в този протест, а истинските “актьори” са от задкулисието. Политическите лица, които виждаме там, са за легитимация на “тълпата” и на “лумпените”, според оня запис c Черепа. В същото време един политико-олигархичен кръг използва сценария, надявайки се на медиен шум за печелене на електорално влияние. Протестът се използва и за да се надграждат настроения срещу главния прокурор, както и да се опитат да обезоръжат прокуратурата, пробутвайки идеи за нейното преструктуриране, за да й бъде отнета независимостта. Този протест е опит на политико-мафиотско-олигархични кръгове и на провалени политици от прехода да свалят легитимно избрано правителство и катерейки се по гърбовете на нищо неподозиращи протестиращи да изпълнят мечтата на “фигуранта” с вдигнат юмрук:”Вся власть советов!” Да няма парламент, да няма контрол, а парламентарната република да остане в ръцете на държавен глава, доказал себе си като незрял човек.
